Печели или губи президентът Радев от критиките си към властта?  В такива моменти, като влезеш в близък бой и напуснеш удобната президентска институция, която не е свързана с ежедневни негативи и ти дава бонуса да имаш висок рейтинг, ти носи определени минуси. Виждам, че президентът предпочита да я напуска, може би му е леко тясна. Като влизаш в битката част от рейтинга го губиш. Президентът обаче засега запазва високо обществено доверие и тези загуби са по-скоро приемливи загуби. Евентуалните ползи от това за него остават в бъдещето и в зависимост от това какво ще иска да прави. Той разчита на тези близо две трети от хората, които са настроени срещу властта или срещу политиката въобще. Проблемът е, че тези две трети са разделени по принцип и на избори те не излизат точно толкова, а по-малко.
До следващите парламентарни избори остават около 9 месеца – време, което не е особено дълго. Няколко нови играчи на политическата сцена дават заявки да влязат в голямата битка. Имат ли потенциал за силен резултат на вота през пролетта на 2021 година евентуални партии на Мая Манолова, Слави Трифонов, Цветан Цветанов...?

Бих добавил и Васил Божков. Волно или неволно, и не знам дали още Борисов го осъзнава или не, Васил Божков досега в политически план – засега – му направи три услуги. Първата е, че той не извади някакви доказателства, а започна да говори за партия и нещата олекнаха. Второ – Васил Божков като се появява, той само може да цепи протестния вот. А за да му е трудно на Борисов трябва да има общ голям наказателен вот. А за да бъде той такъв, той трябва да си има един, най-много двама стопани. И третата сериозна услуга – Борисов може, влизайки в този задочен диалог с Божков, да го легитимира като свой опонент. А какъв по-добър опонент от него – българите много, много трудно ще припознаят един богат човек, при това с обвинения, който е и сред героите на прехода. Аз ако съм Борисов ще кажа: „Кой ми е опозиция, Божков ли?“ И мачът приключва! Но, пак казвам, засега. Може би Божков има и други козове. Що се отнася до Цветанов – Борисов омекна към него и почвам да се чудя даже дали в някакъв момент няма да има нов шанс и да се окаже, че Цветанов не е чак толкова черен за ГЕРБ. Че той може добре да оползотвори хора, които са отпаднали от ГЕРБ и да даде в един момент шанс за ГЕРБ за по-голяма политическа мрежа. Това, разбира се, е само една хипотеза. Но е факт и че Цветанов е предпазлив, и Борисов е предпазлив. Манолова пък доста правилно се позиционира, но социално, има нужда от социален играч. БСП тук е кандидатът, но БСП в момента се занимава със себе си, което дава шанс на Манолова. А за Трифонов – той се опитва да заеме тази „мангъровска ниша“ за коронавируса, тя не е по-голямата, но може да е по-малка, но си е негова ниша. И засега успява. Но там личи и много млада подкрепа, а тя е и доста несигурна – принципно се изразява, но като дойде изборния ден не се знае дали тези хора ще отидат да гласуват или не.

Отразяват ли се драмите около регистрацията на партията на Слави Трифонов на евентуалната подкрепа към него на парламентарния вот?

Той прави всичко възможно да ни убеди, че всичко това е един технически детайл и съм склонен да се съглася. Той вероятно съзнава колко е трудно да правиш структури по места и някакви хора да се опитват да те извозят на свой гръб. Най-големият проблем е, когато си готин на екрана, как да намериш и в маса местни центрове някой и наполовина готин, който да те представлява. А правната регистрация на партията няма да му е голям проблем, още повече, че му дава шанс да се представи като жертва на системата. Но да не се окаже, че прекалено много разчита на телевизора. Политиката е прагматичен занаят, и да – трябва ти телевизор, но ти трябват и хора на места. Да не се предовери той на телевизора.