Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 07:12 - Все пак, ще я държа под око.
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1920 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 21.02.2009 15:30


    Без торта преминават рождените дни на хората , ако са закъсали по пътя в задръстване. При тази ситуация.    На баби дядовци, по възрастни как да купиш торта. Няма да има място за всичките свещички.   Срещам на улицата леля Стойка ( на   бабешка възраст).  Портата и е срщу мамината. Разменям обичайното Как си?, Добре съм! Докато ровя  чантата,  джоба, ужасено,  как да газя дебела пряспа тя ме побутва с молба да влезем у тях. С обещание   да ми даде  лопата . Подчинявам се. 

 Топъл бриз идва от стената – климатик! Избучава микровълновата и... вече сме пред кафетата. Мисля си не е ли вредно за.. а тя сякъш прочела мислите ми отговаря

-        Доказали, че кафето не е вредно. Ако пиеш 3-4 кафета. Аз пия едно...тройно...три в едно

Не спира да разказва за ежедневието си, бързо бърбори, че обърква мислите ми. В които съм затънала, като ТИР в снеговалеж по български пътища и не престава да хвали нещо,  в главата ми влиза само  „и аз”, „и аз”,  Като  интервю на  столичния кмет. „Ето почерпи се! И аз, като теб имам днес рожден ден кръгла 90 годишнина. Нали съм ти кръстница ...  Поднася ми подарък везана  покривка. Красота. Не е забравила

Аз обаче забравих за мен и за нея. Тъжно ми бе и сега ми става мило неочакваното празненство

-        Браво! – Прегръщам я , мисля си, едва ли може да е толкова стара.

Въздишам с копнеж „Ще стигна ли нейните години?!” и въпроса „ И защо ще ми е да живея в самота?”  Чувам

    - Не съм сама . Ето този „Филипс” от стената ми бърбори , но сега да мълчи!

 Сещам че че поне една бабичка трябва да спечеля за каузата и весело обевявам –„Вече не ти се налага да ходиш на избори... „

-        Вече избрах. Правнукът, твоя акран  ме викаше в града- да съм между хората. Апартамента да не стои празен. Той остана в Щатите . Избрах на село.  Всеки ден   от социалното ми носят храна. Купих 3 кокошчици. Така ще ме намерят по бързо, ако вече ме няма. Храната се оказва добра .   за кокошките и всеки ден вземам 3 яица. Така си осигурих и живота и... погребението . Да не купувам изкуствени...   Учените казали да се ядат яйца е полезнио...

Не вярвам на ушите си! А тя продължава „ За избори- не ме търси!” Никъде не ходя. Ще си чакам стоте години... тук!  Този е избора на живота ми.

   Най сетне добра новина. Все пак ще я държа под око! В избоирния ден! Ние се чудим каква храна да купим, а тя...пресни яйчица. Пак прочела мислите ми отговаря : „ Умният винаги ще излезе от положение , което мъдрият няма да допусне! Запоми го! Последният ми рожден ден, първо забравен  получи неочаквано отпразнуван!

    Такъв е животът! Важното е да правим каквото можем, да става каквото ще!

       


Тагове:   око,


Гласувай:
0



1. анонимен - Много ми допадна
21.02.2009 09:38
разказът ти. Има история в него, има дълбочина, има отворен финал. И тази преиначена всеизвестна истина - вместо правя каквото трябва, да става каквото ще, ти я влагаш друг смисъл - прави, каквото можеш...
Поздрав!
цитирай
2. esen - Увлекателно написано!
21.02.2009 12:03
И чудесно поднесено!
Прочетох с интерес и ще търся следващото!
Поздрави!
цитирай
3. tili - браво!
21.02.2009 13:24
Рзсмяна и малко разплакана.Като след представление на Теди Москов.
цитирай
4. zaw12929 - Въздишка Голяма благодарност за ...
21.02.2009 15:33
Въздишка Голяма благодарност за хубавите думи.
Днес, утре, интернта ни ... е птетоватен. Затова ме няма. А колко хубави мили неща преживях!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14206563
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68272
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031