Никой не ме посвети на тази страна на живота.Получавах уроците с жестоки удари все по главата
 Живеем на село.Майка ми,дошла от Дряново донесла плетени от нея пердета покривки шапки.Имахме грамофон.Плочи с народна музика и модерни румби танга.Идваха ни гости.Обличаха ме като децата на учителката с рокли над коленете ,бели чорапи с жартери,Учех се отлично.
Имам най щастливото детство.В дома ни имаше маси,столове,метални прибори,А около нас  в къщите софри,дървени лъжици,което по ми харесва
  Имах страхотна майка.След като станах на 14-15 години тя коренно се промени.Тонът и стана крещящ,монологът и да се пазя от мъжете завършва ческо с юмрук по главата или шамар по ухото.Така стана и когато и съобщих,че моя съученичка е родила.Цяла седмица ме боля глава.Предупреди ме,че ако забременея,няма да чака да я срамя пред хората.Направо ме хваща за дебелите плитки и в Дунава.Къщата ни бе на крайбрежната улица
  Маика ми непрекъснато ме готвеше за семейния живот.Да готвя,пера,
кърпя.Като си пера чорапите и им търкам сапун,пак ме удари.Защото чорапи се перат само с вода!Ако направя това( това изречение слушам стотици пъти на ден) ще ме изгони свекъра.Аз и сега пера чорапи и терлици само с вода или останала сапунка.Можех да ходя само на училище.Вечер затваря прозореца.Наблизо сме до казармата.Минават войници.На сън се стрясках някой да не ме забремени,Но как,Не зная.
   В света на книгите,изолирана,останах,без елементаено знание,за секса
.Знаех само че:Трябва когато съм в чуждата къща,да стоя права Да нося вода да мия краката на съпруга си и на родителите му
  Баща ми бе сирак от войнарта.Нямаше в къщата свекър и свекърва,Затова ги възприемах като подготвени само да недоволстват от мен.Не исках да се омъжвам,но и при тези условия как щях да живея у нас като стара мома.Затова от малка си реших че ще отида да се изуча,За инженер.Такъв беше наш съседА баща ми сирак не могълпо вече от машинист на мотори да се изучи.Затова слабеех.Баща ми ме взе с него,да бъда отчетник на комбайна му.Майка ми ме заклеваше често да бъда честна,Обещавах.Аз имах в предвид да казвам истината на съпруга си,Тя-той да ми е първия мъж,Но това не стана.Въпреки всичко.Изучих се,но доста страдах с незнанието си,какво е мъжът за жената.Тогава за жените инженери се казваше подигравателно:Жена ли е или инженер? С отговора-"Ни едното,нито другото.Амбицирах се да стана добър специалист ...и винаги ми тежеше че съм жена.И че ще стана лоша съпруга и майка.Бе оценка на майка ми всеки божи ден,за да ме направи по добра.