Детето, за което иде реч се казва Марица Богдан. Друго няма. Затова живее в сиропиталище. Няма даже и ЕГН .Това сега не пи пречи. С това име се записа в седми клас в новото училище и като каза, че е от дома, нищо по вече не питаха. Ще дойдат документите от Дома. От там никои не дойде. От тук никой не ги потърси. Без отсъствия.  шестици. Никакъв повод, да повикат...  кого?!  Като е  кръгло сираче.

 На тринадесет години изглеждаше в зрялост и големина, като на 17-18 годишните от дома. Много по развити са ума и съобразителността.

По често вечер в леглото се замисля, къде ще отиде след 4 години, като навърши пълнолетие. Никога при нея не идваха роднини- няма такива. Набеляза стратегия, какво трябва да прави за да успее. Десет версии измисли и ги записа в нарочно купен дневник. Радва се като дете и на дневника, който има устройство за заключване.Сякъш той замества родителските съвети. Какво друго са съветите, Кориците му гладки и студени, когато гали с тях лището си и настръхва.Зарворила очи. Представя си. Мама, току що влязла. Бърза да я погали, ръцете и още студени...и колко прятна е майчината ласка...! на днвника. Все е нещо. Което разлива неподозирана топлина в тялото . Току що наболите косми на срамни места се изправят, сякаш в протест, че не искат фалшиви сигнали. Минават  по леко дните на самообслужване с ласките на "мама- дневник"

 Един учебен срок по късно- първия Марица зае първо място по успех. Не допусна друга оценка, освен отличен. Всъщност не положи големи усилия. До седми клас имаше за оценка по всичко бетонирана петица, без да отваря учебник. Получи твърда шестица, заради уникалната си памет. В една  версия си постави  цел да стане шпионка, разузнавач. Те печелят най много! За което се иска да помниш данни, без да ги записваш. В дневника записва извадки от мисли, съвети за улесняване , като тази : „тренирайте паметта си” и се учуди, дето не е забелязала до сега че вестниците, списанията, книгите, текстовете в интернет са пълни с добронамерени съвети. В крайна сметка, като си няма родители и никой не я осинови... ще компенсира с тях. Има и положителна страна- свободна е да прави каквото си иска. А тя иска само едно, да спечели свой дом. С гараж, кола, мобилен телефон, ...

   Нещата започнаха да се уреждат отзад напред- спечели мобилен апарат. Започна да получава и други бонуси-  От Игра в Интрнет. Няколко пъти пуска фиш от тото 2 с надежда да спечели апатрамент, каквито предлагаха тиражите. В главата на Марица 24 часа в денонощието, като на екран свети най главната цел на деня, на живота и: „От какво ще спечеля” на мига посочва предмета

    Като се прибра  днес от  училище забеляза млад под 30 години мъж, облечен в униформата на възпитател. От пръв поглед на екрана в главата и изтече неясната заповед без указания заповедта „Този ще е мой!” Не съответства на никоя от версиите. За момиче на 14 години мъжете са табу, В душата има стоп.

   Както в действителността знаците изчезват, прибрани от грижовни роми събиращи метали, така табуто се запиля някъде в гънките на мозъка. После някой обясняват такъв миг с израза "Перде ми падна на очите!"  Нещо такова става с Марица, Тя действа. Върви и не отмества очи от неговите. От сблъсъка на погледите формират  неподозирана сила  на симпатия, привличане. Разговор без думи. Няма подробности.

Момичето се прибра в стаята, а възпитателя влезе. Това  е работата на възпитателите. Седна на единствения стол. В стаята има две легла. Марица от седмица е сама. Другарката и по съдба  замина с осиновителите си- чужденци. Тогава Марица се успокои с факта: в стратегията си не е записала такъв вариант. Никой не се интересува от съществуването и. Тя трбва да  ги изуми така, че да и дадат всичкото... тук още не може да сложи точната дума. Само защото няма никакъв опит да иска нещо. Няма и от кого.

     Марица оценява винаги, че не е най грозното момиче. Но не можа да разбере, че всъщност израства, като изключителна красавица. Юношеските и разрастващи се всеки ден гърди извивките на тялото, дължината на бедрата остават скрити за света под раздърпани дрехи последна употреба, дадени в дома от милостиви баби и организации. Под предлог, че ще се грижат за децата получават солидни дарения от чужбина , Донасяха ненужни дрехи от собствените си гардероби. Така „изпълняваха” високи хуманни цели, за пред екран , пълнят собствени сметки в действителност. Кражбата в държавата се оказа занимание упражнявано от всички. Разбирай възрасти, места длъжности.  Частни структури, улици, паметници, ниви, автобуси, спирки, библиотеки. Всеки отмъква каквото му падне.

Всеки миг възпитателя ще отмъкне девствеността на това дете. Отговорност?! Какво е това нещо, яде ли се пие ли се?! Сигурно и нея са откраднали. Много неща не са там, където им е мястото. В затвора. Защото в тази държава всеки прави нещо лошо на другите. А понеже кой каквото прави на другите- и на себе си го прави всички са в един ад. Всички са дяволи, които се надхитряват и си разменят местата, Ту са в казаните, ту са пред огъня. Наказанието да вриш се отлага. Днес няма кибрит утре газ, водата спрели, лампите изгорели. Законност. На кой му пука?  Попитай за сигурност ще ти отговорят „Гаранция във Франция!”