По програма ще правим обиколка на града с автобус,но от 11 часа.Сега сме свободни програма.Всеки прави,каквото си иска. По двама по трима екскурзиантите се изнизват по улиците на вилното селище
Силвия вече се връща.Очаквам да видя веднага Милко.Озъртам се.В отговор на усилията ми тя казва доста високо: „Разделихме се.Той засече в леглото.Накъде е тръгнал с таз малка пишка..да си пишка”
Най близките,чули българска реч се обръщат
Група разгневени местни хора ни пресрещат с въпроси и квалификации и обиди на националност.Представям се.Завеждат ме в близкия двор.Висока пристройка.Пещ
Фурна,Пред нея хлябове.Имало и тави с печено,които( ето тука е гвоздеят на кавгата ) ние българите сме отнели.Те не казаха откраднали.Искат да ги върнем.Имат семейно тържество.Гостите идват,...”
„Не,това не е работа на ... те не знаят езика „
Обещавам да помогна.Връщам се.Едни стаи заключени,Други- празни.Заминаха по разходки.Мисля си с гняв докога ще ни набеждават и унижават
Отивам сигурен,че вината не е в нашата група.
Всички ли сме в автобуса проверявам.Петорката на Милко липсва.Водачът се нервира.Трябва на минутата да тръгне.Не са длъжни да присъстват.Правя знак.Да отида до помещенията пак.И какво ще правя.Защо да ги насилвам?
Тревожно ми е за казаното от Силвия.По коридора се чуват музика,шум,наздравици.Отварям без да чукам.Бинго:
„Вие какво правите-викам,още преди да им видя лицата
Бинго втори път,Те печено от тави ядат...
Намерили и пиенето,което още собствениците не бяха рзбрали.Бай Ганьо в банята ми изглежда като анимационен клип!...
До вечерта ни помолиха от вилата да се изнесем.Намерили ни друго место.Защо,после ще Ви разкажа.Сега се забавлявайте,Като няма печено-има
You Tube