Трудно е да живеем в този силен зимен студ. За късмет крайбрежието бе затрупано от доплавали стволове на дървета,изскубнати от сибирските реки от горите на Азия.
На 5 януари времето поомекна. Отворихме вратата поочистихме снега.Работихме цял ден. Вечерта се сетихме че е БОГОЯВЛЕНИЕ и си устроихме пиршество. Всеки донесе дажбата си вино и 1 сухар. Топяхме ги във виното ядяхме. И ни се стори,че сме в родината, между роднини и приятели..
По нататък около нас се оживи. Лисици,мечки в изобилие Убивахме
Не за ядене.Само с мечата мас поддържахме лампите...
Така оцелелите стигат до сибирският бряг и...до родината Там отдавна ги смятат за мъртви и когато слизат облечени в мечи кожи народът ги аплодира. Годината е 1597 – преди 411 години. Там на брега остава гробът на ... сещате ли се И морето носи неговото име?!