не дава пари нито за наука,нито за нови машини,освем ако са джипове.
Непревземаеми(до деня на днешната крива демокра ция) оставat
българското трудолюбие,строителните,агро и зоотехнически умения.
Губят се имената,но са известни делата.В европейс ките страни се разпространяват земеделски сечива донесени ,изобретени от българи :сърп,паламарка диканя ,крина и доказателството е,че навсякъде се назовават „булгарики”. -марка на практиката.
И в най мракобесните години българите с професинална упоритост,
стремеж към изобретателност оригина лна техническа мисъл внедряват свой и претворяват по самобитен начин западни идеи,докъдето те стигат по пътя на стоките.
Израз на това е гайтанджииския чарк.отговор на европеиския промишлен преврат от 18 век.Предпри
емчиви,наблюдателни и сръчни българи запознати със западната сплитъчна машина,правят българска конструкция. С много по добри качества Центъра на ковашко-железарското производство-Габрово ги про извежда и дава тласък за увеличаване производство
то на гайтани.Чужденците,виждайки работата на ма
шините,не можели да повярват,че не са внесени. Те се оказали по надеждни и в 1884 г производителя на гайтани П.Калпазанов бракува внесената сплитна ма
шина за да я замени с габровски чарк.
Чарковете се задвижват от водни потоци.
„Почти всеки габровец умее да си служи с водите на Янтра-пише френски пътешественик-като движеща сила за упражняване занаят.
Българите са майстори строители на масивни сгради:
керван сараи,бани,чешми,мостове.В часовниковите
кули слагат свои механизми,по прототипи на донесе
ни в други градове кулни часовници от запад.
При едно посещение в Букурещ именитият ни Бачо Киро се запознава с велосипед .Под негово ръководст
во дърводелец измайсторил дървен вешосипед.Бачо Киро се разходил с него,под удивлението на минувачите.
Пътеписец пише „Никъде другаде не съм наблядавал такъв самороден талант за създаване на машини.Не се колебая да отбележа,че именно българите на тая земя,са бъдещото индустриално население на Източ на Европа.Това са мисли на Ф,Каниц,Той добросъвес
тно и с удивление описва нашите възрожденски съоръжения
„Българите,без наличието на инструментите на запа
да създават изкустни водопроводи,че и европейски
те майстори идват в изумление при техния вид.
В книгата си „Дунавска България и Балканите" Каниц
се възхищава така от българското хидротехническо майсторство.”Това изкуство осигурява на българите репутацията на най добри земеделци в Турция"За тепавичарството се създават механизъм ,който
заменя тежката операция ръчно биене на материал
Практически това е първата хидротурбина-по висок етап от водното колело,с което задвижват мелници,
чаркове.
Решено е и автоматичното обръщане на материала и автоматичното смазване на дървените валове от разпръсканата вода
Характерна черта на възрожденското изобретателство е стремежа към пълно механизиране на тези процеси,гаитанжията,тепавичаря перачът трябвало да подават материал и прибират обработеното
Там тогава е въведено многомашинно обслужване.
Българската възрожденска перялня се нарича „Валявица”-сущо е резултат от ъдувителни умения,досетливост.Прилагане хидродинамични
Процеси,обяснени научно много по късно.Всичко се прави на базата нужди на производството.
Възрожденския изобретател няма инструменти,
Няма научни,а само практични знания.Липсват материали-прави от дърво,каквото има.
Преди 40-50 години започва издирване,
изучаване,събиране на образци.Което напоследък
е занимарено.
Надявам се,че в днешната младеж ще се намерят
ентусиазти,да продължат мисията на упорития член на БАН Младен Цонев,да обогатяват историята на
Българската изобретателска мисъл
Сега,с възможностите на ЕС,могат да се предлагат проекти,включително и на тази тема,Не само за да се изучи и съхрани това богатство,а защото човекът
Винаги черпи от миналото идеи.Сега се лансират проекти за екологични производства.Такива изщяло ца механизмите на нашите възрожденци.В изобретателството има едно правило-за изобретение да се признава и всяко ново приложение на познат обект.Сега държавата ни се нуждае от млади умове които да сложат производството на съвременни технологии.И затова е нужно да се набират знания
Да се живее и с пулса на нуждите,за да се търсят решения.
В момента българската техническа мисъл е блокирана от порядките на един жесток бизнес,които е доволен от статуквото,не дава пари нито за наука,нито за нови машини,освем ако са джипове.Бизнеса е в частни ръце и нашата държава не е сложила закони,които да принуждават работодателите да обновяват производството.На първо време профсъюзите да изискат спазването на 5 дневна седмица.Не производителността да е резултат от 6 -7 дневна работа при 10-15 часов работен ден.
Търсете в окръжните библиотеки книгата на Младен Цонев „Български изобретатели” Ако тези факти ви интересуват и ако ме посочите в Моят blog.bg ,ще получавате редовно датата и часът на появата им и във Вашата страница.Това са факти за които малко се пише.Книгата не е преиздавана
От 1973 година по обясними причини.
Следват и по подробни портрети и описания,със следващите постинги