Отдавна не съм те сънувал,
отдавна не мисля за теб.
Живеейки в някакво минало,
изгубил съм като че век.
Отдавна гласът ми изгуби се
и спрях да говоря...за теб...
Но в мен крещи нещо.
Чувство ли?
Налях си отрова за лек.

Това е животът... чувства и мисли...
Хубаво е, Софи... остава на гърлото...
и по-дълбоко...
Поздрави!

По-простичка моя е римата
типична на мъже:

Кола и жена които имал съм
по пътищата повече не съм виждал дори и на въже.
Вятър в платната, вятър в косите
дъжд вледеняващ, приятел по от жените
Той гали когато до тебе се спре
и топло щипе, и не питаш вече - накъде.

Съдбата, жената, смъртта ... е, добре
пиши, че те и трите без тебе не могат.
И приятели имаш, до гроба обаче
всичко което имаш е днес, а после - инАче.

Споменът, споменът е това!