ЗАЩО СЕ РУШИ ТАБУТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА?

                                


Без да съм гадател, считам, че съвсем скоро ние българите ще се сблъскаме челно с политика на толерантност към ЛГБТ общността, въпреки мъчителното ни противопоставяне до сега на Истанбулската конвенция.
В целия древен свят и до близкото минало в много части на света е господствала безразборната сексуалност в обществото. Мъжката сексуалност по природа е полиморфна, или напълно дива (далеч повече от животинската). Мъжете са правили секс с жени и с мъже, с малки момичета и млади момчета, с един единствен партньор, или в големи групи, с напълно непознати и с роднини от семейството, и дори с домашни животни. Те са постигали оргазъм и с неодушевени предмети-фетиши, чрез обличане в дамски дрехи, като гледат как партньорите са измъчвани, като галят деца от двата пола, като слушат безплътния женски глас и разбира се, като гледате изображения на тела. Сред последиците от неканализираното сексуално влечение тогава е била сексуализацията на всичко - включително религията. Като се има предвид сексуалната активност на античните богове не е изненадващо, че самите религии са пълни с всички форми на сексуална активност. В древния Близък изток и другаде, девиците са дефлорирани от свещениците, преди да започнат сношения със съпрузите си, а свещената храмова, или ритуална проституция е била универсална. Проститутките мъже и жени, които служат временно, или постоянно извършват хетеросексуални, хомосексуални, орално-генитални, с животни и други форми на сексуална активност, като дават получените пари за своите услуги в полза на храма. По целия древен Близкия изток, от много ранни времена, аналният акт е част от поклонението на бога. В древен Египет, Месопотамия и Ханаан ежегодно церемониално сношение е имало между царя и върховния жрец.
Монотеистичния юдаизъм поставя за първи път контрол върху сексуалната активност, която вече не може да доминира религията и социалния живот. Обявявайки война на посочените сексуални практики по света, провежда най-мащабните промени в историята. Всъщност той въвежда понятието хомосексуалност, тъй като в древността сексуалността не била разделена на хомо и хетеросексуалност, а просто на активна (пенетраторна) и пасивна (проникната). Това, което е било социално важно, е да проникнем, а не да бъдем проникнати. Сексът се е разбирал основно не като взаимодействие, а като извършване нещо на някого. Юдаизмът промени всичко това. Той прави „пола на обекта“ много морално проблематичен, като декларира, че никой не е „взаимозаменяем“ сексуално. И в резултат на това се гарантира, че сексът всъщност ще бъде „основно взаимодействие“ между мъж и жена, а не просто „правене на нещо на някого“.
За да се оцени степента на революцията, причинена от забраната на хомосексуалността от юдаизма и изискването всички сексуални взаимодействия да бъдат межде мъже-жени, първо е необходимо да се оцени колко общоприетата, ценена и практикувана е била в целия свят хомосексуалността. Единственото изключение от тогава насам е еврейската цивилизация и хиляда години по-късно християнската цивилизация. Освен в Библията, никоя от архаичните цивилизации сама по себе си не забранява хомосексуалността. И тя каза това на най-ясния и недвусмислен език: „Не лежи с мъж, както с жена; това е мерзост." "И ако мъж лежи с мъж, както с жена, и двамата са извършили гнусота." Библията, (Петте книги на Мойсей), е направила повече за цивилизацията на света, отколкото всяка друга книга, или идея в историята. Тя дава на света Десетте заповеди, етичен монотеизъм и концепцията за святостта (целта да се издигнат човешките същества от животинското към богоподобното). А що се отнася до хомосексуалността на мъжете - женската хомосексуалност въобще не се споменава. Забраната за хомосексуалност е основна част от освобождаването на хората от веригите на неограничената сексуалност, както и на жените, изтласкани до тогава в периферията на живота на мъжете. Монотеизмът не може да сключи мир с хомосексуалността, защото хомосексуалността отрича много от най-фундаменталните му принципи. Отрича живота, отрича изразеното от Бога желание мъжете и жените да съжителстват заедно и отрича основната структура, която желае за цялото човечество, а това е семейството. За да станат напълно хора, трябва да се присъединят мъж и жена. По думите на Битие - „Бог е създал човека като мъж и жена, той ги е създал“. Съюзът на мъж и жена не е просто някакъв прекрасен идеал; това е същността за това да стане човек. Отричането е равносилно на отричане на основна цел на живота. Докато други култури са пишели хомоеротична поезия, в библейската „Песен на песните” са едни от най-красивите стихове, избразяващи мъжко-женска чувствена любов, написана някога.
Още една причина за противопоставянето на юдео-християнството на хомосексуалността е негативният ефект на хомосексуалността върху жените. Един от най-смущаващите аспекти на приемането на хомосексуалността от съвременните общества е липсата на протест от и от името на жените. Съществува „недоволство“, защото със сигурност има спотаен ропот на жените по този въпрос, както се чува в честото оплакване от самотни жени, че толкова много самотни мъже са гейове. Но основната причина всеки, който се интересува от равенството на жените, да се занимава с хомосексуалността, е пряката връзка между разпространението на хомосексуалността при мъжете и изтласкването на жените към ниска социална роля. Подобряването на състоянието и ролята на жените се е случило само в западната цивилизация, която е била с най -малка толерантност към хомосексуалността. В общества, където мъжете търсят мъже за любов и секс, жените са били изтласкани към периферията на обществото.
Така например в Древна Гърция, която издига хомосексуалността до идеал се характеризира с „женоненавистна нагласа” според историците. Жената се разглежда като изпълняваща само две роли. Като съпруга, грижеща се за дома и като куртизанка тя задоволява мъжките сексуални желания.
И отново се връщаме към първоначалния ни въпрос за това какво сексуално идеално общество трябва да се насърчава - хетеросексуален брачен или хомосексуален секс. Заключението:
(1) Хомосексуалността може да бъде биологично индуцирана (въпреки че няма доказателства за това), но със сигурност е психологически вкоренена (може би неизличимо) в много ранна възраст в някои случаи. Вероятно тези хора винаги са имали сексуални желания само за собствения си пол. Исторически казано, те представляват малцинство сред хомосексуалистите.
(2) В много случаи хомосексуалността изглежда не е неизгладимо вкоренена. Тези индивиди са гравитирали към хомосексуалността от хетеросексуални преживявания, или винаги са били бисексуални, или живеят в общество, което насърчава хомосексуалността. Биолозите, които разглеждат повечето черти като наследствени, и психолозите, които смятат, че сексуалните предпочитания до голяма степен се определят в ранна детска възраст, може да обърнат малко внимание на констатацията, че много гей хора са имали обширен хетеросексуален контакт и опит.
(3) Следователно доказателствата в голяма степен водят до този извод: Като цяло обществото, а не индивидът, избира дали хомосексуалността ще бъде широко практикувана. Ценностите на обществото, много повече от индивидуалните тенденции, определят степента на хомосексуалност в това общество. По този начин можем да изпитваме съчувствие към изключително хомосексуалния индивид, като същевременно сме силно против социалното приемане на хомосексуалността. По този начин запазваме както сърцата си, така и ценностите си.
Приемането на хомосексуалността като социален, морален или религиозен еквивалент на хетеросексуалността би представлявало „модерно” нападение срещу изключително трудно спечелената хилядолетна битка за семейно, сексуално моногамно общество. Макар че е означено като „прогрес“, приемането на хомосексуалността изобщо не би било нещо ново, а просто исторически регрес. Със съвсем прозрачната цел и способ за депопулация, наравно с други по-зловещи...