Най малкия, най новия квартал на столицата. Последните години на соцрежима се напълни с набързо скалъпени вили, които по добре да се нарекат бараки и навеси. Роди се от десетина къщи в самотни ниви вече „дворове” с големина на добруджански чифлици. Част от столицата, която „Расте хубавее, но не старее:? Узаконен за такъв в последните 10-15 години. Порасна на базата на всички възможни за растеж на демокрация своеволия. Всеки, имащ граница със свободната мера- пасището на общината си загради допълнителен двор. Новобогаташи изпраха пари, купувайки по няколко парцела. Като излезе друга мода започнаха да строят дворци- едни от други по разкошни. За да измият срама на бедна България, която поради особеното си историческо развитие- до педи век е географско понятие от картата на Европа и състава на Империя.
Като представителна извадка от народа на държавата и жителите на Рамона силно обичат и мразят. Обединителното чувство, владеещо представителите на всички етноси е носталгията за Империя. Отличават се по това, коя да е империята. Нещо като орел, рак и щука са избрали империи от всички посоки на света:Турция, Австралия, Русия, Германия, даже Америка. Затова имат заселници навсякъде. Казват българите по света са два пъти по вече.
Винаги има стари чувства, дрехи, дворове,сгради, оставащи в нас непокътнати. Половината стари дворове, от страната , където мерата завършва- до реката стоят все така забравени. Сред тях и домът на Мона. Все още на дървената порта стои надписа „Ра. МОНА”. Писан
от някой временен съпруг. Не омъжи. В ония времена кандидат столичани намират подслон, докато се устроят. От двама тя роди дъщеря, казва се Богдана. Вярваше си, че е от Бога, а осем години по късно роди син и го нарече на Христос. И двете деца остави в майчин дом под педлог, че не може сама да полага грижи за бебета, а като поотраснат, ще ги вземе. Времето мина бързо и никое от децата не посети родната си майка в огромния двор и къща. Докато селището ,от което всеки „туземец” (така пък наричат новодошли заварените) се представя „Живея в рамона”, „Аз съм от рамона”. Веселото „Ранчото на Мона” става име на селището. Единствения надпис върху порта. Вече има стотина вили, с гаражи, басейни, частен хотел,.автосервиз и на всички все мъдри името „Ра Мона” като- „Рамона”, „РАМОНА” , “Ramona” , “RAMONA”. Подвластни на фантазиите.
Хотела, начело на панорама на селището от околовръстното , мами с цялата си десет етажна стена с нарисувана, осветена и нощем картина на Мона лиза”. Дава нов корен и смисъл на произхода на името. От другата страна с неонови светлини е името на бара „ Re… Ra Mona Liza” , манипулиращо писмо отговор, „Покана” от имейла ... на бара, до всички, да го посетят. Бара стана най посещаваното място. Няколко пъти го разширяват. Остана да прилепят само двора на Мона. Упоритата баба не иска и не иска да го даде или замени Предложиха апартамент в София, доживотна грижа, месечна тлъста издръжка. И се дочу се, че дъщеря и Богдана Монин е .. финансов ревизор, от най високо ниво- сътрудник на ДАНС, синът и... депутат.
„Още по добре- каза Боби- собственикът на хотела.- което не става с пари, се урежда с много пари...и даже безплатно.
Боби нареди на нотариуса си, да направи продажба като дарение за гледане. След дни получи отговор
-Невъзможно, не иска бабата никакво гледане...
-че това си го заехме?! Бъпросът е..
-Да се уреди по втория начин ..
- И по третия, защото първо- документите, после труповете...чиста работа искам. Не го ли казах ясно?!
-Кое що съм подготвил. Ще се уреди до два три месеца, а ще коства скъпо. Преведи ... не може със 100 хиляди вече...
-Добре, превеждам милион и ставам собственик. Пускам да се прави проекта?!
Разговорът приключи, а действието присвояване започна. В тази работа нотариусът се нагърбва да изпълни пак сам всичко.Нали”На вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата” В интерес на истината и вратът на Хинов- така се казва нотариуса дебеле успоредно с банковата му сметка или сметки, направени в разни банки, Хубаво нещо е демокрацията. На времето тъпата комунистическа държава реши, че няма нужда от адвокати. Едва не затвори приема в Юридичвския факултет, който завърши с подобаващо отличие, Бяха курс от 24 студенти. Докато в техническите , икономическите и специаностите на Университета приемаха годишно десетки хиляди.
Колкото да обезпечават съда с кадри и адвокатура, докато има съд. Него щчха да заменят с така наречения „Другарски съд” за който засега се предвижда задължителна защита
Много рядко Ников си спомня соцдните в адвокатската кантора. Дни и седмици никакъв клиент. Няма разводи. Щом усетят кръшкач, го викат в Партийното бюро или в пътя или оставяш партиен билет, работа. Не че няма кръшкане, но приучиха хората да го правят много секретно. Началниците се задоволяват най вече със сътруднички, секретачки, От тая трънка, заек-няма. Затттишието- тягостно. Понякога адвокати успяваха да осъществят идеи, съшпадащи с идеите на комунистите, страховете им, за връщане старото. Борбата им с капиталистическите отживели навици ражда всякакви форми на унищожаване всякаква частна собственост. Постеченно, поради смъртта на дядовци, родители наследниците, живеещи в апартаменти по градовете се оказваха собственици на втори, на трети даже имот. И затова Комунистическия Парламент издаде закон в срок от една година от придобиването всеки да избере един от имотите, а следващия имот- да продаде. Някак си мина много лесно изискването всеки селски двор да има максимален размер до 1 декар. Така се зашумя в общественото пространство. Само псувните не вършат работа. Започна продажбата на вторите имоти, прехвърлянето им на роднини.
Има вече клиенти в кантората. Всякакви услуги. Първо- за съвет. Питат и си тръгват. За българина съветът на адвокат на специалист пет пари не струва. Еда заран, докато си пият кафето Ников предложи на колегите си „Да дежурим. Ние сме 12, на всерки ще се падне през седмица да дежури- Ето така: Слаагаме на всяко бюро надпис, че всеки съвет и всяка услуга се заплаща... при касиера на деня ,а той има надпис Каса. Така започнаха с 10 лева първия ден от 29 клиенти
Половин година по късно всички адвокатски кантори, като всички бръснарници, обущарници... имаха касиер. Нарочно назначен Касиер..
Така започна разпарчадосването на селските дворове. Мнозина се втурнаха да си строят вили в селата. Едни, защото са шефове- пращаааааат подчинени да работят, водейки ги на заплата в повереното им предприятие. Намериха се всякакви форми. „Всяко зло за добро” : Селата се оживиха, В почивните дни пълни със служебни коли. Всичко това става след 1965- година. Когато са завършени много национални обекти. На строителите първенци освен медали, ордени, звания „Герой на социалистическия труд” се раздават по 20 кои на работниците,на нормални цени. Още и по 100- 200 коли на половин цена на шефовете, ръководили строежа. Вило манията доби
нови неподозирани размери. Защото българинът се е считал за човек изпълнил дълга си, ако на този свят има дете, построи къща и засади дръвче.
      Тази Мона , червена бабичка, ( така си я нарече поради проявения инат,  присъщ само на  ненужните  на  демокрацията  старци - имащи превилегичта да са на държавна издръжка.  ) докара на Ников неподозирани трудности.
(Следва продъжение )

В десет части картина от прекрасната ни действителност

Защо искам да напусна таз държава