Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2008 06:17 - Актуално от всеки ъгъл. Той се готвеше за гражданско нподчинение. Как да удари управляващите.
Автор: zaw12929 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 729 Коментари: 0 Гласове:
0



Взе парите, защото са добри, който и да ги дава дори ако са за участие в  пътен протест. Но... не можа да го напраи и не по морални съображения, Сами преценете кой се намеси  чрез Ураган с кодовпо име МК- внезапно нещастие  споделя една жена  пред мен за вас  Такъв е жиВотът. А за вотът- то е друга тема

Баба доилен апарат или “Два пъти бабите!”

   Така се шегуваме по обяд във фаталния (С мозъчен кръвоизлив вечерта) ден.

 -Вече цяла седмица доя по27 литра,въпреки че трите козлета подсукват.Шесто

тин литра на месец прави и вече ще спрем с козите. Наболяват ме ръцете

-И фуража започна да ни струва двойно…и по вече от 18-25 на 45-50 стотинки вече гони левчето

-Да спрем с козите?.Доим 10литра на ден по вече от лани.Наболяват и краката

-Ти си баба доилен апарат, Не е сега време,но ще спрем да ходим подир козите.

-17 юни е нямаме стрък сено.Зоб има за седмица.парите на тока двойни…

-Два месеца суша.Поляната изгоря.Къде да косим.Царевицата-от копанта не е мръднала.Глава не ми побира мисъл,че животни колим-без храна –ни зоб,ни се

но,трева люцерна,царевичак..В двора кайсия и вишна съхнат,както са отрупани с плод…Само горе ща слънчева вода…да се къпем,да се любим.

   Той на 71,аз на 68 години-да го питам кога ще спрем да ходим с козите е все едно да го питам кога ще спрем секса.Отбелязвам си на ум,че напоследък позачестихме-по по вече от един път седмично.Вчера”си минахме реда”,днес пак го правим.Не е лошо.Моето правило като жена е едно и също за последните 25-30 години-той иска ли,аз не му отказвам.Всичко друго е неважно.Задоволство облива тялото ми от мисълта,че той ме желае-една съсухрена,беззъба баба с корем.Когато се оженихме бях 1.64 висока и 47кила тежка.Височината ми падна на 1.58-9.На теглото държах само цифрите в обра

тен ред 74 кила,а наскоро установих,че съм вече 84кила.Уж почти не ям хляб,а не намалявам теглото.Най лошото като тичам подир козите е,че нося и 30кила

свръх тегло и ме заболяват краката.Реших да си купя “Калорекс”,но цената се оказа неприемлива.Ще си умра пълна. “дебеланка”-от 30 години съм с наднор

мено тегло,а напоследък съм “баба-дебеланка”.Въпреки успехите му в секса

прави се на недоволен-не изпълнява “партийната повеля”- соцвиц.Сега се ше

гуваме: Една жена дочаквала мъжа си будна да го разпита след партийно съб

рание отговарял”партийна тайна”,Веднъж казал”:”Решихме два пъти да се ебат бабите!” “Отде накъде-възроптала младата невеста.а тъщата,чува всичко от бокса на панелката отговаря“Дъще,не се меси в партийните работи! Два пъти бабите това е!”

 Заспивайки,защото ебането води към здравословен сън го чувам да вика

-В тези 46 години хубавото беше по много-живяхме добре, изпълнявахме меч

тите си-отговорих му почти сънувайки “Аз и сега имам мечти- микровълнова

чаршафи,климатик,нов компютър,интернет…на децата на внуците за празници

-Нищо не ни пречи да спрем с козите.Вземаме 33 лева по вече пенсии с парите за фуража ще си купуваме сирене и мляко.Вече ще се справяме без кози. Сънувам че загубвам козите.Ставам,уплашено тичам навън.Не мога да се успокоя и ги виждайки че са по местата си.Не,няма да мога никога без тях!.Наруших едно от десетте правила,завещани от баба-татковата майка “Никога не казвай никога, не се отнася до мен!Няма как да ме сполети! Добро може да те отмине когато го чакаш ( печалбите от тотото ) но лошото ще те сполети винаги изневиделица Никой не чака лошото!Неканено идва!Никого не отминава.”

Лошото неканено идва! По лошо ще стане!

 В неделния ден селото се оживява от дошлите на помогнат на родителите

си синове,дъщери,внуци. Надвечер по комшийски мъжете се сдушват под някоя сянка,обсъждайки живота,докато отпиват ракия Понякога сбирката се проточва- участниците, прекалили с ракията си тръгват олюлявайки се.

 В този фатален неделен ден след обед аз пасох козите-оставих съпруга си,да се види с приятелите си,както всеки път.Когато се връщам, след 19часа виждам

отдалеч,че сбирката на мъжете продължава.Моят човек не излезе да отвори пор

тата,да отделим яретата от майките.Не бе налял и вода на животните.Докато се чудя,съседа вика “Мислим.че е с козите.Прати го,че имаме въпрос за него!”

 Намерих го в гаража седнал на едно ниско столче. Викам “Ела да вечеряме,че като почна да доя,ще отидат два часа.”Мълчаливо тръгна след мен.Докато наре

ждам чиниите внезапно настоя-“Издои!”че ще окъснеем.Бе горещо!Водата е вряла,(от слънчевата инсталация на банята)да се окъпем!”Тогава…-казах му,че го чакат мъжете “на сбирката”-той не отиде.Гледа “Формула 1”

Преди да доя изтичах до краставичките.Ако не хвърля по една кофа вода всяка

вечер-не раждат.Докато наливам вода чувам разговора на двете ми съседки от източната страна.”Знаеш ли от какво почина баща ми?”-пита и отговаря.Защо

то не го взеха от бърза помощ.”Как няма да го вземат?!Ти се шегуваш!” “Ни най малко-аз лично бях тук.Бил пълен не можели да го натоварят.Биха инжек

ция.Нямаше кой да помогне и не го взехме така на сериозно.Щом те го оставят

значи няма опасност за живота.На другия ден заранта почина”.Разтреперих се,

че е възможно така нелепо да се остави човек да умре Наруших едно от десет

те правила,завещани от баба-татковата майка “Никога не се чуди на гърбав,куц

недъгав,на чуждо нещастие как е станало,да не ти дойде до главата-съдбата да ти даде директен отговор.Побягнах към доилното

 Когато свърших часът мина21.Заварих го в обичайната форма- над вестник-на

кръстословицата.Не прибра бидоните с мляко в хладилника 14литра.Подканих

да махне вестниците да сервирам.Продължи да се държи необичайно Взе тетра

дката,където пишем издоеното от всяка коза мляко и като сметна общото за деня количество,отвори нова страница за следващия ден.Стои на първо име

Взех я.Сложих вечерята. “Ще ям само таратор!”-стори ми се гласът му приглу

шен.Помислих”Сърдит,че няма пържени тиквички!”-на обед с внука изядоха всичките,прекалено много и доста мазни.Аз ядох тиквички на фурна с ориз и сирене.Не яде.Клюма със затворени очи.Ляга на леглото.Помислям, че трябва да е бил на “сбирката” прекалил Той се надига и взема нещо за пиене от масата “Хайде,към банята!-му викам.Отпивайки се задавя,така,сякаш повръща Да пом

огна.Тръгва към горния етаж.Угасям телевизора.Настигам го пред банята по по

тник и слип,да се олюлява.Затвърди убеждението ми,че е прекалил с ракията

което му се случва на 20 години-веднъж.Строполи се върху мен.Довличам го в леглото.Прави знак да спя,да угася лампата.Лягам послушно

Скачам.ужилена:Не мирише на ракия.Меря кръвното-180/100.Фъфли Ужас!Ча

сът е 21,43.Обаждам се на личният му лекар.

Двадесет минути по късно пристига и имаме направление за болница обажда се

на на спешна помощ.Часът е 22,30 Чакам линейката на централния път.Нощ е

Няма как иначе да ни намерят.Часът напредва,километрите са малко два пъти до сега можеха да дойдат,В бързината,не съм облечена,Духа нощен хлад.Ако изтичам за дреха,ще ги изтърва,Наближава 23 час,Прозорците тъмни Следва

първия седмичен работен ден и хората са заспали да са годни за работа

Звъня в бърза помощ.питам за поръчаната кола,Дежурния прави конферентна връзка.От колата отговарят-“Току що минаваме табелата-в селото сме” “Виж

ждам и табелата и пътя,който влиза в селото.Там съм чакам но нито виж

дам,нито чувам каквато и да било кола.” “До десет минуту сме при Вас,-отговарят от колата и спазват обещанието.

   Щом влиззат в дома,заапочват да отварят вратите докато им каззвам,че е на втория етаж.”Как така на втория етаж? Няма да можем да го вземем-отсича жената.Тя е лекар.Почва да ме разпитва,какви процедури е направил личният му лекар и неколегиално,да го одумват,така,сякъш той е причинил състоянието на съпрруга ми.Не ми остана време да се срамувам от поведението им.Заеха се с мен”Ккакво чакаш,извика ли носачи.Ако до 3 минути не го донесете в колата

Тръгваме си! –прекъснах монолога и с едно такова “Чакайте!!,Около нас в къщите не живее никой,Едни измряха,други си заминаха.Утре са на работа.Ще

Потърся хора.Почакайте,мол Ви,ще потърся…Хукнах към улицата.

   В главата ми прозвуча отново разказа на съседката Симеонка “не го взеха от бърза помощ… лично бях тук.Бил много пълен не можели да го натоварят.Биха му инжекция.Нямаше и кой да помогне и не го взехме така на сериозно.

 Не,няма да се върна,докато не намеря хора.Двама съседи по пижами дигнах от леглата.Шофьорът също изяви готовност да помогне.Стигнахме до линейката

В 23 20 ч. сме в болницата.По вече от час чакаме доктора за скенера.Каква е ползата,че линейката ни докара така бързо,като няма кой да ни обслужи.Нали всяка минута забавяне утежнява положението.”Той е получил един прекалено голям кръвоизлив-информират лекуващите.Сега си мисля,че това чакане му навреди непоправимо.Бързата помощ се оказа бавна.Няма организация за коо

рдинация.Само за стачки се организират.Българи.Искат да са европейци по за

плати и азиатци по работа.Да ни простят мързела,защото сме били 500 години в робство.Другаде по света също е имало..аама нашето е най.В интерес на ист

ината докторите от нашата болница не стачкуват и са с много по ниски заплати

Придружавам го до отделението-“II-ро неврологично на болницата.

-Голям мозъчен кръвоизлив-може да се случи и най лошото,да умре-съоб щава ми дежурна лекарка,докато стоя на прага на кабинета,готова да политна назад

или напред,ударена от сполетялото ме нещастие.Някакъв джиесем сигнализира все по силно и отчетливо.Бил моят в ръката ми.Обажда се малкият ми син.”Ма

мо,как е татко?”-звучи тревожно.Със сетни сили равен глас отговарям “Добре е-дребна тревога.Ще…

-Тук не е място за разговори- Виждам на престилка пише "лекарВсеки момент умира!-стяга ме.непосилна болка.Някому викат : “Тръгвай си! Ела утре в 11 часа. Отивай си!-Нареждането било за мен.Почти ме изблъскват.Шокирана Попадам в тъмния асансьорен коридор.Нито един не идва.Тръгвам по стълби, край стената с надежда да намеря опора и сили

Един часа през нощта.Все не стигам и не стигам до изхода ,Била съм на 12

етаж.Най сетне ме удря свежият въздух на простора Крача несигурно.бавно.За изтрезвително съм.Не зная къде отивам.

Ураган с кодово име”МК” внезапно връхлетя щастието ни с такава скорост,че неговото съзнание е изметено,моето шокирано.Нямаме вече нормално възприя

тие за света,освен,че се е срутила частта,където ние живеем.

 Ураганът ”МК” ме е запратил в града на 15 километра от дома ни само с телеф

он в ръка.Нито стотинка! Когато дойде колата на бърза помощ,бе малко преди 23 часа.Завариха ме да се мъча да го обличам,а те наредиха”Остави!Така ще го вземем.Ако до 5 минути не е занесен в линейката-си тръгваме.Какво чакаш?” Съседите дойдоха.Светкавично е в колата.Грабнах един чаршаф да го завия.Ко

лата потегли.Само аз и той сме в отделението на линейката за болни Тялото му

напира да излети от леглото,Удържам го,Говоря Му.Той ме стиска с лявата ръ

ка и разбирам,че е в съзнание. Не може да говори.От линейката се обаждам на синовете,първо на големия,после на малкия, казвам” На път за болницата съм.

На татко ви му прилоша,няма нищо сериозно,с линейката съм”.Двамата предл

агат: ”Идвам веднага.Къде да чакам?На двамата казвам “Стой си у Вас,аз ако ма нужда нещо ще се обадя веднага”

 Телефонът бучи,Синовете ми,като не могат по вече да чакат се обаждат,Аз ги успокоявам,че нещата са наред. Да отида в който и да е от тях,но заранта от 4 часа трябва да издоя козите и да занеса млякото в пункта.Реалността смутно се завърта в главата ми с мисълта,че е стана непопра вимо…,че той може да…без да съм там.Непреодолима мъка изсипва в гърдите ми ураганът ”МК”.Дори не съм в съст0яниеда преценя щетите,които ще се трупат,като лихви на непосилен банков дълг

Вземам такси до село.Когато угасям ламата и лягам в ,леглото.чувам часовник

ът да отмерва три  часа,Сънят ми е развален,Очите не се затварят. Гледат на в близкото и по далечно минало,търсейки причината за нещастието.Преди по ве

че от година,за юбилейните си 70 години той сам се отказа да пуши.Много пъ

ти сме го молили да ги остави,Казваше”По лошо ще стане!”Докато бе с цигари

те никога не промени тегло.Все така елегантен,Не надебеля като мен.Отбелязва

“Коч сланина не прави!”И оправда думите си.Щом остави пушенето го налегна

адски глад и за няколко месеца напълня,дрехите му отесняха.Мислейки всичко това и пророчеството му “По лошо ще стане!” за пръв път съжалих,че е отказал пушенето.Укорявах се до болка и безпомощност,че исках да го направи.Аз ли го убих.От безутешен плач ме стресна будилникът на телефона.Часът е 4.Став ам от леглото.За пръв път съм сама.Потрепервам от страх,от мъка.

 .Приготвям се.Започвам да доя Лиза.Тя винаги е първа.И най много мляко да

ва постоянно и все е непокорна.Сега се опитва да се извърта.като никога доя,

плача и нареждам,като на умряло.”Лиза,слушай ме.Няма кой да ми помогне,

да те издоя”.Дигна глава,остави да я издоя спокойно.Другите седем-също.

   Пренасям тубите в гаража.Поставям на количката и закрепвам с ластични връ

зки,както прави той и все ми се струва, не са наред,ще се търколят,няма да стиг

нат невредими.Тръгвам с 4 туби от 26 литра и отделно още три,на клиенти,по пътя на млякото.Последното мляко,занесено от моя дом от нашите кози

 

„Да спрем  работата с пенсиите ще живеем!”-ми казва докато отиваме в спалнятаВ леглото не говори.Винаги нежен.С целувки.На децата ни децата са в гимназии. Отбелязвам на ум,че напоследък зачестихме-по по вече от един път седмично.

Вчера”си минахме реда”,днес пак Моето правило като жена е иска ли- не му отказвам.Всичко друго е не важноУспява в секса,а се прави на недоволен-не изпъл нявал “партийната повеля”- соцвиц.:Жена дочак

ва мъжа си будна да пита за партийно събрание

той отговарял”партийна тайна”,Веднъж казал:”Решихме два пъти да ебат бабите!” “Отде накъде”-възроптала младата невеста.а тъщата,чува всичко от бокса на панелката вика “Дъще,не се меси в партийни  работи!

Задоволство облива тялото ми от мисълта,че той ме желае.Но не можех и да предположа,че ме милва за последен път.Че изпълни последните думи да спре работа. Заспивайки, го чувам да вика”Живяхме добре, изпълнявахме мечтите си-отговорих му почти сънувайки: “Аз и сега имам мечти-микровълнова ,климатик...

Позата му на сън ми се стори странна.Неадекватен.Доктора повика линейка.Мозъчен кръвоизлив. Загуби говор, с пълна парализа на дясната страна. На легло,вече 410 дниЗнам 75000човека починали у нас/06 от превишeно кръвно.България- на първо място по смъртност в Европа,и не от превишената скорост на колите.

Нямам думи да опиша мъката Ако имахме преди уредзакръвното,култура

 дa си пазим здравето..

Човек и добре да живее умира.защо да е инвалидв последните дни,годи

ни.Какво ще ни стресне...да дадем черната статистика на други страни?

Да не стигаме до инвалидна количка или катафалка

Обмисляйки живота стигнах до нелицеприятна истина,касаеща мнозина:”Няма

поука от станали нещастия с близки,починали, как за се пазим здрави.Умни сме,не сме мъдри! Умният винаги ще намери изход от положение,което мъдрият няма да допусне.

 Мъдростта при умния настъпва,от опита,умението,да взема в предвид действи

телността,да не допуска предишни грешки.Казват,да грешиш е човеко.Да повта

ряш грешки е престъпно.Всеки ден чуваме,поредната информация за станалите пътни произшествия,поради едни и същи грешки:без квалификация;употреба на алкохол;висока скорост.Всяка година над 1000 човека загиват на пътя.Какви ли мероприятия не прилагат:”стигни жив!”; “карай безопасно!”Отделно ангажирани служители на КАТ да глобяват. Там където умират над 100 хиляди защото се движат с превишено кръвно налягане,няма тревога?!Не даваме сметка колко лица лежат по домове от удари с години,безпомощни да се грижат за себе си.. Умни сме,но допускаме,да не знаем защо ни боли глава,Не правим една дреболия-да си проверим кръвното.В крайна сметка ни док

арва до инвалидна количка или катафалка. Не може никой да твърди-това няма да ми се случи.Всеки не може да бъде гръмнат от поръчков убиец.Това е “привилегия”.Карма за крупни бизнесмени било поради далавери,било поради завист, политически отмъщения...

 Умни сме,а допускаме какви ли не болести и пороци на новородени. Не от

иваме своевременно на лекар;вземаме не предписани лекарства за прекъсване нежелана бременнст;После събират пари,да лрекуват ужасни пороци на децата На глава от населението у нас в сравнение с други страни се изсипват многокра

тно по вече пари,за лекуване травми и болести,каквито те не допускат изобщо и в такива размери,Ще се върна на кръвното.С едно мерене на кръвното,един път месечно,годишно предотвратяваме десетки хиляди левове на здравеопазването 

   Мозъчния  удар поради високо кръвно,освен че изисква дни реанимация

довежда пстрадалия до загуба временно или завинаги говор,парализа.Изисква години грижи от “лични асистенти”,близки. Болният става неадекватен за живота човек за сеебе си,за семейството си,обременено с разходи.”Болен ли си лежала или си болен гледала?”-е орисия.която не подхожда на съвременната култура липса на елементарни знания, грижи за здравето.Трябва ли закон да задължи да го правим?



Тагове:   как,   ъгъл,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11955006
Постинги: 5398
Коментари: 12316
Гласове: 62092
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930