Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2022 12:28 - ПОД ДЪГАТА...
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5423 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 19.08.2022 12:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                 ПОД ДЪГАТА...                 

                                          image


                  ИВАН - ерген, гонещ 40-те, софтуъерен инженер, отскоро натурализиран американски гражданин, пристига на летището в София с чисто нов американски паспорт и стари нашенски грижи. Помолил е майка си да остане в къщи; но знае, че няма да го стори и се е притеснявал през целия път от Сан Франциско до София, че тя ще го чака на терминала с пълен албум със снимки на момичета, които му се усмихват под лъскавото найлоновото покритие, състезаващи се да задоволят очите
му и да спечелят сърцето му. Иван е брилянтния ерген - печели американски долари и има американско гражданство. Но дори когато беше на по-ниските нива - златен, че и сребърен,- или пък какъвто там се води в очите на майка му, но тя не преставаше да го сватосва. Първо той и казваше, че няма да мисли за женитба, докато не се дипломира. После - да си намери работа, а след това да получи зелена карта. Но сега, когато е получил американското си гражданство, извиненията започват да свършват. Представя си девойките, които майка му е събрала, като всичките те плетат яки мрежи, за да уловят едра риба като него. Но, той е гей.
               Няма планове да се жени за никоя от тях, нито пък има намерение да и обяснява решението си. Иван обича майка си, но повече обича себе си. Не желае да внася ненужна болка в живота й; но и не иска да прави синовна саможертва.
За негова изненада обаче това, което тя му поднася този път, не е фотоалбум, а златен кръст със златна верижка. Миниатюрен Христос е разпънат на него.
- Специално за теб го поръчах - казва тя. - Пипни го. Той го докосва, пръстът му пробягва по разпънатата фигурка. Кръстът е масивен и тежък в ръката му. - Двайсет и четири каратово злато - обяснява. - Чисто като вярата ми.
- Това ми звучи като клетвата, която си произнасяла при приемането ти в Партията. „Нашата вяра в комунизма е чиста и неопетнена като злато.”
- Иване, не си прави такива неприлични шеги.
- Не се шегувам. Казвам просто, че много неща се въртят в кръг и се рециклират. Езикът е едно от тях. Вярата - друго. Като банкнотите в портфейла са. С тях всичко можеш да купиш, но сами по себе си те нямат значение.
Майка му се усмихва, но той зърва разочарованието, което тя не може да скрие.
- Съжалявам, мамо. Разбира се, ние не можем да продължим без банкноти в портфейла си.
- Сега говориш глупости, Иване - прекъсва го тя.
- Тогава да си затварям устата.
- Не, хубаво е, че говориш повече отпреди. Винаги си бил тихо дете. Татко ти би се радвал да разбере, че си се отворил.
- Не е лесно да си затвориш устата в Америка. Там те ценят не за това, което носиш отвътре, а заради това, което говориш.
- Да, разбира се - бързо се съгласява майка му. - Но татко ти би казал, че първо трябва да се научиш да слушаш, а после да си отваряш устата. Би казал, че колкото повече говориш, толкова по-малко печелиш.
- Мамо, татко е мъртъв.
Той вижда как тя премигва и се мъчи да намери думи, за да запълни надигащия се вакуум между тях, като я оставя да се бори. Откакто се помни, майка му винаги е следвала във всичко баща му. Последният път, когато беше във ваканция, няколко месеца след смъртта на баща си, случайно подслуша един неин разговор с неколцина съседи.
- Иван казва, че няма нищо лошо в това възрастните хора да носят дрехи с ярки цветове - обяснява тя за шарените тениски, които беше купил на едро за нея, за приятелите и съседите. Той твърди, че трябва да живеем за собствено удоволствие, не заради мнението на другите.
Стана му тъжно, че цял живот трябваше да повтаря първо думите на мъжа си, а после на сина си. Но вероятно съчувствието му се беше поизпарило от седемнайсетчасовия полет в натъпкания самолет. На стоянката за такси я попита - Майко, още ли си член на социалистическата партия?
- Не. Изпратих им обратно членската си книжка, преди да се покръстя.
- Нима си се отказала от комунистическата вяра? Помниш ли, Маркс, твоят стар идол, твърди, че религията е опиум за народите?
Майка му не отвръща. Вятърът отвява сивата й коса в очите и тя изглежда покрусена. Едно жълто такси приближава и Иван й помага да се настани на задната седалка.
По-късно през нощта, като не може да заспи от часовата разлика, той се измъква от къщата и отива в едно близко интернет кафене. Мъчи се да влезе в няколкото чата, които използва вечер в Америка, флиртува с други мъже и кръщава с различни имена различните личности, за които се представя, но за най-интимните му той е „Фавн” - палавото антично божество, сподвижника на Бакхус. След няколко несполучливи опита осъзнава, че интернет админите са блокирали подобни сайтове в България. В Америка е ден и все едно, хората са заети - работят. Иван остава още малко така, като отваря напосоки всички достъпни сайтове. Сега съжалява, че по-рано притесни майка си, макар че тя се държа така, сякаш нищо неприятно не се е случило и отрупа масата с ястия по случай завръщането му.
На другия ден не спомена повече за църковната служба, а той не отрони дума за златния кръст, който пъхна в куфара си, готов да го забрави.
Той не е изненадан, че майка му е станала толкова набожна. В писмата си до него след смъртта на баща му тя пишеше предимно за новооткритата си вяра. Това, което го притеснява, е, че тя не би се сетила да отиде в църквата, ако баща му беше още жив. Той, правоверния комунист, не би позволил никому, било то човек или Бог, да му отнеме дори частичка от вниманието и към него; тя не би имала време за никой друг, защото баща му изискваше. винаги повече, отколкото тя можеше да му даде. Смъртта на баща му би трябвало да е облекчение за майка му. Тя трябваше да започне да се наслаждава на живота, вместо веднага да надене нов вид окови. Освен това в каква цьрква ходи и на какъв бог се кланя, щом това нещо може да съществува открито, на дневна светлина. Спомня си как веднъж чете в Ню Йорк Таймс статия за ранните християни. Щом иска да бъде християнка, най-добре да вярва в правилния бог. Трябва да научи за тези хора, които в древността рискуват свободата и живота си и отиват да живеят в пещери заради вярата си. Той уважава всеки, който води нелегален живот, защото той самият е един от тях поради хомосексуалността си. Сутринта на закуската каза на майка си:
- Философите казват, че когато човек достигне петдесетте, светьт вече не може да го заблуди. Мамо, ти си вече на шейсет, а още се оставяш да те лъжат. Не беше ли комунистическата ти вяра достатъчен пример? - пита Иван. А може един ден дори да стигнеш до старото заключение, че Господ и Маркс са едно и също нещо. - Мамо, не съм се върнал у дома, за да ти слушам проповедите. От петнадесет години съм в Америка и достатъчно хора са се мъчили да ме покръстят с брощури пред вратата и в пощенската ми кутия, но ето ме, седя си тук точно същият, какъвто бях преди тези години. Какво ти говори това?
Тя не знаеше нищо за часовете, прекарани с най-добрия му приятел и първа юношеска любов, как след училище, когато седяха и четяха Библията откриваха истински рай в книгата, докато съучениците им се състезаваха да се записват в Комунистическия младежки съюз. Как харесваха историите, необятността на книгата, което правеше грижите им да изглеждат дребни и преходни. Когато съучениците им ги критикуваха, че не се вълнуват от политическата дейност, тайно им отвръщаха със смях, защото и двамата знаеха, че Библията им позволява да живеят в друг, по-голям свят. Откри я баща му под дюшека, а майка му я изгори. После вече не смееше да срещне приятеля си.
- Не забравяй, ти беше тази, която изгори Библията ми - напомня й той
Иван никога няма да стане баща, представя си, че е познат на света само като нечий син. Не са много мъжете, които ще останат синове през целия си живот, но Исус е един от тях. Не е лесно да си син и да имаш задължения, мисли той и се усмихва на себе си с горчивина. Какво право има? Правото му е оттам, че живее съобразно принципите си. Работи много. Беше съкратен, няколко месеца се бори, но отново намери престижна работа. Плаща си наема. Поздравява съседите. Ходи на фитнес. Гледа новинарските програми, но не и реалити шоу. Спонсорира образованието на младо момиче от един селски район на Северозапада, редовно изпраща чекове за обучението и битовите й нужди. Мастурбира, но не твърде често. Не вярва в дълготрайните връзки, като от време на време среща някой мъж в местните барове, доставя си сексуални удоволствия и използва презерватив. Флиртува с други мъже, мъже без лица като него самия по интернет, но държи те също да говорят за изкуство и литература. Обича майка си. Всяка година й праща по пет хиляди долара, макар тя многократно да е повтаряла, че няма нужда от пари. Въпреки това ги праща, защото е неин син и негово е задължението да я защитава и храни, така както тя го е защитавала и хранила като дете. Пести си отпуската и се връща в къщи, за да се види с нея, но какво се случва, когато са заедно? Само един ден и вече са започнали да се нараняват взаимно.
- Мамо, искам нещо да ти кажа. Никога няма да се оженя. Харесвам само мъже. Майка му не продумва. Той се усмихва и добавя: - В шок си, нали? Какво ли би казал Татко, ако знаеше? Отвратително, нали?
След дълга пауза майка му проговаря:
- Досетила се бях. Затова този път не се опитах да те сватосвам.
- Ето на, виждаш ли, обречен съм. Един от тези ... как им викаха на онези контрареволюционери едно време? Смрадливи и неподатливи на промяна.
- Не бих казала това - обажда се тя.
- Признай си, мамо, обречен съм. Който и да е твоят бог, той няма да хареса такива като мен.
- Грешиш - казва тя. Повдига се на пръсти и докосва нежно главата му, така както правеше, когато беше малък, за да го увери, че все още е доброто й момче, дори след като е направил беля,
- Господ те обича заради това, което си, а не заради това, което другите мислят за теб. Господ вижда всичко и разбира всичко.

Разбира се, иска да се пошегува Иван. Нейният Бог е точно като всеки родител, никога не му свършват извиненията да обича сина си. Но замълчава, когато се вглежда в очите на майка си, тъй изпълнени с любов и надежда, че отвръща поглед, за да скрие сълзте си...

PS:
Макар да съм върл противник на Истанбулската конвенция и преекспониране правата на ЛГБТ, въпросът има и чисто човешса страна... 

   
         


Тагове:   религия,   комунизъм,   ЛГБТ,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. notfun - .... много хубав разказ Джани
19.08.2022 13:31
наистина, в твой стил )
много дълбоко, съкровено
и.забавно, с лек щрих хумор
и въпреки това толкова истинск, и човешко.. хареса ми
...а,защо така яростно си против истанбулската конвенция не мога точно да разбера
нали, там главният въпрос, е
да предпазим всички човешки същества, от агресия и насилие
или, аз не съм разбрала, Всичко точно ))
поздрави..
цитирай
2. nikikm - Въпросът
25.08.2022 19:46
..." въпросът има и чисто човешса страна..."

Няма!
цитирай
3. marana69 - Расо. о.дрта клюкарке Любовта е безусловна тя е просто енергия енергията на живота
26.08.2022 12:10
nikikm написа:
..." въпросът има и чисто човешса страна..."

Няма!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246822
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031