Спорим на тема ето каква   Тя казва  :
" ...без да съм Иван Хаджийски, тази тема ме изкушава напоследък. Не е като да нямам поводи да сравнявам, мисля, анализирам...Знам и дежурните определения за същността на българската народопсихология - от крайно положителните (ние сме гостоприемни, ученолюбиви, умни, потентни, с 1300-годишна история, с най-красивите мъже и жени на света....) до крайно отрицателните (ние сме завистливи, злобни, непрощаващи, с робска психика...). Пропуснах ли нещо?
Какво всъщност не ни достига, за да сме "номер едно"?   
Аз отговарям
Всичко е казано добре. И всеки от нас мисли така, а всички заедно... различно за другите.  Всеки има по един калъп, моят е от онова време, Вашият-  от новото . Всеки иска другите да съвпадат с калъпа му- те да са добри, а аз, да правя. каквото си искам и  в крайна сметка- другите народи имат държава симфония, а нашата - какафония . Липсва ни Главното уважение НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ.  Омразата е най страашния наркотик. Лечението   му е  по  дълго от продължителността на човешкия живот- над 100 години.

   Нищо не ни липсва в по вечко ни е омразата , а прекален светец Богу не е драг.  Нямам нищо лично. Казвам го. като обобщение