Не, това, което пиша, няма нищо общо с кончината на достолепния ни патриарх. Чисто съвпадение- просто мисля по въпроса. Гледам приятелите и познатите си, които са католици и евангелисти. Без значение млади или стари, но всички ходят често на църква- достатъчно чест, за да са си изградили едно малко общество, обединено около идеята да бъде по-добро. При посещението ми на гръцката църква на връх Великден станах свидетел на същото: хората са празнично пременени, а във въздуха се носи тържествена еуфория. Само нас няма какво да ни обедини. Българинът е свободен електрон без чувство за принадлежност, без усещане за обществен дълг. 
...А не е ли възможно именно това състояние (или по-точно НЕсъстояние) на духа да е в основата на всичките ни неуспехи?
Не намирам за лошо това, че всеки от нас носи своята църква в сърцето си. Но както всеки град си има площад, така и хората трябва да се събират, подтиквани от желанието да бъдат добри. Нека погледнем на църквата като събирателен център на доброто. Дали то ще бъде наречено Бог, дали Съдба, Добро, дали Надежда- няма значение. Важното е някъде да бъдем много. Някъде, около една красива идея, да бъдем всички. Как ли ще живеем тогава?...

Ми естествено от това са неуспехите. Комунизма капсулира обществения живот в семейството, но разби и семейството, което доведе всичко до крайно озлобено състояние. Енорийският живот, за който говориш, обаче се възстановява. С много бавни темпове, но това е факт, на който изродите отново ще посегнат, понеже това за тях е проблем.