Постинг
06.01.2016 12:40 -
Несправедливост
„Колко несправедливост има по този свят…. Колко…“ – си мислеше той, докато драскаше на листчето хартия сметките. „Значи така – толкоз за тока, толкоз за водата, телефона, нета…“ А в главата му висеше една и съща мисъл за един идеален свят, в който ежедневните сметки ще са около да речем 1/5 от реалните пари, които би изкарал и останалите 4/5 разпределяше в главата си за ракията, курортите на жената, джобните на децата (които би искал да има в онзи идеален свят)… „Каква несправедливост“ си повтаряше той и в тази несправедливост се прокрадваше гняв и безизходица, тотална безизходица и една капка пасивна ярост към всичко и всички, към онази репрезентация на света, в която живееше и която дълбоко из основи искаше, но не можеше да промени. Замечта се… „Ако значи… всичките пари на този свят се разпределят по равно, не… не всичките пари, а всичките блага на всички, а не така… ако парите се разпределяха спрямо онова, което си направил… опс не така… ако благата се разпределяха спрямо нуждите на всеки, то…. ама различните хора имат различни нужди, значи… например аз – имам нужда от курс и от нова къща, ама хубава нова къща, със специална стая за мен, скривалище, където на спокойствие да си чета и никой никъде да не ме вика, където да си отворя компютъра и да забравя… и имам нужда от отпуска, писна ми това безумно бачкане, значи, не винаги човек има нужда от бачкане, ама ако си на бачкане имаш нужда от повече ресурс… значи излиза…“ в мечтите си почна да бърка сметките в тетрадката, която водеше вече 20 години, най-прилежно и безгрешно, като истински специалист по сметките у дома. Казваше „Има смисъл от тази работа, така знам колко получавам и колко харча и… така се пести“, макар че реално записвайки всичкото това не пестеше, ама никак, дори време, а отгръщаше страниците, откривайки, че навремето сметките са били пропорционално по-ниски от сегашните… Общо взето жена му не можеше да търпи цялата тази история и удряше тавите и тенджерите в кухнята, неразбиращо и дори гневливо… тя отказваше да разбере, че над сметките той мечтаеше за един по-добър свят, в който някак от нищото нещата излизаха по-чисти, те излизаха начисто и всичко течеше по мед и масло в живота им… Удряйки тиганите, тя мислеше за безсмислието, за това, че животът й би бил друг, по-различен, някак по-хубав, по-богат, по-изпълнен, че е пропиляла всичките си шансове за едно неминуемо по-светло и слънчево бъдеще, в което тя би имала всичкото онова, което някак си априорно първично заслужава или поне един живот с по-истински, по-любящ, по-амбициозен и по-бляскав мъж … вероятно би имала и деца и по-хубава къща и повече пари, вероятно би излизала по-често с приятелки, не би работила до пребиване ту на работа, ту вкъщи… би разбрала най-сетне що е то шопинг – терапия, без да се притеснява за утре и дори за днес, накратко би имала шансовете, всичките онези шансове, за които мечтаеше… „Колко несправедив е този свят“ си мислеше тя, чупейки чинията в мивката. И тази страхотна световна несправедливост бавно и постепенно повече или по-малко крадеше парче по парче живота им…
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Читанка
6. e-bookbg
7. neurology
8. free e-books
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Читанка
6. e-bookbg
7. neurology
8. free e-books
