2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 1383 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2017 16:47
Починал през 1900 г. на 47-годишна възраст, Владимир Соловьов е сред най-забележителните личности в световна духовна култура и един от най-дълбоките мислители в историята на световната философия. Той оставя богато и разностранно наследство, оказало пряко влияние и подтик на такива ярки мислители като Бердяев, С. Булгаков, княз С. Трубецкой, Флоренски, Карсавин и много други. Но създадено в края на ХIХ век, неговото религиозно-философско дело се оказва необикновено живо, актуално и потребно и в края на ХХ век, когато светът е заливан от смрадната вълна на порнография, пошлост и масово човешко оскотяване. Не могат да се отрекат застрашителните размери на тая вълна, но не може да се отрече също, че множество мислещи хора щ се противопоставят вътрешно, стремейки се да съхранят и развият ценностите на духа и човечността, вярвайки, че човекът все пак е способен да осъществи своето действително Божие предназначение. В това противостоене творчеството на Владимир Соловьов вдъхва сила и свяст, разкрива необозрими хоризонти пред човешката индивидуалност, подкрепя с вяра, надежда и любов. Ето защо интересът към произведенията му не пресеква, те са преведени и превеждани на много езици, привличат не само специалисти-философи, но и въобще кръга на одухотворените читатели.
Като човек на словото и духа, животът му не е изпълнен с външнодраматични събития. От юношеска възраст Владимир Соловьов проявява изключителна сила на ума и надареност в различни области на знанието. Преподавател за кратко време в Московския и Петербургския университети, публицист, лектор, поет, избран за академик шест месеца преди смъртта му – такива са видимите жалони на неговия живот. Той остава човек без дом, без свое семейство, самотник, живеещ най-често в именията на близки и приятели. По необичаен начин съчетава в характера си крайната емоционалност, острота на възприятията и въображението с крайна сдържаност в житейските си потребности, стигаща до аскетизъм.
Но за разлика от външната събитийност, неговият духовен живот е изпълнен с невероятна драматичност. Тук не е възможно дори да се очертаят терзанията, поривите, полетите на духа му, широкият спектър на неговите философски интереси, определяни от огромната му ерудиция и пророческа проницателност за съдбините на света. Нужно е обаче да се изтъкне едно известно вече наблюдение – че главната тема в творчеството на Соловьов би могла да се синтезира с апостолическите думи: „Бог е любов.“ Божият смисъл и смисълът на любовта създават очертанията на целия му философски и религиозен път.
Ето защо студията „Смисълът на любовта“, макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия „Пир“. Сред необхватната книжнина, посветена на любовта, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр. „Смисълът на любовта“ от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тая първостепенна ценност във всеки човешки живот.
Не е нужно да сумирам идеите и да обобщавам диренията на философа. Читателят сам ще мине по благодатните му пътища. Ще добавя само, че идеите на Соловьов за любовта биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тая връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов – Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. „Един е станал велик чрез очакване на възможното – пише той, – друг – чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички.“
Нима животът не ни е показал вече това?!
2002 г. Димитър Кирков
СТАТИЯ ПЪРВА Обикновено смисълът на половата любов се вижда в размножаването на рода, на когото тя служи като средство. Смятам, че тоя възглед е неверен – не само въз основа на някакви идеални съображения, а преди всичко въз основа на естественоисторическите факти. Че размножаването на живи същества може да се извърши без полова любов, е ясно вече и от факта, че то се извършва без самото разделение на полове. Значителна част от организмите както в растителното, така и в животинското царство се размножават по безполов път: чрез деление, пъпкуване, чрез спори и прихващане. Наистина, висшите форми в двете органични царства се размножават по полов начин. Но първо, размножаващите се по такъв начин организми, както растителните, така отчасти и животинските, могат да се размножават също и по безполов път (прихващането при растенията, партеногенезиса при висшите насекоми), и второ, ако пренебрегнем казаното и приемем като общо правило, че висшите организми се размножават с помощта на полово съединяване, ние следва да направим извод, че половият фактор е свързан не с размножаването въобще (което може да се извърши и независимо от него), а с размножаването на висшите организми. Следователно смисълът на половата диференциация (и половата любов) трябва да се търси съвсем не в идеята за родовия живот и неговото размножаване, а единствено в идеята за висшия организъм.
Поразително потвърждение за това намираме в следния забележителен факт. В царството на живите същества, размножаващи се изключително по полов път (раздела гръбначни), колкото по-високо се изкачваме по стълбицата на организмите, толкова силата на размножаването става по-малка, а силата на половото влечение обратно – по-голяма. В нисшия клас на тоя раздел – при рибите – размножаването се осъществява в огромни количества: зародишите, отделяни ежегодно от всяка самка, наброяват милиони; самецът опложда тия зародиши извън тялото на самката и начинът, по който става това, не позволява да предполагаме силно полово влечение. Сред всички гръбначни животни тоя студенокръвен клас се размножава без съмнение повече от всички и по-малко от всички разкрива любовна страст. На следващата степен – при земноводните и влечугите – размножаването е много по-малобройно, отколкото при рибите, макар че не без основание Библията отнася някои видове от тоя клас към съществата, гъмжащи изобилно (шерец ширцу)1; но по-ограниченото размножаване на тия животни се съпътства вече с по-близки полови отношения… При птиците размножаването е много по-малко не само в сравнение с рибите, но и в сравнение например с жабите, а половото влечение и взаимната привързаност между самеца и самката достига развитие, небивало у двата нисши класа. При млекопитаещите, които всъщност са живораждащи, размножаването е значително по-слабо, отколкото при птиците, а половото влечение, макар сред повечето от тях да не е така постоянно, но пък е много по-интензивно. Най-сетне, човекът в сравнение с цялото животинско царство се размножава в най-малки размери, но половата любов придобива за него най-голямо значение и най-висока сила, съединявайки в изключителна степен постоянството на отношенията (както е при птиците) и напрежението на страстта (както е при млекопитаещите). И така, половата любов и размножаването на рода се намират в обратно пропорционално отношение: колкото по-силно е едното, толкова по-слабо е другото.
Въобще от тая гледна точка цялото животинско царство се развива в следния ред. Най-долу се намира огромна сила за размножаване при пълно отсъствие на нещо, което да прилича на полова любов (поради отсъствието на самото деление на полове); по-нататък, при по-съвършените организми, се появява полова диференциация и известно, съответно на нея полово влечение – отначало крайно слабо, то постепенно се увеличава при по-нататъшни те степени на органичното развитие, като същевременно отслабва силата за размножаване (т. е. в право пропорционално отношение към съвършенството на организма и в обратно пропорционално отношение към силата за размножаване), докато най-сетне на своя връх – у човека – се появява възможно най-силната полова любов, дори при пълно изключване на размножаване. Но следователно, щом в двата края на животинския живот намираме, от една страна, размножаване без каквато и да е полова любов, а от друга стра на, полова любов без каквото и да е размножаване, напълно ясно е, че тия две явления не могат да бъдат поставени в неразривна връзка помежду си; ясно е, че всяко от тях има свое самостоятелно значение и смисълът на едното не може да се състои в това да бъде средство на другото.
Същото произтича, ако разглеждаме половата любов предимно в човешкия свят, където тя несравнимо повече, отколкото в животинския, приема индивидуален характер, който е причина именно това лице от другия пол да има за любещия безусловно значение като единствено и незаменимо, като цел сама за себе си.
IIДОЧЕТИ ТУК: https://dimkirkov.wordpress.com/%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/
Останалото дочети ТУК
4.06 02:58 - Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи,
Всички да са здрави и благополучни!
Сам съм, други няма!
останалото дочети тук:
24.06 02:58 - Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи,
Социалистическата критика го приема за реакционен.
Ще си разпечатам текста на хартия за да го чета по-удобно и да си подчертавам.
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ