Такъс мискинин, уткъде са найди,
да ми угази сичката тривъ,
биз малку да пусегни и у пазви,
ма убуу, чи ма гони срамута.

И сЕ са мисля, и пу път са спъвам,
га легна на миндеря, сън ни спъ,
каква й тъс мисла дету се са тика,
у умната ми, Винетинта главъ.

Снага трипери, нещу ма утриса,
усмяна одя, лискат ма вълни,
дан бъди пак либоф да ма затисна,
сса излудея, ку ма спулити.

И топлу сещам гачи тъй утвътре,
ши кайш, чи слънци глупаву ма грей,
ептен ни зная кви ли ши ги свърша,
ма знам, чи искам ....да ма увършей!

Зими са у ръце и пуглидни ма,
закот ти викам цяла у захлас,
чи цялу селу ептен ма научи,
- Ила Калигула, дан дода ас!