РАЗКАЗЧЕ ЗА ГЪЛЪБИ

Преди време аз не познавах гълъбите Просто не ги забелязвах. Приемах ги само като символ в поезията. Но се случиха няколко събития, които коренно промениха разкажа отношението ми към тези птици. Ще се опитам да ви какво предизвика тази промяна. Необходимо е да започна малко по-отрано, за да се схване връзката между случките, повлияли на моето отношение към тях.

Беше по времето на Птичия грип. Може би си спомняте каква паника се развихри тогава. Един ден при мен пристигна моя съсед и ме помоли да го снабдя с отрова. Стреснах се и го попитах за какво му е.  Тогава ми разказа, че на покрива на нашия жилищен блок друг наш комшия си построил гълъбарник. Покривът е плосък и той бе заградил едно доста обширно пространство, за да създаде цял дворец на своите гълъби. Та тези птици постоянно летели, вдигали шум и цапали всичко. Изнервените обитатели на горните етажи единодушно решили да се отърват от проклетите птици. Това било наложително като се има предвид и епидемиологичната ситуация в момента. Успокоих го като му казах, че имам възможност да му намеря исканата отрова, но не за птици, а за мишки. Да се оправя с нея. После забравих за обещаното, а и съседът повече не ми напомни.

         Обаче една сутрин пред входа на блока спря един специален автомобил. От него изприпкаха трима здравеняци. Бяха навлекли защитни бели облекла като скафандри, с маски, ръкавици и очила. Хукнаха нагоре и за минути разрушиха гълъбарника. Така и не разбрах какво направиха с гълъбите.

         И сега ще премина към същината на разказчето.

Случи се доста време след описаната случка. В моя град има една поликлиника, пред която се намира градинка с алейки, пейки и много гълъби. Бях се разположил на една от скамейките и чаках да излязат резултатите от медицинските ми изследвания. И нали кръв за изследване се взема на гладно, бях доста огладнял. Извадих купената по-рано баничка със сирене и лакомо се опитах да я захапя. Моментално бях заобиколен от цял рояк гълъби, които впериха поглед в баничката. Отчупих едно парченце и го подхвърлих на гълъбите. Започна истински цирк. Всички се втурнаха към парченцето, сборичкаха се, запърхаха с криле. Започна истинско представление. Стана ми интересно и започнах да хвърлям още парченца  и трохи от баничката. Шоуто беше пълно. Скоро в навалицата се включиха и врабчета. Те се държаха много агресивно и нахално. Провираха се между краката на гълъбите, финтираха ги и им отмъкваха най големите парчета. Гълъбите пляскаха с криле и се опитваха да ги прогонят, но врабчетата, вече задигнали плячката, бягаха встрани и след като се налапваха, се връщаха обратно. Всички бяха ненаситни. С изключение на едно. То стоеше по-настрана, не се блъскаше, само гледаше жално и видимо беше гладно. Протегнах ръка и подхвърлих поредното парченце от баницата. Опитах се то да падне близо до треперещото врабче. Донякъде успях, но видях как и гълъби, и врабчета си втурнаха към апетитната хапка. Врабчето се раздвижи, провлачи счупеното си краче и първо достигна до целта. Скоро връхлетяха и гълъбите. Но те направиха нещо, което ме изненада. Не го нападнаха, не го прогониха, не му отнеха трошицата, а само застанаха около него. Като че ли да го предпазят от нахалните му съплеменници.

Тогава се замислих. Зададох си въпроса дали в тези малки главички на гълъбите има нещо, което липсва в умните човешки мозъци на много от нас.

Сега, в края на това разказче, се сещам за още една случка от онова време.

По време на Птичия грип едно дете отказа да ходи на детска градина. Обясни, че е видяло една паднала птица върху пътечката, която води до входа на детската градина. Не научих каква е била птицата, но си представям каква е била реакцията на родителите му след неговото обяснение. Мисля си, почти съм уверен, че детето не се е страхувало от падналата птица, нито е разбрало напътствията на мама и тате. Според мен на него му е било мъчно, че п птицата няма да може повече да полети.

                                     

Колко доброта има в гълъбите и врабчетата, Боже!
Нека има толкова и у хората!

Любима тема! Добре, че съседите ни - и ония, с нотариални актове отпреди век, и другите, придошли през годините в търсене на наследство или квартири, са все мили, сговорчиви хора - а то иначе не за гълъбите, за нас биха потърсили отрова. По всяко време на годината и особено сега, през зимата, от всички околни покриви надничат улични гълъби. По нашия край им казват пивги. Нямат нищо общо с унифицираните, хрисими птици в петте гълъбарника на съпруга ми. Дворът, градината, околните дървета, всичко покриват. И всеки нещо кълве. Не е проблем - храна има, остава като отпадък от другите животни. Зер съпругът ми храни яко, не пести, щом е за любимците му. Освободени от грижата за насъщния, птиците с времето стават толкова свободни, толкова спокойни. И различни. Тъжни и весели, самотни и общителни, игриви, замислени, свадливи, сънливи, влюбени, разлюбени и бесни, благодарни и напротив - нахални и безпардонни, напористи, егоисти. Всякакви. Понякога нарочват някого, по-дребен, невзрачен, потиснат, страхлив - и го обявяват за болен. Накълвават го до смърт, направо му изпиват мозъка... Наскоро водихме един такъв на лечебницата - докторът му направи четири шева на главичката, каза, че сякаш индианци са го скалпирали.
А ти си ги видял в друга роля - милосърдни и загрижени... Чудесно описание! Благородните гълъби, които пазят раненото врабче от неговите алчни и жестоки съплеменници! Наистина хората можем да се поучим от тази история. Хлябът е важен, но над всичко е сърдечната доброта и съпричастност! Благодаря за красивото разказче, Вал! Поздрави!

И у хората има добрина, но това понякога е твърде малко.
Поздрави!

Хей, Вени, та ти самата си написала цяло разказче за гълъбите. Личи си, че ти са любимци. Това е чудесно. Аз самият понякога ги ползвам за герои в моите писанияу. А разказаните истории в това разказче наистина са се случвали. Много се радвам, че ти харесаха.
Поздрави!