Сърдечни хора ли сме българите, студени и безразлични ли са например германците, както се говори, сами преценете!?

Случка в Берлин, каквато у нас не може да се случи?!

     Опашката е дълга , а върви бързо, Стискам монета и когато заставам пред електронния билето продавач я пускам, натискам копчето, отмествам се и съм на крачка от вратичките. Но...автоматът избръмчава необичайно и не ми подава контролното листче.Отдръпвам се настрана, засрамена, за да намеря нова монета, давайки път на опашката, но жената ме пита, защо не влизам. Казвам и проблема, а тя ми казва

   Докато говорим тя пуска своята монета, взема си талончето и ме избутва към входа. Аз се изскубвам, вече намерила нужната монета я поставям отново . Получавам талончето и облекчено се обръщам към стълбите. Сега виждам, че жената се е върнала , дава ми знак, да и подам талона, което правя. Тя го подава на следващия пътник, той дава монетата, тя като я слага в ръцете ми пита: „Ще тръгнеш ли най сетне?! Не си  германка?! От къде си ? „От България...и не продължих, защото, пред контролната няма как , няма кой...- замълчах виновно в безизходица

-        Тук в Германия, ние си вярваме, Аз, ние видяхме, че плати,  Ако си платил, казваш на контролната и ... това е достатъчно. – после добави – Вие българите си нямате доверие...един на друг и  на държавниците си нямате доверие, а защо ние да ви вярваме и да Ви харесваме, като държава, щом самите вие не си я уважавате?! – Опашката се удвои но никой не възропта, нито мина към стълбите, което ме засрами още по вече, извиних се и най сетне продължих пътя си, под доброжелателните погледи на всички

Случка у нас, каквато в Берлин не може да се случи?!

 На пазара, когато идва моя ред на една осезателнаопашка  питам продавача ще ми даде ли, защото имам само банкнота от  20 лева. Той кима утвърдително. След мен мъж добавя „Как няма да върне и от 100 лева ще  ти ...върне.”  Дават ми стоката  аз - парите. Някой търси продавача по телефона. Остава да  върне  18 лева ресто. Телефона  го ядосва. Когато приключва, аз продължавам да стоя с отворено портмоне, а той пита следващият какво да му тегли. Питам , за  моето тесто, а той невъзмутимо ми отговаря

-        Нали ви върнах, два пъти ли..

-        Не два пъти, дадох Ви 20 лева и не сте ми дали

Нали ви попитах... „Господине, - обръщам се към мъжа след мен, които ме уверяваше , че няма проблем, ако ми е едра банкнотата вече взе купеното, - видяхте, че...

Стоящите зад мен вече по тихо и по силно в един глас се възмущават:

-        Хайде, махни се , не пречи , като си купила, не пречи!

    Изпаднах в омерзение и безизходица. Ушите ми  забучаха, краката ми се подкосиха. Свлякла съм се на земята. Свестих се в колата на бърза помощ, дошла на пазара. Още на място, поставена на системите , от инжекцията се окопитвам. Искам, да си тръгна. Но къде ми е чантата с документите?!  Медиците ме успокояват. Защото колата е още до злополучната за мен сергия, търсят ми чантата, но такава няма. Дори продавачът дойде    Чух да казва „Тая жена от проклетия припадна, Нищо и няма. Искаше да ме измами с двадесет лева.” Докато те си обясняваха тактиката на измамниците отзад пред отворените врати аз слязох от страничната врата. Побързах, да се отдалеча, за да не получа някакво ново унижение от иначе славещите се със сърдечност мой сънародници