Работната ръка на бъдещето Автоматизацията ще засегне след 20 години все повече професии, ще реши някои проблеми и ще задълбочи други. Ключът към по-доброто бъдеще остават обучението и образованието. . Според Тим Харфорд, известен с блога си Undercover Economist във Financial Times, това е чудесен срок: нито твърде близо, за да стане утре, нито твърде далече, за да не засяга хората. Така напълно безопасно горе долу на всеки 5-10 години могат да излизат прогнози, че след 20 години бъдещето ще е напълно автоматизирано. Досега в къщите ни трябваше да има роботи-прислужници, колите ни да са автономни (и летящи!), а работата да се върши сама.

Нищо от това не е факт все още. Но за разлика отпреди нищо от това не изглежда особено далече също. Къщите ни са почти изцяло автоматизирани - с навлизането на интернета на нещата ще можем да пускаме пералнята или прахосмукачката от работа, а бойлери с wi-fi вече има в магазините. Колите все още не са масово автономни, но самолетите и влаковете ни са почти 90% такива. А работата може и да не се върши сама, но в доста области механичните помощници вече вършат голяма част от нея. Двайсет години изглеждат дори като твърде далечен срок.В доклада си от миналата година "Бъдещето на работата" Световният икономически форум нарича ставащото "четвъртата индустриална революция". Развитията в генетиката, изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, 3D принтирането и биотехнологиите се подсилват взаимно и водят до промяна в целия бизнес модел на индустриите, твърдят авторите. Това не означава, че роботите ще ни превземат и оставят безработни, но и не значи, че можем да продължим както досега.

Всъщност роботите са толкова отдавна наоколо, че основната изненада не е, че взимат работни места, а колко бавно се случва това. Според доклад от януари на анализаторите от McKinsey&Co, които са изследвали 2000 дейности в САЩ и няколко други икономики, машините няма да "изземат" напълно нито една професия, където сега има хора. Това, което ще се случва, е, че части от тези дейности ще станат изцяло или в голяма степен автоматизирани. С технологиите, които са ни на разположение днес, могат да бъдат прехвърлени към машини 30% от дейностите в 60% от изследваните области. Какво в такъв случай ще правим?

Готови или не, машините идват

Да започнем оттам къде машините най-лесно могат да заменят хората. Предвидимо според McKinsey това е ръчният труд, както и онези дейности, в които се вършат рутинни задачи. Транспорт, логистика, кол-центрове са все сектори с висока степен на риск от загуба на места. С развитието на т.нар. deep learning това включва и професии, свързани с анализ на данни, като например счетоводителите или финансовите анализатори. В едно все по-дигитално общество е все по-лесно задачите да се изпълняват от неща, които се движат от команди и чипове (виж графиката).

фика Увеличаване

Областите, в които компютрите и роботите скоро няма да успеят да стигнат ниво, на което да могат адекватно да заменят човека, са онезиq в които има интеракции с други хора, или които изискват креативно мислене и решаване на проблеми. Както казва футуристът Герд Леонард пред "Капитал" (виж интервюто с него), бъдещето е на онези професии, които сега са донякъде маргинализирани и са свързани с познаването и отношенията с други хора. Всъщност там изкуственият интелект също може да играе роля, но поддържаща - като инструмент при решаването на проблеми.

Ако мислите, че всичко това е далечно за вас, колкото пътуване до Марс, помислете пак. Един от най-заплашените сектори от автоматизация например са кол-центровете и центровете за управление на бизнес процеси. Т.нар. аутсорсинг индустрия де факто се занимава с преместването на такива центрове в България непрекъснато. Към 2016 г. в нея са заети около 40 хил. души според данни на българската аутсорсинг асоциация, а се очаква до 2020 г. да станат 60 хил. Или да вземем миннодобивната и металургичната промишленост. Според Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", десетгодишния им план 2015 - 2025 г. предвижда 35% намаление на необходимата работна ръка. "Потенциалът за автоматизация в нашия сектор е до 75-80% до 2025 г. В миннодобивната индустрия е около 70%", казва той. Това е сектор с още около 25 хил. заети в България.

Но доколко потенциалът за автоматизация реално се превръща в такава? "Фесто производство", която е част от германската едноименна група, произвежда средства за автоматизация на процесите. "За първите три месеца на тази година имаме ръст спрямо миналата от почти 40%. Това е изцяло от бума на автоматизацията - в Азия, Китай, Източна Европа", казва Георги Атанасов, управител на "Фесто производство". Според него основното предимство, което фирмите харесват, е възможността за бързо повишаване на продукцията при нужда. С машини това се постига лесно и не се налага да се наемат и освобождават хора непрекъснато. Другото предимство безспорно е, че на един все по-свит пазар на труда, където не достигат специалисти почти по всичко, машините са добър изход за разрастване на бизнеса. Единственото, което засега ще играе роля на спирачка пред масовостта на този процес, е цената.

"За съжаление в България срокът за възвращаемост на пълна автоматизация е много обвързан със стойността на труда в производството и трудно се намират решения, които да имат приемлив срок на изплащане, за да може да се стигне до масова и пълна автоматизация в производствата", обяснява Атанасов. Една от причините е, че по-високотехнологичните решения трябва да се правят на Запад - в Германия и Швейцария, а това вдига стойността на една такава инвестиция и е неприемливо за изплащане към момента. Георги Атанасов смята, че в близките години масова автоматизация няма да се случи.

Роботите добре, а хората?

Но трудно може да се каже, че няма да има ефект от идването на още повече механичен труд - не само в България, а навсякъде - най-вече в развитите икономики. Не можеш да изместиш стотици хиляди, дори милиони хора от работните им места и бързо да ги обучиш да вършат нещо друго, което роботите не могат да правят, или което вече не се прави от други, много по-опитни от тях. Според доклад на агенцията Forrester до 2021 г. в САЩ 6% от работните места ще са заети от роботи. Според изследване на американското Национално бюро за икономически изследвания за периода 1990 - 2017 г. всеки добавен робот значи загуба на между 3 и 5.6 работни места в околността и спад на заплатите с между 0.2 и 0.5%. Това, както всеки политик (дори да не се казва Тръмп) ще ви каже, значи огромен проблем.

Решения все още няма. Идеи като тази за безусловен базов доход все още са на много начален етап, а и няма да работят в български условия заради недостатъчно средства, както "Капитал" вече пресметна. Европейският парламент, Бил Гейтс, Герд Леонард и дори един от френските президентски кандидати пък подкрепят въвеждането на данък върху роботите, с който държавите да помагат на онези, останали без работа. Тази идея също е далеч от осъществяване, а и има много практически въпроси, като например за какво точно ще са насочени тези пари.

Това са интересни концепции, но бързото и по-важно решение е по-скоро в изместването на фокуса на образованието и обучението (виж текста). Никола Добрев например казва, че на мястото на онези, които ще бъдат освободени, ще има нужда от хораq които познават по-добре машините, могат да ги управляват и поправят. Според доклада на Международния икономически форум новости като 3D принтирането и роботиката ще водят до търсене на архитекти и инженери.

В кол-центровете пък работят млади, активни хора с езици и възможност за обучение. Намаляването на нуждата от работна ръка в този сектор може да бъде добре дошла за друг. В България и сега се появяват много нови професии, които искат съвсем нови и различни качества от тези, които се преподават в училище (виж някои от непознатите професии). За страна със застаряващо население машинният труд е огромна възможност. Вземете например възможността вместо личен лекар да ви преглежда робот, при който няма да има нужда да чакате, който ще улавя превантивно много от болестите и няма да има плащания под масата - това ще се отрази на здравето и ежедневието на хората.

Машините изместват хоратаq откакто ги има, но винаги създават нови работни места. Страхът сега е, че се изместват много повече хора, отколкото нови места се създават. Поне към момента това не е факт, а българската икономика и сега страда от разминаване между исканията на пазара на труда и предлагането. Това значи, че време за преобръщане на перспективата има. Остава да има осъзнато желание и усилия за това.
Огнян Георгиев