СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Бог и човек или защо Прогресът няма ход назад! ?

Аз съм вярващ човек. Ако ме питате официално - ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.

Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.

Ето една история, която Паулу Коелю споделя от личен опит и която много ме впечатли. Дали е било случайност? Малко преди да умре, тъст ми събра цялата фамилия и обяви:

- Знам, че смъртта е просто преход и бих искал да мога да го измина без всякаква тъга. За да спрете да се тревожите, ще ви изпратя знак, че си е струвало да помагаш на другите в този живот.

Той поиска да бъде кремиран и праха му да бъде разпръснат в океана от Арпорадор бийч в Ипанема на фона на любимата му музика.

Той почина два дни по-късно. Един приятел уреди кремацията в Сао Паулу и когато се върнахме в Рио, всички отидохме в Арпорадор бийч с касетофона, касетите и един кашон с малка урна с неговите останки. Застанали с лице към морето, открихме, че капакът на урната е затворен с винтове. Опитахме се да го отворим, но не успяхме.

Наоколо нямаше никого, само един просяк, който се приближи и ни попита? - Имате ли нужда от нещо? Зет ми отговори: - От отвертка, защото прахът на баща ми е в тази кутия. - Той трябва да е бил много добър човек, защото аз току-що намерих това ей там - каза просякът, подавайки ни една отвертка.

и моята версия

Човекът е най голямото събитие на природата.

Появата му е истинско чудо. обяснението на което е оплетено в спорове. Казвайки как е произлязъл човекът, всъщност обяснява собствените идеали, защитава вече завоювани позиции. Винаги решаването на споровете става с нови идеи, които са били и остават тъканта на науката. Моите убеждения зависят единствено от моята мисъл. От мен. Никой не ме принуждава или плаща да извъртам фактите. Пиша. което мисля. Чувствам интуитивно. От източници. Не укорявам никого. Няма защо. Имам идея споделям. Заради доказателство и подкрепа. Бог е невидим за очите-вратата за Господа е главата ни. Не знаем местонахождението на Господа, но сме сигурни, че всеки от вярващите го носи у себе си. Дилемата е: да вярваме, че го има или да Го виждаме. От двете е избрано по приемливото, което няма да вреди на нас самите. Още с поемането на първия въздух бебето-човек изревава, писка,че е гладно, На мнозина им става начин на живот.

Ако има достъп до божиите врати, те щяха да бъдат обсадени от невъобразими по състав и дължина опашки от молители, за какво ли не?! Пътят към Висшия разум е през пътеките на собствената ни глава и ум. Пътищата на душата са и ще останат дискретни. Човек може да бъде свенлив, прикрит, дори неискрен спрямо друг човек, Не и пред душата си, която е негова съшност, лице пред Висшия разум.

Аритметично обяснение как се греши

Една загадка сочи, ”Ако в една кесия има две монети,на стойност 55 стотинки, едната е 5 стотинки, другата е 50 сотинки!” Аритметика! Точна наука. 80 000 + 20= 20 + 80 000 = 80 020

Х + 20 Не е равно на Х + 80 000 ако Х = 80 000 Греши се. Ако нещата не се поставят на местата им. Без ред.

20 + Х = 20 + 80 000 ако Х = 80 000

Ако човек е направен по образ на Господа. Ако приемем, че Бог е

равен на 80 000 + 20, днес човек е равен на 20 + Х, като Х са знанията които предстои човек да научи и тогава да добие божето подобие

Знае 20, твърди се че знае 2 и 200- следва да научи още 80 000 истини за природата. Трябва винаги да оглеждаме цялото равество, да прецеяваме всички значения а думите, за което имаме дар Божи-мисълта. Тук се крие и в случая разковничето на приликата и на самото чудо.

Логично обяснение

Създаването на човек, появата му в природата е най голямото чудо на земята. Ние сме това чудо. Заедно, да проследим фактите, каквито са и да докажем заблужденията.

Ако знаем, че Бог е направил човека по свой образ и подобие, нищо не ни дава основание, да мислим и възприемаме тези думи буквално.Да свързваме думата образ с търсене прилика между нашето лице, тяло, с това, което виждаме в огледалото, когато гледаме баща и потомците му, намирайки общи черти. Ако всички сме ( на Бог ) потомци следва да сме еднакви, като Щамповани. А сме различни лица и всички са човеци. Потомците имат навици, действат, като родителя. Казваме и за добро и за лошо ”Бащичко!” Не само по лице, а и по характер, те го наподобяват. Намираме черти на баща у децата. Те са негов образ и подобие, не защото са човеци, а защото имат черти от бащиното лице и характер- физика и нрав. Между цялата ни същност и божията трябва са се търси еднаквост!

Когато прави човека, Бог е завършил създаването на животинския свят. С човек прави нещо коренно различно. От една страна божия човек е като всички животни, има техните инстинкти, за да оцелее и продължи рода. Има „образ”подобие на животно- тяло, крайници, Лицето му наподобява маймуна. Най вече на една. Достатъчно, за да му се лепне етикета, че е от нейното родословно дърво. Тези, които мислят, че няма как да сме образ божи приличаме на роднините си: маймуни и всички животински твари-грешат!

Тялото е само опаковка на душата. Погледни пак аритметиката! Ако Бог няма тяло, как нашето тяло е подобно на това, което има?! Образ на другото, което го има. Бог е Ум с най пълното знание, което става наука, информация, предавана от един на друг. Никой не е виждал Бог, като тяло, защото неговата същност е да бъде пълното знание на света, за да го ръководи. Знание, информация нямат предел. Знанията обновяват. Информацията допълват. Светът е източник на знания и информация. Всеки търси информацията, главно направление на целта му: да оцелее, да продължи рода.

Мищката търси сиренце. Има обоняние да го намери. Има зъби, да прегризе дъската на шкафа, за да си го вземе. Котката търси мишка, има обоняние, бързина, ловкост, за да я намери и хване. В един момент, когато полово узреят, котките излизат нощем, с особено пронизително мяукане се викат, харесват, съчетават, за да имат поколение. Всеки има сетива и органи, да открие и усвои храна. Или партньр!

Бог е знание, което се допълва. Благодарение на знание ръководи света. Извлича познание от всичко. Неспирен процес. Търсенето на нови знания. Светът е източник на фрактална (неограничена от време. пространство ) информация. Най различни са начините на човека, да получи информация, Ползвайки сетива: допир, гледане, опитване, чуване. Eдинствен има и друг начин- ума. Вестник: вижда не само букви и думи, а и образи в ума си.Където се допълват информация и знания.

Безспорно е нали,че злият човек- с душа подобие на дявола, има също тяло, като добрия, а не рога и копита, като на пръч, както ни рисуват дявола. Компютъра пише своите програми с цифри. Човекът записва събитията с образи.

Сътворението на човека е нов момент в природата.

Както отбелязват божите книги, Бог го направи, след като има светът със растенията и животните. Затова Човекът не е още едно, най сложното и умно животно. Четем за Бог:

„След сътворението на небето – невидимия, ангелски свят, сътворил от нищо, със творческо слово земята, т.е. веществото (материята), от което постепенно създал целия наш видим, материален свят: небето, земята и всичко, което е на тях. В първия ден сътворил светлината; във втория – видимото небе и въздуха; в третия – земята, моретата и реките, като земята почнала да произвежда растения;. В четвъртия – слънцето, луната и звездите; В петия- рибите и птиците; в шестия – животните и човека. С това Не завършва Божието творчество. Но: В седмия ден Бог определил за почивка. Затова и ние шест дни работим, а седмия си почиваме и посвещаваме на Бога.
Бог сътворил човека по особен начин, а не като останалите твари. Той го направил от пръст (земя) и му вдъхнал душа. Със своя телесен живот човек с нищо не се различава от останалите животни. А телесният живот се състои в удовлетворяване на потребностите на тялото. Макар и многообразни, те се свеждат в удовлетворяването на два основни инстинкта: за самосъхранението и за продължението на рода. За контакт с външния свят тялото на човека е надарено с пет сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус и сетивност, без които човек в този свят би бил напълно безпомощен..”

ДУШАТА дава Бога като оживотворяващо начало, за да управлява тялото. Или душата е жизнената сила на човека и на всяко друго живо същество. Душа имат и животните.Тя заедно с тялото е произведена от земята: “И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им” (Бит.1:20). Само за човека е казано, че след създаването на неговото тяло от земна пръст, Господ Бог ”вдъхна в лицето му дихание за живот: и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7).
Именно това “дихание за живот” е висшето начало у човека. Независимо, че човешката душа е много сходна с животинската, тя в своята висша част несравнено превъзхожда душите на животните.

Душата има мисли, чувства и желания. Тяло и душа – това е непълен човек. Над душата и тялото стои още нещо по-висше, а именно-умът който често поема ролята на съдия на душата и тялото, давайки на всеки оценка от особена гледна точка. Духът, Умът като сила излязла от Бога, търси Бога, т.е.-знанието-който е абсолютното зание-пълната истина.

Детето,потомък на човека с ум опознава света.Човекът,дете на бога-също.
Още блаж. Августин е казал: ”Ти, Боже, си ни създал да се стремим към Тебе(= на знанието) и неспокойно е нашето сърце, докато не се успокои в Тебе( не разгадае тайните на природа

та,не получи цялото знание) ”. По-нататък четем в Библията, че човекът е създаден по образ и подобие Божие, т.е. той бил надарен с безсмъртна (Човек е смъртен,човечеството е безсмъртно,Бог нарекъл първия човек Адам-човечество.Ако е отнел на Адам безсмъртието( ),на човечествоото го има.Ако човек има ум и знания,то всички хора на земята имат зялото за момента знание и с това наподобават Бог!) разумна и свободна душа.
Според библейската антропология (наука за човека), първият човек бе сътворен от Бога прекрасен по тяло и душа. В Битие 1:31 е казано “И Бог видя всичко, което създаде и ето, беше добро.” Телата им бяха здрави, чужди на болката, страданието и смъртта, които са последици от грехопадението. Душите им сътворени по Божи образ и надарени с ценни качество – разум, чувства и свободна воля. Благодарение на това човекът можеше да се стреми свободно към Бога и да намира в Него: чрез разума си – абсолютната истина, чрез чувствата си - блаженство и красота, а чрез волята си – върховното добро.

Ако Бог няма тяло, няма как нашето тяло да е подобно, на това, което няма. а това, което има: ума, благодарение на което трупаме знания. Със знанията човечеството добива ново качество-подобие на Бог.

Човек поправя всеки ден направеното, за да го направи по добро. ”Човек се учи,докато е жив!” се отнася и за Бога. Ето какво разказват религиозните книги: „Бог нарекъл първия човек Адам “човек – човечество” и го поставил да живее в чудна градина, наречена рай. Той трябвало да се труди за райската градина, да я обработва и да се храни с плодовете, които тя давала. След това по Божия заповед, Адам дал имена на всички зверове и птици, но не намерил сред тях приятел и помощник, подобен на себе си. Тогава Бог дал на човека дълбок сън, и когато заспал, взел едно от ребрата му и запълнил празното место с плът. Така Бог създал жената от реброто, взето от човека. Адам я нарекъл Ева, т.е. "живот - майка на хората". Бог благословил първите хора в рая и им казал: ”Плодете се и множете се, пълнете земята и я обладайте...”.
Като сътворил жената от реброто на първия човек, Бог ни е показал, че всички хора произхождат от едно тяло и една душа, затова всички сме длъжни да сме единни - да се обичаме и грижим един за друг.
Земният рай, където Бог заселил Адам и Ева, бил изпълнен с радост и блаженство. Сред животните нямало вражда, живеели заедно и се хранели с трева и растения. Никое животно не се страхувало от тях, а всички ги обичали и им се покорявали.

Но дяволът завидял на райското блаженство на първите хора и замислил да ги лиши от райския живот. Затова приел образ на змия и се скрил в клоните на дървото. Когато Ева се разхождала наблизо, дяволът започнал да й внушава да хапне от забранения плод. Той с хитрост попитал Ева: ”...истина ли ви каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?” “Не, плодовете от дърветата можем да ядем, само плодовете от дървото за познаване на добро и зло да не ядем, защото ще умрем”. Но дяволът излъгал Ева и казал: ”Не, няма да умрете, но ще ви се отворят очите и ще станете като богове, знаещи добро и зло.” На Ева се харесали тези думи. Взела от плода, яла и после дала и на Адам. Но вместо да получат съвършенство, равно на Бога се получило точно обратното: разумът им се помрачил... Изгонени от рая, Адам и Ева загубили блаженството си, започнали да страдат и били обречени на разни нещастия и смърт. От първите човеци грехът с всичките си гибелни последици преминал върху тяхното потомство. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.

С преправяне на Адам.за да създаде Ева, Бог прави ново човечество и го поставя при други условия: да получава знания за добро и лошо, за природата. Бог не е непогрешим, Но се поправя, проверява всички възможности. Бог е един за всички, като истината. Какви са целите му (за самосъхранение, или апетит да управлява).Твърдят,че ние сме петата поред цивилизация. Това не променя факта на създаването на човек, каквито сме ние.

Има на земята човек, който е чудото. Също като бог създава блага, трупа знания. Прогресът няма ход назад, конфликт. Бог е насърчиителна банка, лихвява знания скокобразно. Всеки нов скок е многократно по голям. С космическа амплитуда, непредвидима посока, размах. тласъци на напредъка. На прогреса.