Дали си мислиш някога за мен,
в обятията сладки на нощта,
усмихнат ли е новия ти ден,
когато сутрин пак те поздравя?

Прегръщат ли те моите ръце,
понякога с целувка във съня,
тупти ли бързо твоето сърце,
когато те погледна със тъга?

Усещаш ли как чакам със копнеж,
минутите край теб така желани,
как тихо ме разтапяш като скреж,
лекуваш нежно старите ми рани?

Поглеждаш ли през моите очи,
разкриват ли ти моята мечта,
дочуваш ли смеха ти как звъни,
като камбанка в моята душа?

Успявам ли поне за кратък миг,
да ти покажа колко те ценя,
как винаги със мен е твоя лик,
че си за мен едничка на света?

Аврамеее