Държим ли се адекватно на новите условия?? И да- малко  Не-  в по вечето случаи.  Имате все едно карта за пътучане към по добър живот, но... не проявявате интерес. Попадаме в мрежите на заблуждаващи информации.  А времето лети."Господ дава, ама в кошара не вкарва!"  ЕС -също!!
  останалото прочетете в  http://peceliotinternetwednaga.net/bp0058-sekret-za-dohod
 Изглежда не си знаем интереса. Щом вместо да се заемем с работа се записваме в хора на недоволните оплаквачи на тема "Тези управляваши са неспособни. А Вие способни ли сте да си вземете безвъзмездно финансиране от ЕС? Това е Ваше лично дело.  Това беше смисъла да сме там. Затова ни приеха, Да ни помогнат с пари за проблемите ни.
Интереса е чувството,което ни кара,да търсим най доброто,най изгодното,най хубавото.И не само това!У нас битува още,че интереса клати феса,че наведена глава сабя я не сече, -все изводи срещу преклонението пред парите и властта. Затова сега сочим, че управляващите са носители на лошото, на това кето не ни достттига. Без да си даваме сметка , че и техните възможности са ограничени .Искаме закони прилагани за другите,като наказания и за нас,като превилегии. Група младежи, студенти, стачкуваха, искайки превилегии. Учителите проведоха поличическа стачка и с принуда получиха учеличение на заплащането също- превилегия . А демокрацията изисква равнопоставеност, превилегиите са атрибут на феодализма, където правата се дават с грамоти,според прищявките на феодала.
Демокрацията означава плурализъм-много партии. В това сме доста напред или къде сме? Ако другите при население десетки пъти по голямо имат по 3-4 партии, а ние-100 пъти по-вече. Защото сме по демократични или защото всички искат да са управляващи?! Ние сме държавата с най-много партии, на глава от населението, а се твърди още, че на всяка партия, се падат по три-четири фондации. директно или косвено свързани и нищожен електорат, защото са направени, не за защита интересите на групи от населението, а в по вечето случаи, за задоволяване амбиции, на които е склонен балканеца. Тук всеки се бори да води бащината дружина,-от векове брат на брата си не отстъпва, та още по малко,да го ръководи и управлява друг. Едно абсолютно доказателство, за управленските ни амбиции и непокорство е ,че при 3-4 милиона работоспособно население в началните години на демокрацията са регистрирани над милион фирми,от които една пета са действащи и най-вече са за търговия
  Казват,  като нация германците са дисциплинирани, англичаните са точни, французите-обичливи, японците работливи и упорити. Лъжат или е верно,  дето казват, че балканците в това число българите държим монопола, по и сме ненадминати в способностите да замърсяваме, рущим, унищожаваме собствеността за общо ползуване. Още говорят, че държим  монопола. по злоба, завист и злепостаяне, че сме интересчии във всичко и главите ни са захлупени с овчи кожи, през които не могат да пробиват новостите,
че сме непокорни и самоуправни. Не се сещам какво още може да се добави, към тази темерутщина?!  Експерти признават, че това е така,но обесняват че причините за  тези недъзи са прекараните години на робсто, като народ. От една страна всичките тези дърдорения са политиканстване, от друга, ако има нещо верно за робство, то е че сега се отнасяме с децата си робски, лишавалки ги от собствен избор и мнение, лищавайки ги от добротата, която възпитава религията в детството и остава за цял живот. Ако една буря е увредила клоните на старо дърво, не може да се поправи - загива.Така обрулени и потрошени са устоите на вярата ни и само обесването на големи кръстове по вратовете няма да помогне Много е късно, за първо причастие. Вярата е част от характера, онази лъжичка от лекарство за душата, която се дава, обяснява от родителска ръка и уста-най авторитетните за всяко дете. Ако у дома няма вяра, това вече е чуто от детето, тази врата на душата е затворена и никой учител и никакво обучение, не може да я отвори. В детската душа монополист е родителската дума. Даваме ли си сметка ?! Колко важни са всичките ни думи и деиствия, докъто до снагата ни расте дете. Привързано е, като фиданка за предпазното си колче.
Удобно ни е да сме атеисти, защото религията гласи да почитаме родителите си, правото и на другите, да се оправдаваме с науката за атеизма.Тя не може да замести Вярата, нито обратното. Религията не замества Науката. Всяка църква си има гръмоотвод,
така всеки човек трябва да е посветен от дете в Бог.  Вярата на семейството на държавата,  пази от гърмове на съдбата душата   Водена  от  познания и мечти към цели и идеали.
 Векове хората са преживели извън пазарното общество И сега има такива.   Това , което прави човека свободен, независим  е свободата на мисълта и умението Да използваш най ценния капитал който не иска , а дава инвестиции- ума, да създаваш интелектуални продукти. Това са преуспяващите хора на света, Да си в златната среда и да печелиш достатъчно се иска да си добре и адекватно квалифициран. Да се учиш. Докато си жив и ако не си политик, да не се занимаваш с политика, а да учиш и знаеш новостите на професията си. Пари за книги- има и библиотеки. Който иска намира. Другото е участие в клуба на мърморещите, както признавам го правя. Да си в крак с новото иска усилия. Не могат управляващите с магическа пръчка да променят живота, А хората могат, ако искат да го направят, защото всеки има условия, но или не знае и не иска и не пита да ги научи, Ако знае как, не иска да го прави.
Ако говоренето бе производство- първи сме. Ако сме учители- цена нямаме. Другото – е опасно за нас самите. Колкото по вече си втълпяваме че сме зле, защото примерно зле ни управляват, кметът не е от моята партия, класната на детето е рускиня и т.н. се вживяваме в недостатъците около нас- може да ни сполети ифаркт
Но го правя аз и всички, за честта. За проява на зле употребена активност. Храним се зле с лоша храна – НАДЕБЕЛЯВМЕ  Подхранваме честта си с лоши мисли – разгневяваме се. А животът продължава до дълбока старост само за хората с добро настроение, защото са широко скроени. . Демократични- не се нагърбват с чужди проблеми ОБАЧЕ –СЪЩЕСТВЕНА ПОДРОБНОСТ
Ако нямаше хората на честта нямаше да я има и държавата ни днес. Нямане нужното чувството за сплотеност. Аз съм оптимист. Знам, че ще сменим подхода и ще продължим по добрия път в ЕС