Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2021 14:01 - След пороя
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1005 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Оскъдицата днес е всичко мое.

Оставен от последните приятели,

се чувствам сигурен единствено в пороя

на сиви мИгове - стена срещу предатели.

 

Преодолях и фалш, и лицемерие.

Достигнах в стихове до безсловесното.

От покрива на смисъла, без суеверие,

разбирам вече бога на отвесното.

 

...И само думите са моя съдник,

и моето библейско откровение...

Дори когато станаха оскъдни,

създадоха ми ново измерение.

 

Иззидах замък. Тухлички ми бяха

за дом неземен - сред безкрая стряха.

Не ги поместих в книги непотребни.

Мълвях ги с устните безмълвни

                                         на вълшебник...

 

Самотни рими, те остават фона

на моята присъда за безимие.

...И светлината бледа на фотона

сред тъмна бездна сложил подпис

                                                           с линия...




Гласувай:
4



1. rosiela - Младене,великолепно. Винаги става така накрая.
08.05.2021 14:35
...И само думите са моя съдник,

и моето библейско откровение...

Дори когато станаха оскъдни,

създадоха ми ново измерение.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
08.05.2021 16:34
rosiela написа:
Младене,великолепно. Винаги става така накрая.

...И само думите са моя съдник,

и моето библейско откровение...

Дори когато станаха оскъдни,

създадоха ми ново измерение.

цитирай
3. zemja - "Преодолях и фалш, и лицемерие..."
08.05.2021 18:58
Възприемам този стих като една тъжна и осъзната равносметка на изминатия път в живота.
Финалът звучи с оптимистични тонове.
Поздрав!
цитирай
4. missana - Много ти благодаря, Земя!
08.05.2021 19:13
zemja написа:
"Преодолях и фалш, и лицемерие..." Възприемам този стих като една тъжна и осъзната равносметка на изминатия път в живота.
Финалът звучи с оптимистични тонове.
Поздрав!


Точен е коментарът ти. Освен равносметка, този стих е и констатация, че когато вървиш без да спираш по Пътя, неминуемо идва момент на окончателна раздяла с неща, за които наивно си вярвал, че ще те съпътстват цял живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5042471
Постинги: 2886
Коментари: 18683
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031