Срещнах в блога на уважавания от мен неизменен търсач на Истината, блогърът Пристан, една изключително мъдра и ценна за всеки човек, изправил се очи в очи със земните предизвикателства и избрал духовния път на развитие, напътстваща лекция, която ще публикувам в блога си, за да дам възможност тя да достигне до повече хора и да им помогне в избрания от тях житейски път!
           Публикувам този ценен, духовен стимулатор за осъзнаване и развитие, със специална благодарност към блогъра Пристан за цялостната му просветителска и будителска дейност в блог бг !
           Благодаря ти за благородното и благодатно присъствие в превзетия до голяма степен от тъмните сили блогов ареал, с което присъствие поддържаш баланса, светли, истинолюбиви приятелю!





18.12 09:18 - Бракът: За вечната свързаност   Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1491 Коментари: 1 Гласове: 2

За вечната свързаност

 

     Всеки порив към щастие, издигнал се над нисшата земна похот, е всъщност копнеж към съединяване на духовете в Първоосновата на Духа, която вечно ги поражда и вечно ги излъчва от себе си, за да ги приеме – вечно – пак отново в себе си...

     Но духът на земния човек е все още в плен на земното и там, където той копнее за единство, земното все го тласка към разделение. – –

     Създават се приятелства, опитващи се да надмогнат това разделение, – ала виж: – приятелите си остават две отделни единици, които не могат никога да се споят в най-дълбоко единение! – –

     Само бракът, свързващ мъжкото начало с женското, действително създава ново единство! – – –

     Две човешки същества се спояват отново в едно свръхземно цяло, както са били съединени някога, преди "падението" в света на земните явления! – – –

     Макар обединените по този начин съпрузи да не съзнават – с редки изключения – истинското си единство, това съвсем не означава, че то не е реален факт в същата Първооснова на всяко Битие, където някога е било изначална даденост. – – –

     Крайно малка част от действителните неща се "осъзнават" от човека, а всъщност онова, което остава не-осъзнато и не-познато за него, му влияе далеч по-силно от всичко осъзнато. – – –

 

     Щом на тази земя мъж и жена се обвържат с взаимен обет, – твърдо решени да съблюдават поетото задължение до края на земните си дни, – в субстанциалния Дух възниква ново единство: напълно идентично по форма с онова, в което всеки един от свързаните сега на земята човешки духове е бил някога съединен в Духа със своя изначален допълващ полюс.

     Докато трае този земен живот, всеки от физически видимите полюси  на брачната двойка си остава единственият ефективно допълващ полюс за другия съпруг, независимо дали са наистина налице – както в извънредно редки случаи – два полюса, които са били някога свързани помежду си и предстои да се свържат отново, когато му дойде времето, или пък става въпрос за два поначало "чужди" един на друг полюса! – – –

     Ето защо всеки от двамата човеци, обвързани с брачен обет на тази земя, трябва да вижда единствено в лицето на съпруга си своя допълващ полюс, тъй като никой друг не би могъл да се съедини с него през земните му дни...

     С него само е основал той духовното единство, за което се говори в тази книга, а и най-мъдрият не може да знае с пълна сигурност дали тъкмо този противополюс, обрекъл му се за целия тукашен живот, няма да остане съединен с него и във Вечността като негова изначално допълваща компонента. – – –

     Само за човек с особени способности за придобиване на духовен опит е възможно да повдигне понякога булото, макар това да не е никак лесно...

     Но за да не оставя никакво място за съмнение, нека подчертая, че дори там, където съществува пълна сигурност, че в брака са се съчетали като земни човеци два допълващи се полюса, създадени съединени по начало в Духа, – новата "форма на единство", за която говоря, може да се изгради само ако двамата земни човеци се свържат тук, на земята, в истински брак за цял живот. – – –

     Тази "форма на единство" представлява духовна структура, присъствуваща винаги в Духа като един вид латентна възможност, но тя става жива действителност само когато получи нов "подтик" от волята за брачно единение и ще пребъде дотогава, докато трае тази воля. – –

     Ако волята угасне, било поради телесната смърт на единия от съпрузите, било поради разтрогване на брака, тази форма на единство също се връща в латентно състояние, за да се изпълни отново с живот, щом бъде "подтикната" от нова воля за брачен съюз. – – –

 

     Не бива да се мисли, че във Вечното е "невъзможно" такова зараждане и отмиране, потъване и изплуване отново на дадени форми, понеже Вечното не познавало нито "начало", нито "край"! –

     В случая интелектът е оказал твърде лоша услуга на човека, като го е подвел да си изгради представа за Вечното, изхождайки от своите, присъщи единствено на земното, закони!...

     Тъй като на тази земя, както впрочем и в целия видим космос, всяко нещо, което има свое "начало", има неизбежно и "край", – доколкото изграденото тук от "елементи" трябва неминуемо да се разрадне отново, – земният разум се мисли в правото си да направи несъстоятелното заключение: – че Вечното можело да съществува – – ако изобщо съществувало, – само като пълна противоположност на земното.

     Но отдалите се на подобни умозрителни пресмятания хора, – предоволни от "мъдростта" си, основаваща се според тях на непоклатими "закони на мисленето", – не подозират, че мерят с мяра, която не е присъща на Вечното, понеже призрачното ѝ съществувание се дължи единствено на илюзорния характер на някои мисловни процеси. – – –

     Ала колкото и "необяснимо" да е това за мозъка на земния човек, Вечността – а "Вечност" всъщност означава Битие на субстанциалния Дух – си остава безначален и безкраен Живот в непрестанно движение, от който "животът" в нашия земен свят, както и всеки процес във физическия космос изобщо, е само далечен, сетен отблясък, помрачен от кривото, мътно огледало на "материята". – – –

 

     Единствено в субстанциалната Вечност – в чистия Дух – се корени бракът между двама земни човеци! – – –

     Ако той не почиваше на такива дълбоки основи, по-подходящо би било да се говори не за "брак", а само за общуване на половете: – чиято цел е да си доставят взаимно удоволствие и да продължат човешкия род на земята...

     В такъв случай най-добре би било съвместният живот на половете да бъде оставен изцяло на произвола, – и да се прибягва до известни ограничения само ако бъдат застрашени интересите на обществото. –

     На земния човек обаче е дадена възможността да издигне – чрез спойка между мъжкото и женското начало – един Храм, който се извисява до най-вътрешното лоно на Божеството! – – –

     "Мъж и жена, жена и мъж се въздигат чак до Бога" – се пее сякаш из детски уста в текста, който един наивен "мъдрец" е предложил за музикална разработка на най-големия артистичен гений на своето време. – – –

 

     В чистия Дух бракът между двама земни човеци става реално духовно събитие!

     По този именно начин бракът получава високо освещение пред лицето на Вечността, – не чрез думите на свещеника, а още по-малко чрез заверката на държавните власти, предназначена да внесе ред единствено в земните дела! – – –

     Смътното предусещане на връзката, действително възникваща във Вечността, е намерило израз в народната мъдрост, че "браковете се сключват в Небесата"...

     Дори толкова държащата на своите прерогативи Римокатолическа църква отдавна е постановила, че самият обет между мъжа и жената да си принадлежат един на друг в брака до края на земните си дни е равносилен вече на сключване на брака и че религиозната церемония може само да благослови така сключения брак, – – макар преднамерено да се избягва широкото огласяване на това съборно решение, продиктувано според канона от "Светия Дух". – –

     Влиянието на древната мъдрост се чувствува и в средите, където отдавна вече е изгубен ключът, годен да отвори за днешните и бъдните поколения стародавни, свещени дарохранителници...

     Но и човекът, изградил брака си така, както той следва да бъде изграден на тази земя, усеща дълбоко в себе си, че в истинския брак се осъществява една мистерия, – – макар да не може да съзре крайната действителност, извисяваща се сияйна до небесата над всеки истински брак. – – –

 

     Всяка съпружеска двойка ще трябва обаче да се научи все по-осезателно да чувствува тази действителност, ако иска да осъзнае своята свързаност във Вечното. – – –

     Земното е подвластно на неумолимия космичен закон и Любовта не може да се изявява тук извън наложените ѝ граници. –

     Онова, което на земята наричаме "любов", е само слаб отблясък от Любовта, озарила с лъчите си Битието на Вечността в Духа: – от Любовта, която е в Бога и е живот Божи, – а само чрез тази Любов може да се постигне всичко, към което космичният закон се стреми, без да може някога да го достигне! – – –

     Нейният най-силно въздействуващ отблясък на земята може да се изживее в истинския брак!

     Най-голямото щастие на брака, при това отредено единствено на него, е да се изживее и почувствува този именно отблясък! – – –

     Навсякъде, където пречистият отблясък на Любовта като живот Божи се изживява в единството на духовно-физическото сливане, се създава връзка между царството на субстанциалния Дух и земното, – и както всички човешки духове ще се обединят някога с Любов във Вечността, така мъжът и жената, познали от опит това най-свято изживяване, ще бъдат свързани още тук, на земята. – – –

 

     А там, където се създаде веднъж това обединение на духовете, то се запазва и след като – във Вечността – отново се намерят изначалните полюси, които обитават сега тялото на човека-животно на тази земя разделени и незнаещи най-често  нищо един за друг. – – –

     В Духа единичното се намира в състояние на взаимно проникване, така че и духовният Човек, възвърнал изначалното състояние на своето Битие в единение с допълващия го полюс, живее във взаимно проникване с всички, които са възстановили някогашното си единство. – – –

     Нещата не стоят така, че двама съпрузи, постигнали най-голямо щастие тук, на земята, въпреки че съвсем не са изначалните полюси на една духовна единица, да бъдат принудени да страдат поради принудително разделение в света на Духа!

     Там се разделя само онова, което по своя воля иска да бъде разделено, и волята на единия от съпрузите е достатъчна, за да предизвика разделението, докато и двата полюса не се издигнат един ден до онова висше стъпало, където всяка воля за разделение е просто невъзможна...

     Но на онези по-ниски стъпала на буден духовен живот, които предстои да бъдат изкачени след "смъртта" на земното тяло, има както воля за разделение, така и воля за единение. –

     Действува ли волята за разделение, индивидите се проникват взаимно, но без да осъзнават присъствието на другия, докато волята за единение води до върховно изживяване на това взаимно проникване, което надхвърля всяка земна представа и не може да се опише с никакви думи. – – –

     Слаб отблясък на това духовно изживяване бихме могли да предусетим, ако си представим, че сме в състояние да напуснем тук земното си тяло, за да съпреживеем в любимия човек с пълна сила и яснота всеки негов телесен и душевен трепет, – и то по-интензивно, отколкото самият той го преживява...

      По този начин в духовното Битие се сбъдват най-съкровените копнежи на всички, които обичат истински на тази земя! – – –

 

     Истинският брак не може никога да бъде разтрогнат, – той ще просъществува во веки веков!

     Но възможността за сключване на брак не е дадена само веднъж по време на земния живот!

     Ако "смъртта" сложи край на земната връзка, овдовелият е в пълното си право да сключи нов брак и така да създаде едно ново единство в Духа, което не може с нищо да накърни първото. – –

     Взаимното духовно проникване на онези, които остават вечно съединени в любовта, не познава "ревност", понеже нищо в Духа не може да породи подобно чувство, – в крайна сметка всяка ревност между влюбените тук, на земята, се корени в терзаещия душата страх, че е застрашено постигането на желаното единство...

     В Духа обаче единството е свършен факт и нищо вече не е в състояние да го смути!

     Тук във взаимно проникване са съ-единени всички, които са били някога свързани на земята от истинска любов!

     Съединените тук, на земята, чрез връзката на брака могат наистина да бъдат разделени физически от земната смърт, но остават во веки неделими в царството на Духа! – – –

     Там те усилват волята за единение, която трябва един ден да обедини духовно цялото земно човечество и която отсега още твори такова единение между мъжа и жената във всеки нов истински брак. – – –

 

     Така истинският брак действително създава вечна свързаност, – и то не само между духовно съединените в него два човешки полюса, но и – вече по друг начин – между тях и постигналите вечно единение в субстанциалния Дух! – – ––

     Блажени са, които схващат какво им се разкрива тук!

     Блажени са, които съумяват да го изживеят в брака!

     Навсякъде по земята трябва да се издигнат "храмове на брака", – светилища, където ще имат право да "служат" само хора, знаещи за възможността да се постигне духовно единение в брака и готови да отдадат всичките си сили за това единение!

     Тук те ще предложат достоен съвет за всички неща, които биха могли да послужат в този свят на възвишената святост на брака!

     Оттук трябва да се положат усилия да бъдат създадени необходимите външни условия за благотворното развитие на всички бракове!

     От тези свети храмове трябва да изхожда и всяка грижа за младото поколение!

     Тук всички влюбени, които искат да се свържат в брак, ще могат да получат съвет от отзивчиви и опитни наставници!

     Тук трябва да бъде предложена помощ на всички, които не са могли да постигнат щастие в брака си и са изправени сега пред неговото разтрогване!

     Наистина, – много още важни неща могат да бъдат свършени тук и върху цялото човечество би се изляла истинска благодат от дейността на онези, които като истински духовни пастири – далеч от всеки ламтеж за лов на души в полза на определено верую – се опитат да помогнат бракът да стане такъв, какъвто той може да стане на тази земя, ако съществува разбиране за неговите духовни устои пред лицето на Вечността!!

     Ала земното човечество не е разбрало още, че цялото му спасение би могло да дойде от брака...

     Хората продължават да се опитват – и то с най-добри намерения – да внесат само някои "подобрения", сякаш никой не съзнава, че на човечеството може да се помогне единствено ако тази помощ дойде по най-естествен път чрез брака! – – –

     Като че ли никой не разбира, че човешката връзка, създаваща живота, е съобразената с природата и с Духа отправна точка за правилното водене и насочване на този живот! – – –

     Щом човечеството е принудено да се бори с немалко злини, – а кой би се наел да отрича това? – корените на тези злини трябва да се търсят там, където не се осъзнава възвишената святост на брака, – или където се позволява тя да бъде похотливо поругавана с думи, образи и дела, – и то често пъти не без одобрението на хора, които пазят неопетнена светостта на своя собствен брак! – – –

     Нужно е да настъпи дълбока промяна, ако човечеството не иска да затъне в похотливост и търсене на повърхностни наслади чрез непрекъснато превъзбуждане на половия нагон! –

     На първо място обаче трябва да се спаси от поквара новото поколение – младежта, – а това не може да стане ако то само не положи усилия да събуди в сърцето си благоговение пред светостта на брака! – – –

     Единствено поколение, разбиращо светостта на брака и изпълнено с дълбоко благоговение пред най-възвишената мистерия на човека, ще може да постигне онова бъдеще на човечеството, което – открай време лелеяно от най-добрите синове и дъщери на всички народи – е наистина постижимо, – но само при условие че хората сами си го  – – създадат! – – –

     Единствена волята – не желанието! – – може да стори това величаво чудо!! – – – – –

     Тогава ще намерят решение доста "въпроси", изглеждащи неразрешими днес, – и много страдания ще изчезнат от лицето на земята! – – – –

     За жалост ние сме все още твърде далеч от това ново време, когато всеки човек ще осъзнае високото и свято достойнство на своята човешка същност! –

     Но това време все пак ще дойде, – стига всеки човек, домогнал се до тези истини, да осъзнае, че е длъжен да вложи всичките си сили, за да ускори колкото може повече момента на настъпването му!

     Нека никой не си мисли, че твърде малко зависи от неговите сили!

     Тук всеки се превръща в усилвател на една присъствуваща вече в този свят воля, която – обединена с неговата – ще си проправи път до волята на всички останали! – – –

     Свещен за всички ще стане тогава: – поривът на половете да се съединят!

     Свещена: – мистерията на зачатието и раждането! – – –

     Свещена, – трижди свещена: – връзката между жената и мъжа в тясно споена общност тук, на земята, и във Вечността! – – – – – – – – – – – – – – – – – –

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 




– – – – – – –
Източник: "Бракът"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС-95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов

  Нагоре
 

      Гласувай:   2
Гласували сте!

Прочелите постинга прочетоха и: КЪДЕ СЕ НАМИРА НАЙ-ИЗДИРВАНИЯТ ОТ РУСНАЦ...
Снежна буря в Япония
39 неща, които научих за 39 години /2-ра...
Следващ постинг Предишен постинг
"Иди при Момо" (Изкуството да се слуша) Бракът: За унаследяването на щастието   Коментари   1. batogo - !!!:))) Това е великата, вечна Истина, приятелю Христо! Чест и почитания за публикациите ти!
08:12 "Единствено поколение, разбиращо светостта на брака и изпълнено с дълбоко благоговение пред най-възвишената мистерия на човека, ще може да постигне онова бъдеще на човечеството, което – открай време лелеяно от най-добрите синове и дъщери на всички народи – е наистина постижимо, – но само при условие че хората сами си го – – създадат! – – –"
" Единствена волята – не желанието! – – може да стори това величаво чудо!! – – – – –

Тогава ще намерят решение доста "въпроси", изглеждащи неразрешими днес, – и много страдания ще изчезнат от лицето на земята! – – – –

За жалост ние сме все още твърде далеч от това ново време, когато всеки човек ще осъзнае високото и свято достойнство на своята човешка същност! –

Но това време все пак ще дойде, – стига всеки човек, домогнал се до тези истини, да осъзнае, че е длъжен да вложи всичките си сили, за да ускори колкото може повече момента на настъпването му!

Нека никой не си мисли, че твърде малко зависи от неговите сили!

Тук всеки се превръща в усилвател на една присъствуваща вече в този свят воля, която – обединена с неговата – ще си проправи път до волята на всички останали! – – –

Свещен за всички ще стане тогава: – поривът на половете да се съединят!

Свещена: – мистерията на зачатието и раждането! – – –

Свещена, – трижди свещена: – връзката между жената и мъжа в тясно споена общност тук, на земята, и във Вечността! – – – – – – – – – – – – – – – – – – цитирай
Редактирай | Изтрий

за високите думи, които изказваш тук по мой адрес! Наистина, за мен те звучат по-високо от това, което в момента намирам, че съм, и което намирам, че правя. Но за мен винаги е радост, когато видя някого затрогнат от оставеното на човечеството духовно учение в слово, чийто вещ превод споделям тук, тъй като неговата истинност за мен вече е извън всякакво съмнение, и тъй като неговите напътствия, приложени на дело, водят човек към неговото изконно вечно Битие, единствено в което той може въобще да бъде и да живее истински.
Благодаря за силната подкрепа, която често получавам от теб!
Нека Бог ти помага и те закриля, и да прави лек пътя ти към твоята Истина, към твоя вечен Живот!

Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина винаги бъдат Светлината и Силата по избрания от теб достоен Път на Просветлението, духовни приятелю!