Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
07.10.2007 12:01 -
Лошото свършвава. Въпросът е по нататък с инвалидна количка или катафалка?!
Автор: zaw12929
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2117 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2009 00:03
Прочетен: 2117 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 18.10.2009 00:03
Марица,Ковач- вече ви разказах за тази "магьосница" Сега тя ми разказва Не я прекъсвам, защото видът и ми подсказва, че току що се е върнаала... от гроба му. Чувам думите и не вдявам. За какви целувки... по стара е от баба ми, а тя продължава :
"Винаги нежен, С целувки.На децата децата ни им са в гимназии.
Най големия студент... А той не спира . Отбелязвам на ум,че вчера си "минахме реда".днес-пак! Моето женско правило е -не му отказвам. Всичко друго е неважно .Успява в секса а все недоволства "не изпълнявал партийната повеля. А то какво било- виц: Жена все дочаквала мъжа си в соц време да го разпита какво са решили на на партииното събрание, а той отговарял "Партиина тайна!" Веднъж обаче споделил: "Днес решихме да се ебат бабите по два пъти!" "Отде накъде!?"-възроптала младата жена. Чувайки от бокса на панелката тъщата извикала: "Дъще, не се меси в партиината повеля!"
Доволна съм,че ме желае. Не можех да зная, че се любим за последен път. Заспивайки го чувам да казва:" " ...Изпълнихме мечтите си."...Отговарям заспала : "И сега мечтая- за нов компютър, интернет и на село..."Позата му ми се струва необичайна...
Значи- починал. Мионава ми в ума, но я оставям да излее мъката си.Иска значи да купи на внуците си компютър. Продължава
да разказва насърчена от мълчанието ми
... Доктор, Бърза помощ ...Щом влизат чувам:
"Ако до 3 минути не е в линейката, тръгваме си!"
Казвам едно смотано "Чакайте!..Около нас къщите са празни." Сякаш ме удрят с мокър чорап : В главата ми изплува разказа на съседка. Точно днес през плета си говорим и като я попитах от какво така набързо умря баща и сподели нещо ужасяващо: "Не го взеха от бърза помощ нямаше кой да помогне да го натоварим в линейката Оставиха го...Заранта умря!" Сега вече се разтреперах. Сърцето ми?! Хипертоничка съм, но вместо да потърся лекарство тичам по улицата, крякам като недоклано пиле. Не, докато не намеря хора няма да се върна. За късмет намирам двама вилажии. Неделя вечер. Останали да се прибират заранта. Склоняват и шофьора. В 22.20 сме в болницата. По вече от час чакаме на скенера. И преди това два часа чакахме линейката, въпреки че в бърза помощ се обади лекуващият лекар. Той дойде за десет минути. Нали в такива случаи в първите два часа трябва... а минават по вече от три часа. Няма доктор. Само за стачки има органичация. Най сетне го придружавам до отделението. :"Голям мозъчен кръвоизлив
всеки ммент ... може да почине... Почти ме изблъскват в тъмен коридор. Слизам по стълбите и край няма. Сълзи обливат лицето ми. Най сетне съм на свеж въздъх.
В ръката ми телефона се тресе. Ужас взеха ми номера в отделението. Да ми съобщят. Нима е ... Треперя. Не мога нито да видя екрана, нито да кажа нещо. Задушавам се..Била съм извън света на човечността. Сама както ще бъда вече...Падам
Аз съм само по потник и бермуди. В страх да не ме остави линейката не съм се сетила нито за пари,нито за дрехи..
С такси се добирам до нас. Когато лягам в леглото часът е два. Не мога да спя. Като търсачка в интернет умът ми набира събития, да открие причината. Преди година навърши 70 и годишнина от сватбата правихме. Най големия подарък-той сам решил и отказал циарите. Молехме го ,той все казваше "По лошо ще стане" Сам ги отказа.На
пълня. Вдигнал е кръвното. Укорих се, сега. Аз го притисках...Колко съжелявам. Как не зная какво да правя без неговия съвет.
Не се сбъдна докторското пророчество..... Живее лежи в нашето легло, а нашето семейство вече не е същото. Вече 810 дни е на легло парализиран и без говор. Благодаря че е жив. Как да го вдигна на крака? Далеч съм от медицината и.. грижа се за него. Най малйкият ми проблем е , че е на памперс. Важното е да е нахранен...
За малко замълчава. Мислите ми се срещат с нейните и тя ми отговаря, без да е чула на глас въпросът ми. Щом и той не може да говори- научила се е някак да разчита мислите . Тя продължава:
"Сега знам 66% от българите умират от болести на кръвообращението над 75 000 ,от превишено кръвно,а от превишена скорост с автомобили до 1000.Човек и добре д живее умира,но защо последните си дни да е неадекватен?! Защо да държим първо място в Европа по смъртност?!Споделям, за да предпазя други.Искам да им кажа " Имате термометър.Купете си уред за кръвното и ако не е нормално идете на лекар пеш! Ще ви закарат иначе с линейка, но ще е късно,ще трябва инвалидна количка или катафалка...Вие имате време. Направете го!"
"Винаги нежен, С целувки.На децата децата ни им са в гимназии.
Най големия студент... А той не спира . Отбелязвам на ум,че вчера си "минахме реда".днес-пак! Моето женско правило е -не му отказвам. Всичко друго е неважно .Успява в секса а все недоволства "не изпълнявал партийната повеля. А то какво било- виц: Жена все дочаквала мъжа си в соц време да го разпита какво са решили на на партииното събрание, а той отговарял "Партиина тайна!" Веднъж обаче споделил: "Днес решихме да се ебат бабите по два пъти!" "Отде накъде!?"-възроптала младата жена. Чувайки от бокса на панелката тъщата извикала: "Дъще, не се меси в партиината повеля!"
Доволна съм,че ме желае. Не можех да зная, че се любим за последен път. Заспивайки го чувам да казва:" " ...Изпълнихме мечтите си."...Отговарям заспала : "И сега мечтая- за нов компютър, интернет и на село..."Позата му ми се струва необичайна...
Значи- починал. Мионава ми в ума, но я оставям да излее мъката си.Иска значи да купи на внуците си компютър. Продължава
да разказва насърчена от мълчанието ми
... Доктор, Бърза помощ ...Щом влизат чувам:
"Ако до 3 минути не е в линейката, тръгваме си!"
Казвам едно смотано "Чакайте!..Около нас къщите са празни." Сякаш ме удрят с мокър чорап : В главата ми изплува разказа на съседка. Точно днес през плета си говорим и като я попитах от какво така набързо умря баща и сподели нещо ужасяващо: "Не го взеха от бърза помощ нямаше кой да помогне да го натоварим в линейката Оставиха го...Заранта умря!" Сега вече се разтреперах. Сърцето ми?! Хипертоничка съм, но вместо да потърся лекарство тичам по улицата, крякам като недоклано пиле. Не, докато не намеря хора няма да се върна. За късмет намирам двама вилажии. Неделя вечер. Останали да се прибират заранта. Склоняват и шофьора. В 22.20 сме в болницата. По вече от час чакаме на скенера. И преди това два часа чакахме линейката, въпреки че в бърза помощ се обади лекуващият лекар. Той дойде за десет минути. Нали в такива случаи в първите два часа трябва... а минават по вече от три часа. Няма доктор. Само за стачки има органичация. Най сетне го придружавам до отделението. :"Голям мозъчен кръвоизлив
всеки ммент ... може да почине... Почти ме изблъскват в тъмен коридор. Слизам по стълбите и край няма. Сълзи обливат лицето ми. Най сетне съм на свеж въздъх.
В ръката ми телефона се тресе. Ужас взеха ми номера в отделението. Да ми съобщят. Нима е ... Треперя. Не мога нито да видя екрана, нито да кажа нещо. Задушавам се..Била съм извън света на човечността. Сама както ще бъда вече...Падам
Аз съм само по потник и бермуди. В страх да не ме остави линейката не съм се сетила нито за пари,нито за дрехи..
С такси се добирам до нас. Когато лягам в леглото часът е два. Не мога да спя. Като търсачка в интернет умът ми набира събития, да открие причината. Преди година навърши 70 и годишнина от сватбата правихме. Най големия подарък-той сам решил и отказал циарите. Молехме го ,той все казваше "По лошо ще стане" Сам ги отказа.На
пълня. Вдигнал е кръвното. Укорих се, сега. Аз го притисках...Колко съжелявам. Как не зная какво да правя без неговия съвет.
Не се сбъдна докторското пророчество..... Живее лежи в нашето легло, а нашето семейство вече не е същото. Вече 810 дни е на легло парализиран и без говор. Благодаря че е жив. Как да го вдигна на крака? Далеч съм от медицината и.. грижа се за него. Най малйкият ми проблем е , че е на памперс. Важното е да е нахранен...
За малко замълчава. Мислите ми се срещат с нейните и тя ми отговаря, без да е чула на глас въпросът ми. Щом и той не може да говори- научила се е някак да разчита мислите . Тя продължава:
"Сега знам 66% от българите умират от болести на кръвообращението над 75 000 ,от превишено кръвно,а от превишена скорост с автомобили до 1000.Човек и добре д живее умира,но защо последните си дни да е неадекватен?! Защо да държим първо място в Европа по смъртност?!Споделям, за да предпазя други.Искам да им кажа " Имате термометър.Купете си уред за кръвното и ако не е нормално идете на лекар пеш! Ще ви закарат иначе с линейка, но ще е късно,ще трябва инвалидна количка или катафалка...Вие имате време. Направете го!"
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ