Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2021 17:19 - Какво старите автори съобщават за историята на България? - текст на доклада
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2394 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 27.07.2022 14:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Какво старите автори съобщават за историята на България?

Лектор
Николай Иванов Колев (PhD, DrSc)

16 септември 2021, 18 ч.

 

Регионална библиотека ,,Захарий Княжески бул. Руски 44, Стара Загора

 

Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: „…България е създадена в 681, българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, не способен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и. т. н. и т. н.“

Това което старите автори ни съобщават рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на българските  учебници, което все още не става.

Настоящият доклад, дава в рамките на ограничено време, част от многобройните сведения, показващи, че ние сме народ с древна държавна организация, и макар и негови клонове да съществуват с над 200 наименования през 3 хилядолетия в Европа, то в края на краищата след смъртта на Атила те всички биват идентифицирани от старите автори без изключение с названието българи.

 

Преди всичко нека направим уговорката, че материала по история на България преди 680 г. е толкова обемен, че са нужни 4 семестъра да се предаде по подходящ начин. В настоящия доклад ще дадем ограничен набор от сведения, за което моля аудиторията за снизхождение.

 

1.  Мирмидоните са българите 

Йоан Малала е роден около 490 г. в Антиохия - Сирия, починал около 578 г. в Константинопол. Името му означава на сирийски език - „оратор“. Малала е високообразован държавен сановник. Предполага се, че след голямото земетресение в Антиохия през 526 г. той се е преселил в Константинопол. В своята „Хронография“, ГИБИ[1] 2 205, описвайки Троянската война[2] той направо нарича Ахиловите мирмидонци – българи:

„…И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.“

Забележително е съобщението на Гаврил Кръстевич в том III на неговата История[3], който ни показва самосъзнанието нa българската интелигенция през X век. Още тогава големият български книжовник презвитер Григорий, през времето на цар Симеон, привежда Йоан Малала. Ето и текста на Кръстевич:

„291. Вторият Григорий презвитер, миних на всички български църкви, който по повеля на книголюбеца княз български Симеон, син на Борис, превел от гръцки език на славянски[4] една кратка гражданска и църковна история, сиреч летописа на антиохийския византиец Йоан Малали, под заглавието „Изложение Йоана бившего от Антиохийского Великого града Сирии, Малия (чети Малали).“ В този летопис, който на гръцки не се намира вече пълен, както в славянския Григориев превод[5], но само от 2-та до 18-та глава, която е незавършена, в 5-та глава се намира подробно описано превземането и разоряването на славянския град на фригийска Троя (Троади), което Калайдович  поместил специално в своя „Йоан. Екз. Болгарск., стр. 178-188“.

Любопитно е как Малала и според него Григорий пише там, че войниците на Ахил, които тогава се наричали мирмидони, били българи: Иде Атревият син Ахилеус със своите 3000 войници, които тогава се нариха мирмидони, а сега българи и хуни[6] заедно с воеводата Патрокъл и с Нестор[7].

Този именно превод показва самосъзнанието на Симеоновата интелигенция, т.е. съзнанието за единството на мирмидони, хуни и българи.

Този Григориев труд е забележителен и с това, че превел древните елински езически богове със съответните им славянски имена, и така е показал какви езически божества са имали нашите праотци в древни времена. Там виждаме преведени името Ηεαιςοι на името Сварог, името Ηλιος на името Дажибог и името Ζευς на името Порун, или Перун.[8]

Професор Йосиф Боданский се е потрудил в Москва в споменатото Императорско общество по история и древност за издаването на целия този превод на Григорий. А Оболонский, издателят на летописеца Перяславля Суздалски, казва в своето предисловие на това издание, стр. VI и VII, че му се вижда за много вероятно споменатият Георги Миних да е бил преводачът на Йоан Малала, а и Григорий Миних, преводачът на Книгата на царствата, и Григорий, преводачът на летописа на Георги Амартол, да са едно и също лице, и че следователно всички тези преводи трябва да се отнесат към X век[9].“

В един разказ за Троянската война, който е писан специално за цар Симеон, тоест около края на IX-ти век, за Ахил намираме следното: „Сiи Ахилеусъ имьiи воя своя иже нарицахъся тогда Миръмидонесъ ньiнe Болгаре“, Калайдовичъ, Йоаннъ Экзарх Болг. стр. 178-188.

Интересно е, че Присциан, бележит латински граматик от късната Античност, живял по времето на император Юстиниан I (527-565 г.) свързва земите на Ахил с гети, бастарни, даки и алани:

„…Гетите, бастарните, даките, войнствените алани и населяващите полетата на Ахил край Меотида, таври…”[10]

навеждащо на мисълта, че и тези народи са идентични с българите.

Високообразованите византийски писатели не оставят и през XI век съмнение, че считат българите за мирмидони. Когато описва, че през 1064 българските владетели, по време на византийската окупация, разпределили нашествениците узи по градовете, Михаил Аталиат (около 1059-1081), пише:

„...И казват, че последните (узите) прибягнали при управителя на мирмидонците, който ги пръснал по градовете наоколо, тъй като земята им съвсем се била обезлюдила.“, ГИБИ 6 178.

Малко по-късно, Йоан Цеца (Ioannis Tzetzae), роден около 1110 г. в Константинопол, починал около 1180 г., византийски учен и поет, отново документира спомена за българите-мирмидони:

„И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщеря на философа Хирон, водейки войски от хуни – българи – мирмидони на брой две хиляди и петстотин.“[11]

„А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите, от река Аксиос, сиреч Вардар.“[12]

Името „мирмидони” означава мравки и е свързано с мита, в който Зевс превръща мравките от остров Егина в хора. Но Страбон казва и още:

„…Казват, че егинците се наричали мирмидони - не заради казаното в мита, че когато веднъж имало глад, мравките се превърнали в човешки същества в отговор на молитва на Еак, а защото разкопавали земята като мравки и разпръсвали почвата над камъните, за да могат да орат, и живеели в землянки, отказвайки да използват пръстта за тухли.”

Сватбените обичаи в България носят един много старинен характер и са жив спомен за Троянската война. „Сватба на български идва от „свада“, тоест кавга, война. Самото название сочи старинния си характер, когато е било нужно да се води война, за да се извоюва жена. В градовете сватбените обичаи са приблизително същите, както и при другите европейски народи. В селата обаче са се запазили тук-таме старите обичаи, макар че и те са на изчезване. Водещата личност в една сватба е воеводата (командирът на войската). Това е един млад женен мъж, който води сватбата. Той носи бъклица, пълна с вино или ракия, в ръка, с която кани (калесва, от кале-крепост, калесва – кани в крепостта) сватбените гости. Той се грижи за това всички гости да имат ядене и пиене. Този воевода се придружава от млади неженени момчета, развяващи знамена, приятели на младоженеца, които се наричат сватове (войници). Ако някой се опита да смути сватбата, то момчетата са готови да се намесят и да го изхвърлят. Това е, така да се каже, служебен персонал. Освен този персонал има и реномирани гости. Това са кумът (може би идва от латинското Cum-pater), старойката или старите сватове и деверът (етимологично свързано с индийското daivar).“, Ганчо Ценов, История на българите, 2017, стр. 21.

 

2. Пеоните, народ от Троя са също българи

 

            „А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите, от река Аксиос, сиреч Вардар.“[13]

„А пеонците са българите. Не вярвай на глупците да смяташ, че пеонците се различават от тях. Те глупците смятат, че Аксиос е различен от Вардар и казват, че се пише с дифтонг. Аксйос, а не Аксиос, като че ли не са чули песните на Омир: „Но ето Пирехми събра пеонците с извити лъкове от далеч от там, от широкотечащия Аксиос“. А някога бяха господари от планината Пинд и пределите на Лариса и Дирахнум почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий (II), който напълно им свил врата и направи роби на ромейската държава.“[14], Йоан Цеца (около 1110-1180).

Херодот пише за епизод от войната на цар Дарий на Балканите:

„Стана така, че Дарий заповяда на Мегабаз да подчини пеоните и да премести селищата им от Европа в Азия.“ (V, 12). 

„Пеония обаче се намираше на Стримон (река Струма), Стримон обаче не беше далеч от Хелеспонта, та те били следовници на тевките от Троя.“, (V, 13). 

Под Пеония през Средновековието се разбира Централна Македония, или страната по Средна Струма и Вардар. Съвсем логично е, след като Дарий е дошъл до Вардар да заповяда на пълководеца си да подчини и северните народи. На Мегабаз, изглежда, се е отдало да подчини част от пеоните, друга част обаче – не.

По-късно тези пеони използват сгоден случай и се връщат от Азия на Балканите. Войнствените римляни започват войната за Балканите около 162 г. пХ, откъм днешна Албания и водят жестоки сражения с пеоните. Около 150 г. пХ част от пеоните са принудени да се изселят към Дунава и отвъд него. Това е документирано от много автори между които и Аппиан Александрийский (II век):

„…14. Пеони – голям народ около Истър, населяващ цялата земя от япидите (в центъра на Алпите) до дарданите: пеони ги наричат елините, а римляните – панони; римляните, както вече казах, ги причисляват към Илирия. Поради това реших да разкажа за тях говорейки за илирийските работи.

Те се прославиха от времето на македонците от агриа, които оказали голяма помощ на Филип и Александър; тези пеони са от долните пеони, съседи на илирийците.

Когато Корнелий водил война с тях, то злополучния изход на неговия поход внушил голям страх от пеоните на всички италийци и дълго време следващите консули се страхували да воюват с пеоните.“

            А Йоан Зонара (около 1100-1150) в своя „Лексикон“, писан в първата половина на XII век, ГИБИ 7 208, пише:

„…

Илири: Варвари, траки. Мисля, че са българите.

Пеонци: Латинско племе или тракийски народ; македонците. Според някои те са тъй наречените сега панонци. А панонци са българите.

Панонци: Българите.

Панония: България.

Склавиния: България.“

И нека добавим, че живеещия по времето на император Тиберий (42 пХ-37), Veley Petercul е записал

пеонците умеели да си служат с буквите и с прилагането им за изява на духа“[15],

което атестира на пеоните висока култура.

3. С каква войска Александър завладя „тогавашния свят“?

Плутарх (45-127) стр. 31 ни казва в животописа на Александър, че цялата му войската се е състояла от около 20 000 до 43 000  пехотинци и от около 4 000 до 5 000 конници. Раковски (2008) стр. 146, (2020) стр. 201, е извел следната таблица от авторите които е чел:

 

Пехота

Македонци                             13 000

Съюзници без име                  7 000

Наемници                               5 000

Удричи, трибали и илирийци 5 000

Агрияни (поляци) стрелци      1 000

Конница

Македонци                             1 800

Тесалийци                              1 800

Елини                                     600

Траки и пеяни                         900

Всичко                                   36 100

Виждаме, че елините са по-малко от 2 % в Александровата армия. Тези данни са близки до споменатите от Плутарх (45-127). Подобни сведения ни дава и Дидор Сицилийски (I в. пХ) в запазен откъс от кн. 17 гл. 17: 30 000 пехотинци и 4 500 конници от които 600 елини.

Човек не бива да мисли, че с, да речем, десетина хиляди войници - македонци, отишли завинаги в Персия, македонския народ е изчезнал. Той си е там и сега, само че говори днес на български в България, Македония и Сърбия и на гръцки в Гърция.

4. Старото име на Тракия е Ария, а арийците са днешните българи        

Н. Йонков-Владикин ни казва през 1911 г.: „Стефан Византийски говори, че най-старото име на Тракия било Ария,... това име се намира във Ведите.“ 

Интересно е, че Георги Раковски, в книгата си Българска старина издадена през 1865 г.[16], и по-точно в изследването „Основни начала на българската най-стара повестност“ анализирайки самкритската и индо-зедската религия и митология намира много общо в старите предхристиянски обичаи на българите и тези на индийците. Той констатира, че българите са правите потомци на ариите и името българин е равно на името ария което означава орач.

След като знаем това, за нас не е чудно, че 20 века след Троянската война в Константинопол една от бронзовите статуи на българин изобразява орач с рало:

„Забележителност четвърта, която се намира в „Хлебарските тържища”... Но там имало българин, който оре с вол, като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите!”, ГИБИ 3 224, Анонимна хроника, писана между 741 и 829.

Преди 913 арабският пътешественик и историк Ибн-Руста посещавайки България на Волга ще констатира:

„...Българите са земеделски народ и произвеждат всякакъв вид зърнени храни, като: пшеница, ечемик, просо и др.“, Ибн-Руста (913).

Нека на това място споменем още веднъж и гореспоменатата извадка от речта на скитските пратеници пред Александър Македонски, които го призовават да не воюва с тях, от която се вижда, че българите са земеделски народ от древни времена:

„...Знай, на нас, скитите, са дадени следните дарове: впряг от волове, плуг, копие, стрела и чаша. С тях се ползваме като общуваме с приятели и врагове. Плодовете, добити с труда на воловете, ние поднасяме на приятелите; от чаши заедно с тях възливаме вино за боговете; със стрела поразяваме враговете си отдалече, а с копие – отблизо.“, Руф (I. в.) кн. 6, гл. 6 §8-28.

Същата история разказват наследниците на скитските поселения в Индия на английските аристократи-офицери по време на английската окупация на Индия. Населените в Индия скити възлизат днес на около 30 милиона, наричат се жети, както Раковски нарича всички скити и живеят в Пакистан и Индия в щатите Пунжаб, Харияна, Синд, Раджастан и Кашмир, Dhillon (1994).

            Нека отбележим, че Херодот казва, че траките са най-многобройния народ след индийците. Ако индийците днес са 1.4 милиарда души, то колко ли са наследниците на траките? Тезата, че такъв многоброен народ е изчезнал безследно е абсурдна. Наследници на траките са днешните славянски народи плюс онези които са загубили своята етническа принадлежност при германци, французи, италианци, унгарци, румънци, руснаци, сърби, гърци и турци.

 

5. Кир, Дарий и Крез

Кир: Херодот (6 век пХ) ни казва, че Кир води война със царицата на масагетите Томирис 530 г. пХ. Губи войната в Тракия победен от Томирис, която забогатява от плячката и пренася столицата си в Малка Скития (Добруджа) и я нарича Томи (до Кюстенджа). Йордан (6 век) описва тази война като историческо наследство на готите, т.е. масагети и готи са един и същ народ, а Прокопих Кесарийски ни казва че българите в миналото се наричали масагети, от което пък следва, че масагети и готи са българи.

Дарий: Нека си припомним от разказите на Херодот, който е роден през 484 пХ, и Тукидит (…454-399…396 пХ), че Одриската държава се простира от Мраморно море до Дунава. Херодот ни казва, че одриският цар Ситалк в съюз със скитския цар Ариапеит, скрепен с женитба между скитския цар и сестрата на тракийския цар, са се противопоставили на похода на Дарий през 514-512 пХ. Освен това научаваме:

„...Преди той (Дарий) да стигне Истер (Дунав) покори най-напред гетите, които вярват в безсмъртието, защото траките от Самидесос и тези, които живеят над Аполония или Месембрия и които се наричат Нипсей, се предадоха на Дарий без всякакво съпротивление. Гетите, които са най-храбрите и най-мирните от всички траки, се държаха, но бяха победени.

Тук виждаме ясното саморазбиране на хората от Херодотовото време, че гетите са траки.

„В този полеви поход Дарий е имал работа със следните племена: с агатирзите, които живеят в Родопите на река Марис (Марица), с невритемеланхеите, будините или видините, гелоните, агрианите, деберите, одомантите, които представляват всички македонски племена, чиито имена носят и днешните български градове като Неврокоп на Неста, Мелник на Струма, Воден във водоема на Бистрица, Гелонос, днешния български град Наколия на Преспанското езеро. Освен тези, следните скитски народи биват също изброени (от Херодот): пецините (Пехчево), серите (Серес), одоманите (Удово), агрианите (Охрид), дерберите (Дебер или Дибра).“, Г. Ценов (2017), История на българите, издадена за първи път през 1917.

За мястото на Дунава, където е бил мостът на Дарий имаме интересно сведение от д-р Иван Селимински  (1799–1867):  „…На левия бряг на река Дунав, срещу град Исакча, има едно блато, дълго Ѕ час, до село Картал. Мостът на Дарий бил поставен тук. Когато аз бях окръжен лекар, това блато съвсем изсъхна и се подадоха обли дъбови греди, забити в земята на три реда от брега до село Картал. Селяните ги изкараха и изброиха 2 000 всички бяха по три метра дълги.

D. Ch. Leroy в географския си атлас, таблица 12, бележи, че тук бил направен моста на Дарий. Следователно, открития мост в наши дни, по всяка вероятност е същият, който е бил построен от Дарий в похода му против скитите.“, Д-р Ив. Селимински (2018), стр. 23.

Ксеркс: Йордан (...552...): „…След смъртта на Дарий неговият син Ксеркс (485-465 пХ), считайки се за задължен да отмъсти за оскърблението, нанесено на баща му, отново се отправил на война с готите със 700 000 свои и 300 000 съюзни войници, с 1 200 военни кораба и 3 000 товарни съда. Но поради мъжеството и твърдостта на готите той не посмява да даде сражение и както дошъл, така си и отишъл.“, Йордан, Гетика, § 64-65.

Така че не героизма на 300 спартанци при Термопилите (11 до 13 август 480 пХ) са уплашили войските на Ксеркс, както пишат гръцките историци за патриотично възпитани на младежта си, а „мъжеството и твърдостта на готите“.

Дидор Сицилийски (I в. пХ) в запазен откъс от кн. 9 гл. 24 ни съобщава, че Анахарсис е живял по време на Ксеркс и в разговор с него е защитавал становището, че храбри, справедливи и мъдри са тези, които следват законите на природата, защото последните са създадени от боговете, а не тези които живеят по писани закони, защото те са създадени от хората и служат на част от тях. Евнапий (345-420) е запазил за нас думите на Анахарсис: „…Но законите са не само по-слаби и по-тънки от паяжината, но и по-подвижни от всякакъв прах, за да могат лесно да отпадат и да се отхвърлят.“

Удивително е, че в V век пХ при скитите е имало разбиране, че природосъобразният начин на живот е източник на най-голямо щастие за човека, мъдрост, която се смята днес за модерна. Така че срещу завоевателите Кир, Дарий и Крес воюва народ с високи културни и нравствени ценности.

 

6. Спомени в българския фолклор за галските войни на Балканите

 

А сега нека се обърнем към едно изследване на Г. Раковски публикувано през 1865 г. в Българска старина, виж Раковски (2020). В български народни песни се срещат спомени за галатските нашествия на Балканите:

Смъртта на Драганка от галатската (отровена) вода


Драганка ходи изъ лозье

изъ лозье изъ бѣло гроздье.

Драганка люто ожѧднѣ,

срѣдь лозье быстьръ кладенецъ,

Драганка водѫ ште пие.

Край лозе сѣди овчѧрче.

С мѣднѫ си свыркѫ свырѣше,

свѣрка му тихомъ говори:

не пий Драганке тѫ-съ водѫ,

та-зи вода е Галатска,

галатска iоште мрьтвешка!

Сношты Галати минихѫ,

мьртво Галатче носѣхѫ,

Въ тѫ-зи го водѫ кѫпахѫ

люты му раны мыѣхѫ,

ленiаны кьрпы пирѣхѫ!

Драганка овчѧче не слуша,

посѣгна водѫ да пие.

срьбна Драганка не гльтна

люто ѭ глава заболѣ

грозна ѭ трѣска утрѣси

Драгана жѧлко выкаше:

клѣта му душа проклѣта,

кой то овчѧрче не слуша!

Дорь-дѣ Драганка издума

и се от душа раздѣли!

 

Същата песен, пеяна другояче

 

Драганка ходи изъ лозье

изъ лозье изъ росно гроздье.

Сичко е лозе обишла,

едно е зрьнце зобнала.

Край лозье студенъ кладенецъ.

Драгана водѫ ште пие,

Овчѧрче выка отгорѣ:

Како льо, како Драгано!

Стой не дѣй пи тѫ-съ водѫ!

Та-съ вода е мѫтна Галатска!

Сношты минахѫ, минахѫ,

до седемдесѧть юнацы,

седемъ ранены носѣхѫ

люты имъ раны тукъ мыхѫ,

Единъ си другимъ думахѫ:

нѣма-ли нѣкой отъ нѣгдѣ,

раны тѣ да ни изцѣри?

За башта штемь го хваниме,

за башта за побаштима,

за майкѫ за помайчинѫ.


Павзаний (II в. пХ) и др. автори ни съобщават, че след неуспешния опит на галите да подчинят траките на балканите, те се съюзяват с тях и обират светилищата на Делфи, понеже елините в този период са разорени от предишните войни на македонците, които им нанесли страшни щети:

„…А когато (галите) се озовали близо до Термопилите, тогава повечето елини не оказали съпротива на нашествието на варварите, тъй като преди това били пострадали много от Александър (336-323 пХ) и Филип (359-336 пХ); след това Антипатър (стратег-автократор на Александър Велики в Европа между 334 и 319 пХ) и Касандър (316 и 297 пХ) унищожили елинството, така че всички те поотделно от слабост не смятали за срамно да откажат помощта си срещу тях.“

               Така че сведенията в нашия фолклор за галските войни на Балканите се потвърждават от много стари автори. Анализът на Раковски еднозначно показва, че в самосъзнанието на нашият народ съществува спомен от III век пХ за събития на Балканите. Удивително!

Неотдавна в Бургаско научих за същата песен, само че в вместо снощи гали минаха… е записано вчера хайдути минаха:

Калинка гърло боляло,

тръгнала вода да дири.

Миналата поле широко,

стигнала дърво високо,

под дърво бистро кладенче.

Гугутка гука, говори:

"Не пий, Калинке, таз вода,

тази е вода кървава.

Вчера хайдути минаха,

млад Георги ранен носеха.

Кървави ризи перяха,

люти му рани миеха.

Калинка сръбна и глътна

и се от душа отдели.“,

записана в Бургаско от Нели Желева през 2021 г. Това е едно от многобройните свидетелства, как в нашия фолклор се запазва формата, а елементи от съдържанието се нагаждат към актуални събития.

                                                    

7. Някой сведения за ранна българска държавност

В списък на владетелите запазен в три руски преписа: Уваров от 15 век, Погодинов и Московски преписи от 16 век. А. Н. Попов публикува Именника през 1866.  в който от Аспарух насетне виждаме известни ни български владетели и затова е наречен списък на българските князе. В него четем:

„Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.“

А за онези които се чудят какви са тези хора с остригани глави ще преведа сведението на габровеца, д-р Петър Цончев от 1934 г.: „Мъжете са с мустаци, стригана коса и бръсната брада. По-рано голям брой от селското мъжко население ще да е бръснало главата си, оставяйки на средата по една дълга китка коси („перчем“). До Освобождението (1878) още не е било рядкост да срещне човек селяни с такива бръснати глави и то най-много от общините южно от Габрово - Зеленодръвска, Топлешка и Етърска.“[17]

Забележете 515 години центърът на българската държава е отвъд Дунава.

В „Българска апокрифна летопис“, Дуйчевъ (1943a), стр. 154, четем:

„…Исае,…иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи трета част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска (кара-хунска, тоест западнохунска), която опразниха римляни и елини….И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини през 130 година. И населих я с много люде от Дунав до морето, и поставих им цар из тях, името му беше Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори 100 могили в земята българска; тогава му дадоха име „стомогилен цар“. И в тези години имаше обилие от всичко…И той беше първият цар в българската земя, и царува 119 години и почина.“

 

От тези и други сведения научаваме, че българска държавност съществува най-малко от около 128-156 година.

 

С какво са характерни тези години. Изтласканите от територията на днешна Румъния българи от Траян се концентрират на запад по р. Тиса и Панония, а на изток по реките Буг, Днепър и Днестър (Траянов вал). Оттам те атакуват римската империя. Приемникът на Траян, Адриан (117-138), обявява столиците на трите Дакии за градове, непосредствено подвластни на Рим, но управляващи се самостоятелно съобразно обичаите на тамошното население – до това време такъв статут имат само градовете в Италия. Това е опит на Рим да създаде относително автономна област, която да спре нашествията на сродните на даките народи откъм Северното Черноморие.  При император Галиен (253-268) Дакия е била загубена и Аврелиан (270-275), като преселил оттам римляните, създал в пределите на Мизия и Дардания двете Дакии. Така че лимеса е изтеглен на Дунава. Поп Йовчо от Трявна ще препише от своите източници през 1855 г. "Българите, изгонени от Траян Римски, се завърнаха отново през година от Адам 5998, а от Христа 489 имайки за предводител Борис, своя княз.“[18]

Така че формирането на българската държава е станало във връзка със войната за завръщане на българите към техните древни земи – Балканите.

Евсевий Софроний Йероним (340-30.9.420), един от най-образованите раннохристиянски писатели, е роден в разрушения през 377 от готите град Стридон в Далмация. Живял е на много места в Римската империя. Ганчо Ценов (2005 б) стр. 137, през 1910 съобщава, че щутгартският учител Миллер, Miller (1895), е издал сбирка от стари карти. Между тях се е намирала и карта на Евсевий Софроний Йероним, за която последният казва, че е на друг Евсевий, а именно на владиката на Цезарея в Палестина, живял през 270-338, един от най-значимите църковни историци, наричан „баща на църковната история“. В тази карта над Македония е поставен надпис „Мизия, тоест България.“[19] Това е най-старото пряко съобщение за България на Балканския полуостров.

Анонимен автор, живял през X век или началото на XI век, ни съобщава, че император Константин Велики, царувал през 306-337, е възстановил Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция, ГИБИ 5 322:

„...Тези (постройки в Константинопол) били построени, както се казва, от препозита Урбикий и епарха (градоначалник и съдия) Салустий (един от дванадесетте сенатори, които Константин преселил заедно със семействата им във Бизантион), и от останалите, като им предал 600 кентария злато за колонадите (емволи, сгради, които служели за запазване на минувачите от дъжд и слънце, някои двуетажни с горен етаж, украсен със статуи, който служел за разхождане, а в долния имало магазини), водопроводите и за крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил, възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция (дн. Кюстенджа). А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина години от речта на Хермий.“

В същия източник намираме: „…(Константин Велики) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България.“

Както предшествениците на Константин Велики, така и самия той водят жестоки войни с народите наричани с общо название българи. За да въдвори мир, Константин велики възстановява престолните градове на българите Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция (дн. Кюстенджа) и им дава самостоятелност вътре в империята. Това води Спиридон Габровски (1792) да каже „…И от тогава (след победата на Траян) остана Иллирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин (306-337).“

След малко ще се спрем и на изключителната подкрепа на Константин Велики за българската култура.

В първата редакция на „Анонимния хронограф“ писана през 268 не се говори за българи, но във втората под година 354 четем:

„...354, Зиези, от когото произлизат българите.“, ЛИБИ 1 82. Зиези е един от синовете на първия син на Ной - Сим.


Това съобщение е открил немския историк и лауреат на Нобелова награда Теодор Момзен и е достигнало през 1907 г. до нас чрез Ценов (2005 а) стр. 118. 

След църковните войни на Виталиан, българинът Юстиниан дава на народа си самостоятелна църква с две новели.

В хрониката на Йоан от Никиу в началото на VI Мизия се нарича България:

„…Обаче веднага след неговото завръщане при императора (Ипатий бил откупен) последният го отстрани от командването и назначи в своята приемна друг главнокомандващ на име Кирил, от провинция Илирия. И той също проведе битка с Виталиан и имаше от двете страни голяма сеч. Тогава главнокомандващият се оттегли в града, именуван Одесос, и остана там, докато Виталиан се отдръпна в провинция България.“, Йоан от Никиу (началото на VІІІ в.).

Съобщението на Йоан от Никиу е много важно. То ни показва, че Мизия около 514-520 вече се нарича провинция България, защото е населена с българи.

А след откъсването на българите от аваро-българския съюз, Ираклий дава самостоятелност на българите заради помощта на Кубрат срещу Персия. Император Константин Барянородни съвсем ясно ни казва, че и онези българи, които са били зависими от Византия, са станали независими съгласно договорите между Юрган и Ираклий:

„…До император Ираклий (610-642) България се е намирала под римска власт.“ 

И тук нека споменем „Равенски космограф“ (1860), написан в началото на VII век, където е указано, че

 „…в Долна Мизия, Тракия или Македония само (modo) българи живеят“, Ravenat. Cosmogr. IV 6, превод на Ценов (1938).

В „Равенския космограф“ се намира и карта, показваща България в днешна Североизточна България.

 

8. За ранната българска писменост

 

Боно Шкодров събира писмени знаци в земите в които се съобщават българи и ги групира в такива от III-то, II-ро, I-о хилядолетие преди Христа и т.н. От неговите таблици се вижда, че на Балканите е имало писменост от древни времена, и че тя е подмножество на 152 знака. Нищо чудно, знаейки, че: „…книгите както на фригийците, така и на мизийците, ни връщат във времената преди Троянската война.“, Страбон 12.8.4.

А сега нека се спрем на едно съобщение на Дидор (I. в. пХ):

„...Но ето ви и съобщението на Дионис: Измежду гърците Лин беше първият, който откри различни ритми и песни и когато Кадъм донесе от Финикия буквите, така както те се и наричат (финикийски), Лин беше отново първият, който ги преведе на гръцки език, който даде име на всяка буква и им установи формата. Сега, буквите образуват група (азбука) и се наричат финикийски, защото те са донесени на гърците от Финикия, но като единични букви пеласгите бяха първите които използваха донесените букви и така те бяха наречени пеласгийски. Лин, на когото се възхищаваха заради неговата поезия и пеене имаше много ученици, но трима от тях бяха много известни: Херакъл, Тамира и Орфей.

...Сега Лин, както казват, създаде съчинение с пеласгийски букви за делата на първият Дионис, за другите митични легенди и ги постави сред своите спомени. По същият начин използваха пелазгийски букви Орфей и Пронапид, който беше учител на Омир и талантлив писател на песни; също и Тимоет, син на Тимоет, син на Лаомедон, който живя по същото време на Орфей, пропътува много страни на населения свят, навлезе в западната част на Либия (Африка) чак до океана. Той посети също и Ниса, където древните местни жители на града разказват, че Дионис е израсъл там, и, след като научил от Нисанците  делата на този бог веднъж за винаги, композирал „Фригийската поема“, както я наричат, като използва по стар начин и говора и буквите. “, Diodorus of Sicily (публикувана около 49 пХ) кн. 6 §67.

А ето какво ни казва Страбон, живял от 64/63 пХ до около 23/24, в своята „География“:

„…Гърците са считали гетите за тракийци. Гетите живели по двете страни на Дунава, както и бисите, които също са тракийци и едни и същи народности, сега наричани беси. От тези беси са дошли и бесите, които живеят сред лиди, фриги и троянци. Самите фриги – това са бриги, някаква тракийска народност (от река Брегалница), също както и мигдони, бебри, медовитини, витини, тини и, както аз мисля, марианди. Всичките тези народности напълно напуснали Европа, а бесите останали….“

Сега разбираме защо пеласгите са първите използвал финикийската азбука, защото те говорят същия език.

Известно е, че гръцката азбука се формира между VIII и III век пХ. А Орфей (1283 пХ…), според Дидор, е бил на 100 години, когато е била Троянската война (1183 пХ…), тоест траките са имали писменост през XII век пХ.

Това са забележителни свидетелства, показващи че пеласгите дошли от Египет и населили Балканския полуостров, са имали писменост и култура преди гърците. А всички стари автори ни казват, че тракийците са пелазги, тоест, тракийците са имали писменост и култура преди гърците.

Много са сведенията за завръщане на гетите на Балканите през Дунав и набези до Мала Азия след Траяновото време. В тези набези те отвличат много хора между които и християни, и по този начин и те стават християни отвъд Дунава. От около 130 г. до около 378 г. на територията на днешна Румъния та даже до Балтика господстващия народ са гетите. Според Йордан в крупна война около 378 г. те биват победени от хуните-българи и част от тях се подчиняват и стават съществена бойна сила на хунската империя, други молят римския император да ги приеме, което и става при много драматични обстоятелства на които няма да се спирам. Малките готи живеят по това време между Хемус и Истър по долината на река Янтар, и Йордан ни казва, че те съвсем не са малък народ. За тях именно Урфил, наследник на отвлечени от Кападокия, вероятно гали, създава азбука. Това ни се съобщава от няколко стари автора съвременници на тези събития. С тази азбука той превежда Светото писание с изключение на „Книгата за царете“, понеже народът му бил и така и така много войнствен, и той не иска да ги поощрява в това, а напротив. Забележителна е подкрепата на Константин Велики за Урфил с цел да се разпространява неговия труд между неговите сънародници. Константин го нарича Нашия Моисей. Това става около 320-330 г.

Тъй като за Методий няма сведения да е създал азбука, а католиците наричат буквите, с които си е служел, готски, готските букви са създадени от Урфил, а словенци и хървати и днес наричат глаголицата – готика, то азбуката, с която Методий си е служил, е глаголицата на Урфил.

На мене ми прави силно впечатление, че Урфил превежда Библията, без „Книгата за царете“, за своите хора, а от третия том на Кръстевич, научаваме, че Симеоновия книжовник, миних Григорий, превежда липсващата до тогава „Книга за царете“. Ето и текста на Кръстевич:

„А Оболонский, издателят на летописеца Перяславля Суздалски, казва в своето предисловие на това издание, стр. VI и VII, че му се вижда за много вероятно споменатият Георги Миних да е бил преводачът на Йоан Малала, а и Григорий Миних, преводачът на Книгата на царствата, и Григорий, преводачът на летописа на Георги Амартол, да са едно и също лице и че следователно всички тези преводи трябва да се отнесат към 10 век[20].“

И така виждаме самосъзнанието на Симеоновите книжовници. Те довършват започнатото от Урфил дело и така създават пълен превод на Библията на български език.

Немците и днес твърдят без доказателства, че Урфил бил превел Библията на немски език. Ако това беше вярно, защо Лутар 1000 години по-късно трябваше да я превежда отново?

 

Резюме: Държавност на Балканите  от нашите предци е имало от древни времена.

 

1.      Легендарните сведения за Телеф, син на Херакъл, владетел на Балканите, който воювал с елините, за неговия син женен за сестрата на Приам и участвал в Троянската война говорят, че в 12 в. пХ на Балканите е имало силна държавност.

2.      Победата на Томирис над милионната армия на Кир, говори че 6 в. пХ на Балканите има силна държава.

3.      Победите на балканските народи над Дарий и сина му Ксеркс, говори, че в 5 в. пХ на Балканите има силна Одриска държава.

4.      Необходимостта Александър Македонски да воюва и да се съюзява с околните владетели говори, че в 4 в. пХ на Балканите има няколко държави. След смъртта на Александър тракийските държави се отърсват от македонското владичество.

5.      Рим води около 270 война за да завземе Балканите, от около 162 г. пХ до 105 г. По това време има преселения на тракийци в Панония, зад Дунава та чак до Балтика.

6.      В рамките на империята тракийци с различни наименования (гети, готи, хуни, савромати и т.н.) вземат активно участие в стопанския, културен и политически живот на Рим – издигат се до главнокомандващи на армии и излъчват 11 императора.

7.      От около 130 до около 270 г. на територията над Северното Черноморие и днешна Румъния се формира силна българска държава, в началото доминиращи в нейното управление са готите, а след 378 г. хуните. Империята е с размери от Кавказ до Англия и е в състояние да излъчи 500 000 войска при Атила. Тази империя държи в страх двете Римски империи. Атила съумява да привлече във военния си съвет князете на подчинените народи, но синовете му ги третират като роби. След неговата смърт това води до крупно въстание на гепиди, остроготи и др., и до откъсване на много народи от зависимостта на хуните. Тогава много хуни се завръщат към Мизия, Добруджа и Северното Черноморие. Оттогава насетне народите с най-различни имена, предшественици на българите, биват наричани с едно единствено Българи. Но ехо от отминалите години виждаме в наричането от някои автори на Симеоновите и Крумови войски – хунски армии.

8.     Българите в рамките на Източната римска империя получават голяма политическа независимост при Константин Велики. Българската култура процъфтява по това време особено след изнамирането на глаголицата и преводите на Библията (без Книгата за царете) на български.

9.     Следва крупно противопоставяне на гърци срещу българи в Източната римска империя водещо до религиозните войни на Виталиан. Теодосий строи Дългата стена срещу българите. Юстиниан дава с два декрета независимост на българската църква.

10.   Аваро-българския съюз фактически възстановява империята на Атила и тероризира огромни райони от двете римски империи. Българската армия е ударната сила на този съюз.

11.  При император Ираклий Кубрат откъсва българите от аваро-българския съюз и получава независимост от Източната римска империя срещу помощта си срещу персите.

12.  Народа на Аспарух, които и от Патриарх Никифор и от Теофан Изповедник се означава като древен народ, отдавна познат на римляните, бива нападнат от войските на Константин Погонат отвъд Дунава. В отговор войските му навлизат чак до Бяло море и са посрещнати и подпомагани от местните българи. Другият му брат Кубер навлиза на юг от река Сава в Дардания, Илирия, Епирите и Македония. Така при Кубрат става обединение на зависимите от Византия българи, на федератите българи в Мизия и на независимите българи от Велика България.

При Аспарух и Кубер държавната власт на българите достига Бяло море. За това свидетелства Анастасий Библиотекар (873-875), който ни казва, че мирът с българите бил нарушен през втората година от царуването на Юстиниан, тоест 687, с прехвърляне на конни войски в Тракия, а нахлуването в България и Славиниите е станало през 688:

                „...През втората година от царуването на Юстиниан (687) предстоятел бил Павел; ... След това развалил мира, сключен с българите, като нарушил условията, установени от собствения му баща, и заповядал конна войска да мине Тракия, за да ограбва както българите, така и Славиниите.“, ЛИБИ 2 250. 14.1

               „...През третата година от царуването си Юстиниан (688) потеглил с войска срещу Славиния и България. Той отблъснал българите, които тогава му се противопоставили и грамадно множество славяни, като стигнал чак до Солун. Едни от тях спечелил с война, други пък, които се стекли към него, настанил в земите на Опсикон, като минал морето през Абидос. Когато обаче се връщал, бил обкръжен по пътя от българите в една тясна клисура и едва успял да се измъкне с цената на мнозина убити и ранени от собствената си войска.“, ЛИБИ 2 251.

 

Ето това са някои от изводите, които могат да се направят за нашата история, четейки старите автори.

 

И накрая нека спомена, че тези сведения са малка извадка от книгата:

 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

 

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html


която може да се намери във всички добри книжарници у нас или в интернетните магазини:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

Извадки от тази книга и от книги на нашите забравени възрожденски автори които издавам можете да намерите в блога ми:

 

https://historybg2018.blog.bg/

 


[1] ГИБИ (1954) Гръцки извори за българската история, София, Българска академия на науките, Том. I-XI.

[2] Троянската война е станала според Дидор Сицилийски (I в. пХ) през 1183 пХ, според Вергилий 1123 пХ и според надпис на мраморна плоча намерена на остров Парос, съставен 264 пХ 1209 пХ.

[3] Кръстевич, Гаврил (2019б) Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр.

[4] Тези известия ни дава същият съчинител на 199-ят лист на ръкописа на Йо. Малали. Виж Калайдович, Йо. Екз. Болг., стр. 178.

[5] Виж за това Летоп. Переясл. Суздалск. издан. Оболенского, 1851 г., предисловие, стр. XIII-XV.

[6] Григорий добавя в превода си и хуни, за да покаже, че българи и хуни са все едно.

[7] Ιω. Μαλαλ. Lib. V. 97 edit. Bonn.

[8] Нестор под година 980 ни казва: Владимир започна да царува в Киев самостоятелно, и постави кумири на хълма за двора със затворите: Перун със сребърна глава и златни мустаци, и Хорс, Дажбог и Стрибог и Симаргл и Мокошь. И принасяха им жертви и ги наричаха богове, и водиха своите синове и дъщери, и принасяха жертва на бесове, и оскверняваха земята със своите жертвоприношения. И се оскверни с кръв руската земя и този хълм.

[9] Виж Оболенский Летоп. Персясл. Сузд. Предислов., стр. XVI, XXII, и XXIII, където Оболенский приведе сравнително с гръцкия текст извлечението от превода на Григорий, което казва: „По оумрътвии же Теостове (пиши Ифестове, защото така стои в гръцки текст на Малала) егожъ и Сварога наричити царствова Египтяном синъ его Солнце именем, егоже наричють Дажбог… Солнце же Царь синъ Сварогов (гръцки текст), еже ест Дажьбогъ, бе мужъ силен… По умрътвии жъ Дажьбогъ сина Сварогова царствова Египтяном. {4-275} Облонский показва също там, че руските летописци, и особено преподобний Нестор, са ползвали съчиненията на своите летописци не от истинските гръцки източници, но от техните български преводи и особено от Григориевия превод на Йоан Малала (виж Обол. Летоп. Персясл. Суздал. Предисл., стр. VII-IX), от който подава (пак там сте. XVII-XVIX) и пример за намерените съвпадения с думите на Нестор. За този Григорий Шафарик казва: „Чудна е бележката, която Григорович прочел в един ръкопис в манастира „Миропяние” във Влашко, и която казвала: „Поживя преподобния Григорий Синаит през 6392 = 884, бил първоучител на българи и сърби, деянията преданию и художетву древних отцев. Не е ли тук споменаването на българския поп Григорий не на място сплетено и смесено с името на попа Синаита?“ (Шафар. Рзцв. Цлов. Писмен. в Болг. § 3, реч Григорий).

[10] Priscianus Caesariensis, La Pйgiйgиse de Priscien. Paul van de Woestijne. Brugie, 1953. Присциан – Периегезис. Стр. 53, точка 295.

[11] Tzetzae Allegoriae Iliadis. Jo. Fr. Boissonade. Hildesheim 1967, Prologomena, Йоан Цеца – Алегории по Илиадата, Bulgari in Achilis exercitu – Българи във войската на Ахил. Стр. 26, точка 425.

[12] Tzetzae Allegoriae Iliadis. Jo. Fr. Boissonade. Hildesheim 1967, Йоан Цеца – Алегории по Илиадата. Paeones, qui et Bulgari - Пеонците, сиреч българи, Стр. 48, точка 820.

[13] Tzetzae Allegoriae Iliadis. Jo. Fr. Boissonade. Hildesheim 1967, Йоан Цеца – Алегории по Илиадата. Paeones, qui et Bulgari - Пеонците, сиреч българи, Стр. 48, точка 820.

[14] Ioannis Tzetzae Historae. Petrus Aioisus M. Leone. Napoli 1969, Йоан Цеца – История. Стр. 394, точка 178.

[15] Петко Атанасов, Божествена Тракия, Булга Медиа, 2020, София, ISBN 978-954-9670-50-9, стр. 33.

[16] Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.

[17] Виж: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр.

[18] ЛЕТОПИС, Съставен преди 1855, Поп Йовчо от Трявна. Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890-91, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София,  ISBN 978-619-7444-27-8. 90 стр.

[19] Момзен я датирал от 235 до 238, съобщава Ценов.

[20] Виж Оболенский Летоп. Персясл. Сузд. Предислов., стр. XVI, XXII, и XXIII, където Оболенский приведе сравнително с гръцкия текст извлечението от превода на Григорий, което казва: „По оумрътвии же Теостове (пиши Ифестове, защото така стои в гръцки текст на Малала) егожъ и Сварога наричити царствова Египтяном синъ его Солнце именем, егоже наричють Дажбог… Солнце же Царь синъ Сварогов (гръцки текст), еже ест Дажьбогъ, бе мужъ силен… По умрътвии жъ Дажьбогъ сина Сварогова царствова Египтяном. {4-275} Облонский показва също там, че руските летописци, и особено преподобний Нестор, са ползвали съчиненията на своите летописци не от истинските гръцки източници, но от техните български преводи и особено от Григориевия превод на Йоан Малала (виж Обол. Летоп. Персясл. Суздал. Предисл., стр. VII-IX), от който подава (пак там сте. XVII-XVIX) и пример за намерените съвпадения с думите на Нестор. За този Григорий Шафарик казва: „Чудна е бележката, която Григорович прочел в един ръкопис в манастира „Миропяние” във Влашко, и която казвала: „Поживя преподобния Григорий Синаит през 6392 = 884, бил първоучител на българи и сърби, деянията преданию и художетву древних отцев. Не е ли тук споменаването на българския поп Григорий не на място сплетено и смесено с името на попа Синаита?“ (Шафар. Рзцв. Цлов. Писмен. в Болг. § 3, реч Григорий).


Виж също: 
Какво старите автори съобщават за историята на България преди 680 година? Николай Иванов Колев (Гута). Лекция изнесена на 16 септември 2021, в Регионална библиотека ,,Захарий Княжески“,  Стара Загора. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 52 стр. ISBN 978-619-7444-57-5. Цена 10 лв.

https://www.ciela.com/kakvo-starite-avtori-s-obschavat-za-istorijata-na-b-lgarija-predi-680-godina.html


image











Гласувай:
6



1. dobrodan - Като оставим настрана това, че Тракия е точно определена географска
15.09.2021 20:16
област и няма ама грам общо с половината посочени племена :), с останалото на практика мога да се съглася.
цитирай
2. historybg2018 - И Вие имате странни мерни единици, метър, грам, секунда...! Не мога да помогна.
15.09.2021 21:12
Доказателствата за експансзията на най-големият след индийците народ по Херодотово време, и за мнокогратните завръщания се намират на няколко хиляди страници от стари автори, така че такъв спор не може да се реши с една реплика, като Вие се опитвате. А че Тракия е една географска област няма спор, но от тази констатация не следва нищо за народите идвали, заселвали се, изселвали се ... от тази територия. Ето Ви и пример: Херодот посчва агатирзите (ага=коза, т.е. козарите) в Родопите, Приск, а по-късно и Йордан ни ги посочват по северните Карпати, и т.н. за да стигнат между северното Черноморие и Каспия - козари, козаци, украинци. Същото е и със сатрите със свещеници беси в Родопите, след години ще ведим беси гети и остроготи по Дунава, а след още повече години разселени по цяла Европа... примерите са безкрайно много и не е възможно в рамките на реплика да се изброят поне, камо ли да се опишат с доказателствения материал...

Бъдете здрав!
цитирай
3. dobrodan - Казаците :) не са козари :).
16.09.2021 10:41
Каз - лебед, гъска. Освен това коренова дума в случая е "кара", като "караул" :). Пазя, вардя.....
В кой език думата "ага" означава коза?
" В раннем средневековье сувары были известны как «агациры», что расшифровывается как «ага» «цирү» – «старшее войско» (естественно, что это не этноним, но именно в таком виде западноевропейские хронисты запечатлели подразделение гуннов)."
цитирай
4. historybg2018 - Не бива гръцка дума от 6 в. пХ., да се тълкува с руски от 20 век.
16.09.2021 14:04
За повече виж стр. 146 от Произход на българите и прародината на славяните, Д-р Ганчо Ценов. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universität Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, 13.12.2018, София, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв. 0.500 kg.
https://www.book.store/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html
цитирай
5. dobrodan - Ганчо Ценов
16.09.2021 18:06
изобщо не попада в списъка с български историци.
Съжалявам.
"Акацирите (на старогръцки: Akatziroi, на латински: gens Acatzirorum) е национално племе от Хунския съюз. Наричани са в източници Ak-Khazar,, „Бели хазари“.

Техният крал Карадах или Карадак, Каридахос (Karadach или Karidachos) e в Хазарския каганат и става васал на Атила. Сменен е от Денгизих.

Вероятно са тракийско – скитското племе Агатирси (Agathyrsi), живяло в планините при Maris (Муреш) в областта Трансилвания".
Думата няма нищо общо със славянски език :).
цитирай
6. historybg2018 - Май че сведенията са Ви само от учебници, руски и то малко объркани. Ако направите справка с оригинални източници, например
17.09.2021 09:50
Посланик при Атила – откъси, Приск (448). Пълно издание на български 2017, Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-5-5, Издателство ГУТА-Н, 30.05.2017, София, 56 стр.
https://www.book/p205260/poslanik-pri-atila-otkysi-prisk-trakiecyt.html

Ще разберете, че вие говорите само за един кратък период от историята на агатирзите (има и други наименования за тях)

Така напр. на стр. 21 ще прочетете, че Курдих владее част от независимите агатирзи по време на Атила. Атила не разрешава на другите агатизки племена „…повече да си изберат други князе господари и изпрати най-възрастния си син Елак заедно с велможата Онигазий, за да им го постави за владетел.“
А на стр. Стр. 47, ще научите, че Денгизих, друг Атилов син, не е владетел на агатирзи, а води хуни и готи след смътта на Атила към Дунав: „…Денгизих тръгнал на война против римляните и се спрял на брега на Истър. Когато узнал това, синът на Орнигискъл, Анагаст (вероятно ант), който държал отбраната страна на реката откъм Тракия, изпратил свои люде да попитат какво искат, та се готвят за война….“

Дано факта, че Приск „не е в списъците на българските историци“, не Ви попречи да направите тази справка.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959482
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031