Типичен пример за поговорката „гъз глава затрива“ е бизнесът на Мартин Йорданов – фирмите „ТОП МЕН“ и „Ричмарт“, които, както „ФРОНТАЛНО“ вече писа, по документи не са негова собственост. Всъщност този шмекер се опитва да замени добилото печална репутация на работодател име „ТОП МЕН“ с новата марка „Ричмарт“. Лошото отношение към работниците и селските номера при спазването на трудовото законодателство са на път да затрият бизнеса му.
Той така и не успя да демонстрира, че се е научил да цени работниците си. Публично се оплаква от липса на работна ръка, но е склонен да търси шивачки от най-далечните бедни краища на страната, вместо от региона, само и само да не повиши заплатите. Неговата философия, че всеки квалифициран кадър може да бъде заменен с нов, който да взема по-ниска заплата, вероятно ще му изиграе лоша шега.
Като резултат от тази политика, „бизнесменът“ Йорданов има новопостроена празна сграда със скъпо оборудване, стотици неработещи машини и отчаяно търси няколкостотин шивачки. Рекламите на фирмата му /вече не е „ТОП МЕН“, а „Ричмарт“/ за новооткрити работни места по първите страници на местната преса, както и широко отразените му публични изяви, зовящи за „нови визии за бизнеса в Русе“, всъщност индикират, че той се е оказал притиснат до стената.
15 години фирмена политика на мизерно заплащане на труда, мачкане на работника и унижения, според свидетели не рядко стигащи до физически контакт, успяха да създадат трайна лоша репутация на фирмата му. Цената, според запознати, Мартин Йорданов предстои да плати скоро. Предприятието му не е в състояние да изпълни поръчките на клиентите си единствено поради липсата на персонал. Проблемите с притока на средства от производство водят „ТОП МЕН“ към неплатежоспособност. Въпрос на време е банките, отпуснали кредити за бизнеса на Мартин Йорданов, да си потърсят парите и да сложат ръка над фирменото му имущество.
Липсата на нископлатена работна ръка, провалените поръчки и свиването на бизнеса по естествен пазарен път ще принудят т.нар. „бизнесмени“ да започнат да ценят адекватно труда на работника и да създават по-добри условия за труд. А ако не са склонни на тези стъпки, рано или късно русенските шменти-капели ще се видят принудени да затворят фирмите си и да излязат от играта.
