2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
В последните дни водещата новина, заради която се бавят и обещаните оставки на министри в България, е срещата на лидерите на ЕС в Брюксел. Сред обсъжданите теми ключово място заема Планът за възстановяване на Европа, който е пряко обвързан със споразумението по дългосрочния бюджет на ЕС (2021-2027) и фонда за възстановяване от пандемията от Сovid-19. Планът пък е пряко обвързан с Целите на ООН за устойчиво развитие като климатична трансформация, програми за цифрово развитие, върховенство на закона и други.
На фона на тези събития не беше изненада, че всички медии само прекопираха официалното съобщение от сайта на Министерския съвет за участието на министър-председателя в Политическия форум на високо равнище по устойчиво развитие.
По време на най-важното събитие под егидата на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) на 14 юли лично Бойко Борисов представи първия доброволен национален преглед на изпълнението на целите в България. Те очертават начина за балансирано развитие на човечеството в три основни направления - икономическо, социално и екологично. Изпълнението им цели намаляване на бедността, изкореняване на глада, добро здраве, качествено образование, равенство между половете и други, и са свързани с множество индикатори.
Да се върнем обаче в България, където дори на сайта на МС няма поместени нито доклада, нито презентацията, която Бойко Борисов прочете пред екраните на няколко десетки световни лидери. На пръв поглед имаме по-належащи дела, ООН е далече, а Глобалните цели са дългосрочни и разнопосочни.
Нека прочетем новината още веднъж.
Пет години след подписването на международния документ България и Австрия са последните страни от Европейския съюз, които представят своите първи доброволни доклади за напредъка. Наравно с девет островни държави, Мозамбик, Киргистан, Нова Гвинея и Русия.
Всъщност министър-председателят говори за първи път по тази тема, а страната избра да докладва по всички 17 цели. Дейностите по изготвянето на доклада пък бяха възложени на експертен, външен за държавната администрация, екип от университетски преподаватели и представители на граждански организации.
Какво ни разкрива тази ситуация?
Липса на приоритети и стратегияДокладването за напредъка по всичките 17 цели е единственият избор за държавите, които нямат предварително набелязани приоритети на национално ниво.
Към настоящия момент България изпълнява над 30 секторни стратегии, в които на случаен принцип има съвпадение между националните цели и глобалните индикатори.
За координиране на дейностите между отделните държавни институции и другите заинтересовани страни функционират повече от 70 консултативни и координационни съвета. Те обаче са лишени от реални правомощия и бюджет.
На този фон за пет години България не произведе национална стратегия за устойчиво развитие като самостоятелен документ, не съгласува приоритетни цели и не формира координационен механизъм, който да следи напредъка ни.
Липса на визия и споделени ценностиОписаните по-горе проблеми са ясно разпознаваеми по отношение на липсата на споделени ценности.
Това ясно си пролича и от официално зададения от ООН към властите критичен въпрос защо не успяваме да осигурим адекватна грижа за българските деца като създадем работеща рамка за защита на правата и условия за развитието им.
Повече от година пред кабинета остава висящ въпросът защо проектът на Национална стратегия за детето 2019-2030 г., разгърната в пълен синхрон с Целите на ООН, все още не е приет.
Използва се повърхностно извинение за значителна обществена съпротива срещу принципите в тази стратегия, но така и не се обърна внимание на нейните корени. Противипоставянето беше инициирано от силно консервативни и религиозни граждански групи и популистки политически партии. Властите все още нямат отговор за това как се противопоставя на фалшивите новини и манипулативни твърдения по темата.
От излъчваното на живо заседание преди дни се създаде впечатление също и за това, че министър-председателят за първи път отделя минути от времето си, за да се запознае с документа, който представяше.
Така, на фона на постоянните твърдения за лидерските качества на управляващите и тяхната безалтернативност, българските граждани не разпознават в тях лидери, които реферират към общочовешки и европейски ценности. Всичко това е ясно видимо и от протестите, които обхванаха страната в последните седмици.
Защо това е важно?Независим наблюдател би отбелязал, че всяка държава има слаби резултати в напредъка по някои от Глобалните цели, и че светът изостава в тяхното постигане. Поради своята същност Дневен ред 2030 не е нормативен акт и, съответно, не можем да очакваме от бъдещите поколения да ни наложат санкции.
Истината е, обаче, че отдавна в ЕС липсва дебат. Обсъждат се не стратегии, а планове по политически, икономически и социални кризи.
През 2015 г. Европейският съюз ясно декларира своята пълна подкрепа за изпълнение на Глобалните цели и Парижкото споразумение, чието съдържание залегна и при политическата платформа на новата Европейска комисия, която бе подкрепена от България.
В този контекст в продължаващата вече няколко дни среща на върха на ЕС, свързана с бюджета, от ключово значение са именно устойчивите цели за развитие, които всяка държава поставя.
Членките спешно трябва да изготвят национални планове за реформа и устойчивост за периода 2021—2023 г. в съответствие с индивидуални за тях препоръки. Всяка страна трябва да се обвърже и с изпълнението на общосъюзната цел - 30% от финансирането да бъде за проекти, свързани с климата. Не на последно място попада и критичният за България въпрос - да гарантира управлението и върховенството на закона, за да получи жадуваното финансиране.
Поради неразбиране или липса на частен интерес, родните висши политици системно обезценяват общочовешките ценности, принципите на правовата държава, работещите и прозрачни институции, свързани с две от Глобалните цели за развитие. Това на практика занулява възможностите за положителен изход от икономическата и социална криза и плащането на приемлива цена пред българските граждани и бизнеса. Нямат планове и само една цел- да се на власт
Д-р Марина Стефанова
Хумор сатира и забава
„Руснаците - мокшани“? Защо в Украйна та...
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ