Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2009 10:29 - Когато си ... досадно обстоятелствен
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1014 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02.2009 10:32


  няма да запомнят казаното. Първи опит да го опростиш ( от блога на ....... yanichka92............................................
   1.съкрати повторението
    2. напиши го на бял лист, да не окьоравяваш хората
Когато
  
звукът от спирачките на колата е в тоналността на песента, която си пееш на ум.

   пееш, само отвраряйки устни без никой да те вижда.
 шофьорът на колата, която е спряла да ти направи път на пешеходната пътека, се усмихне отвътре.

 кучето, разхождано от стопанина си, те спре на улицата, молейки за миг гальовност.

 чуеш бълбукащия смях на дете.

 те ласкае, пробиващо си път през облаците, за да огрява единствено теб и те следи като прожектор, сякаш си на сцена.

по надъждените улични плочи разпознаеш стъпките на стар приятел, който си сънувал същата нощ.

на звънящия телефон се изписва името на любим човек.

добре забравена песен се завърне, за да те накара да засияеш.

помогнеш на някого да пресеше улицата.

се сещаш за вечерите, в които красив глас ти е чел приказки преди да заспиш.

се почувстваш обгърнат от ръцете, в които си се будил толкова сутрини.
в студен ден видиш момиче, рисуващо сърца с пръст по замъглените прозорци в автобуса.

 те хване за ръка приятел и те поведе в безбрежието на собствените си мечти.


 червенокоси, обичащи костенурки създания, притихнат, за да отпият глътка хималайски чай от сгрята жълта чаша.

те ужили пчела по стъпалото, защото си тичал бос по тревата, осеяна с цъфнали детелини.

в обвития от дим пепелник, се разпръснат звезди, които угасват за секунда, погълнати от мрака.

 си сам в тъмния си тих дом и гледаш как светлината на уличните лампи илюзира искри, отразявайки се в бързо падащите капки
студен, пролетен дъжд.

 видиш стара снимка на първата любов и се стреснеш как се свива стомахът ти, бъкан от пърхащи пеперуди.

 за неизброим път разказват пред теб комична история от детството ти.

 осъзнаеш, че последният ти спомен от близък човек, всъщност е бил най-хубавият от всички останали с него, по-назад във времето. Или в безвремието.

за пръв път разбереш страстта.

 те обвземе меланхолия, миг след като си се усмихнал.

видиш малко дете в парка, което сочи с пръст нещо в небето и кара останалите да погледнат.

 те осени мисълта колко красив и чист е детският ум, все съзиращ нещо необикновено в небето.

после вдигнеш глава и видиш ята пойни птици, отлитащи на юг.

намериш избледняла снимка на теб и първата ти дъга.

се наведеш да завържеш обувката си и намериш четирилистна детелина.

отново стигнеш до последния параграф на любимата си книга.

усетиш благоуханието на своята роза.

се роди нов живот и това убива празнотата в душата ти.

заспиш под клоните на дърветата, чувствайки полъха на летния вятър. потъваш в размисли, прегърнал черен пуловер, носещ аромата на парфюм, който ти напомня за нечии очи.

отзвукът от забързани крачки в прашен калдаръм те накара да забавиш, за да погалиш с ръка чемшира в страни.

летиш и всичко ти е на един поглед разстояние.

 някой ти липсва.                     Now I miss you...

 искаш някой.                           Now I want you!

 той няма да се върне.             You"re not coming back.

се нуждаеш от него.               And I need you,

не можеш да го имаш.           but I can"t have you...

дори е точно Тук.                 ...even when, you"re here.

тъгата от тези неща не е въплатена в спомена ти от тях.

по улицата срещу теб се задават двама усмихнати влюбени, хванати за ръка.

 разминавайки се с теб те поздравят с поглед, в отговор на усмивката ти,
се докоснеш до мимолетните, платонически, сладострастни целувки под летния дъжд, с крака, затънали в калта.

хармоничната песен на щурците се слива със звездния безброй в само вашето Там Горе.
доловиш мирисът на измито стълбище някоя лятна неделя.

направиш първата си неразкъсла се, нито изгоряла палачинка.

с песента за пчеличката Мая те накарат да си изядеш парчето тиква с мед.


даваш обещание, че ще слушаш ако ти купят захарен памук или балон.
споделиш сладоледа си с друг.
ти подарят любимия ти шоколад.

пееш "It"s just another day without you".

получиш първото си цвете.

 за първи път напишат песен за теб.

за първи път ти посветят стих.

за първи път се събудиш, облян в прегръдки.

ти кажат, че със сигурност някой, не много далеч в бъдещето ден, ще си основател на тайна организация, освен ако вече не си лидер на такава.

това се случи.


 поглднеш света от 12 000 километра височина.

 усетиш какво е да обожаваш някого.

разбереш какво е да обичаш нещо повече от някой.

се изкачваш по стълбите в тъмна вечер, преминал през подлеза без никой да те нападне.

откриеш своя Никой.

чашата прелее в ръцете на една мечтателка, изпълнена с цветни думи.

обикнеш.

забравиш.

после си спомниш.

някой ти казва "Ей..." и ти се усмихне обнадеждаващо.

нечия дума съумее да нарисува усмивка по устните ти с цвят черешово.

 котка се сгуши в скута ти, за да ти дари спокойствие.

 успееш да изсвириш първата си прелюдия на Бах без грешка.

урокът по физика е бил поредното нещо, допълващо красотата на деня.
застанеш под входната арка на Тадж-Махал и вече си откъснат от Адра, от света, от себе си изцяло.

видиш върха на кула, забулен в мъгла, а от малко по-надолу

Рапунцел спуска косите си за своя принц на бял кон.

все още чуваш нощем приказките на Бетелгейзе.

жената, в чието сърце растат рози, пак ти каже "Лети и не спирай!".

огледалото е най-добрият ти приятел. След мастилото, белия лист и празните петолиния, чакащи да им обрисуваш своята история.

 косите ти попият солта на чужди очи.

тези сълзи са от радост.
Когато...
  спреш да четеш тази глупост


Тагове:   обстоятелствен,


Гласувай:
0



1. анонимен - ... извинявай, че те занимавам с моите проблеми...
03.02.2009 14:03
Знаеш ли какво направи с мен ,ти ме накара да се разплача . Извинявай за следващите редове .но имам нужда да ти напиша това : Всичко което каза съм искал да го изживея,на 28 год .съм ,зодия рак и чувствителността е слабото ми място . Аз мечтая за тези неща ,които изглеждат толкова обикнновенни за някои , а всъщност са най - истинските моменти в живота. Имам заболяване ,което не мога да скрия , въпреки че цял живот и всяка секунда от него се старая, и момента в който се отпусна ,виждам поредният снизходителен и съжалителен поглед ,това трупано в годините определя един много особен характер ,а както знаеш борбата със самия себе си е най -трудна !
Аз те открих чрез блога на ley , чиито постинги много ми допадат, преди имах блог и се подвизавах като daskala80
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14291927
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68348
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930