Този път парите се дават, но  ще дойде време да се искат в троен размер и ще пострадат  старателните, за сметка на  немърливите, които се скатават. Живеят от днес до утре.

За пасищата:           Дават евросубсидии, да се преобразят.   Да добият нов вид, но какъв : да са като пасищата в Европа. Те там са

-         прилежащи на всеки фермер, оградени не само отвън,

-          преградени вътре така, за редува пасенето по дни или да се оставят участъци за сено

-         внедрени, подсети тревни смески               

 

   Първата година – 2007 завари нашите пасища затрупани от всякакъв род боклуци: всичко излишно в селския двор, мазето,  градски артамент   изнесено с каруци, хвърлено от багажника в канавки край ниви и пасища. Пръст от изкопи, останал бетон, пясък, чакъл се хвърля на куп на самия черен път. Не се разстила оборския тор. По пасищата всякакви купчини: неугнил тор, коченак, дрехите на починали старци

   Как е било преди години когато животните са много много и не се е налагало сирене от палмоо масло и тебешир Ето животните на едно село

а навсякъде е същото:

Животните на селото премерени като

Условни1927  1937   2007  2008    2009

 На сирни заговезни по традиция мъжете палят огньове на няколко места в селото, където всяка пролет го правят. Там предварително са изнесли кочаните от слънчоглед, царевица, листак. Защото в тях се развиват болестите на растенията. Тези вредни и ненужни отпадъци от зимното хранене на животните се изгарят като ритуал. Празник! Спорт- пробежда се състезание за надскачане на огъня, Не случайно България държи рекорди за скачане вече десетилетия. В гена ни е заложено. И това, докато свършваме работата да сме всички. Паленето на огън е опасно. Защото пожарът не е нищо друго освен един толкова голям огън, вече е излязъл от контрол. Това палене по традиция става на Сирни заговезни, на Благовец.

    Ес иска възстановяване на сдруженията. Държавата няма средства за преобразуването на пасищата. Дават се от ЕС и сега е моментът да се направи необходимото. Минаха две години и мудността с която се извършва е тревожна. Било от политически заблуди, било от неразбиране, липса на информация днес животновъдите искат субсидиите, без да свършат работа за тях. Гневни са, че те чистят от боклуци, найлони, а изхвърлянето на такива не спира. Искат да получат субсидии на базата на притежаваните животни. Като казват: „Ние не сме комунални услуги?!” „Нека общината да прати хора да чистят и пазат чистеното”  „ За нас е достатъчно дето имаме животни и като пасат те чистят, Другото не е наша работа.

  Остава   неизяснено как да изглеждат пасища след няколко години. Или всичките?! Затова дават субсидии.

Има статия в списание "агрокомпас Не искам да го определя като кабинетно четиво. Написано е от хора на науката. Очаквам дискусия, отпор материали от специалисти на практиката. Проблеми на промяната. НАЛИ ЕВРОПЕЙСКОТО ЩЕ ИМА  и НАЦИОНАЛЕН ОТЕНЪК?!  Или поголовно ще изтребим онова, което прави природата ни уникална- билките. А месото и млякото- с недостижим от другит вкус. В Интернет в постингите селото, селяните се споменават, за да се нанесе някому упрек най меко казано, наричайки ги селендури и подобни прозвища. Недомислие на иначе претендиращи за интелектуалци .

 Въпроси, проблеми, сравними с трапища, дупки, храсти по българските пасища днес,. Не животно! Цяло стадо може да загубиш. Сдружените животновъди, вкарани поради нужда в коловоза на промените не задават. Не усещат. Няма да разберат. Озлоблението и протестите започнаха. Знак, че субсидиите, могат да изтекат, като река край плодородна нива в суша, без да са се възползвали от водите и за поливане. ЕС ще ни полива с пари, а като е празна нивата – няма да  има реколта. Още по зле. Защото се иска преобразуване на пасищата в трайно организирани места за печалби за селото. Докато мъдрите се наканят, как да го осъществят- други точат...ДДС. луди те са тези, дето им го позволяват. А лудите... не ги съдят. Затова знакови дела не вървят. Всички са такива. Щом точат пари... Сега местата се разширяват. Как се точат пари от пасище: по два начина

Първи: Имаш евро пасище, получаваш високи добиви мляко, месо от здрави животни, добра реализация, здрави българи, консумиращи екопродукти на световно ниво. Никъде по света млякото не е с такъв състав и сирената не са така вкусни, направени, от тревите и действието на климата, оформил световно известен продукт. Дава не само киселото мляко.. Прави качествено различен състава на сирената, кашкавалите, докато те зреят.Прави ги усвоими, полезни като храна и лечебни свойства.

   Втори: Просто получаваш евро пари. Защото си пасеш животните ...на пасището?! На небето ли да ги пасе?!

Гледната точка на ползуващите пасищата . Има и трета- опазващите красотата, флората на българската природа Но такава не се чува. Ума сериозни проблеми за получаването на тези субсидии. .

 Проблем първи: разминават се  целите на животновъдите и целите на Даващите субсидии.

 Даващите субсидии искат след 4-5 години в България пасищата да добият европейски вид, точно както е описан в

Статиите ви, посветени на пасищата

 Животновъдите, имат основание да искат средства. Едни, най голямата маса хора- за да оцеляват заедно с животните,защото именно те са с мнимални пенс, дори социални, като с развалянето на ТКЗС не намериха работни места да направят пенсии по трудов стаж

   Да погледнем състава на Сдружение, на което и да било село ще установим, че 90% от животновъдите са хора на пенсионна възраст. За тях отглеждането на крава ( да те имат най много по една крава или няколко овце, една или няколко кози!) е начин да оцеляват с  пенсии с които плащат само ток вода и хляб. Получават още нещо, като продават мляко на съседи. И на пунктовете за събиране млека носят. Там ако на едрите животновъди плащат млякото по 40-50 стотинки, на тях дават точно наполовина и чакат с месеци и години да им дадат парите.  Мандрите не могат да реализират сирената плащат на едрите фермери, а малките... чакат.И не дочакват.

   За 2007 година дадоха на всички едри и  дребни стопани субсидии. С ентусиазъм  увеличават животните си. Нищо че мнозинството са над 70 години. Субсидията за пасище се изтълкува като най лесно усвоима: имаш животни, имат ушни марки, вписан си в сдружението за пасището- готово. Чакай субсидии.

   А че ще дойдат „неканени гости”?! Това не тревожи. На тия години се радват на всеки божи ден. Не доживяват до момента на раздаването, други- остават на легло, след години тичане по мерите. Не са пригодени за животните, а и за животновъдите. След ликвидацията ги изхвърлиха директно на полето. Приспособиха в дворовете си стари помещения, където се грижат по примитивен начин. Няма друго решение. Налага го нуждата. През лятото, когато температурите са високи и през нощта едва удържат млякото (Отдавна не функционират техните хладилници ) и не са малко случаите да го дават на пункта почти пребито ( Защото и те правят най често едно събиране за 24 часа, а се дои 2-3 пъти!) Ако погледнем в какви съдове го носят също ще се ужасим. Това са „производители” без бъдеще , които няма как да получат субсидия за добро мляко и затова наблягат на субсидията за пасище. Мислят, заслужаваме го, преживели толкова несгоди в годините на прехода. Искат го, като награда, че са оцелели. Нямат готовност за друго. Пари се дават за работа: да се почистят терените, от лоши треви. Да приложат потискащи химикали. Да посеят нови,по ефективни треви. Да се изкоренят храстите. Това изисква специална технология и техника : трактори, сеялки, торо разпръсквачи, изкоренители . Тези дребни животновъди нямат дори хладилници. За собствени нужди. Разминаване.

Което налага нова стратегия- която да казва на хората по категоричен начин , че пари се дават, не заради това че имаш животни, а за изпълнението на проект, които да ги промени. Пасищата. Бъдещето на животновъдството.Това е едно отживяващо животновъдство. ЕС дава пари, но иска промени, а ние правим ли ги. Това е и политически въпрос. Има присъствие на властта. Дава пари. Има нормативи, но те не достигат до приложение. Ще стане с жестоки санкции. Има нужда от обществен дебат. Но нас ежедневно ни занимават само с ДПС или Костов, Коалицията или Герб, Столицата заринати от боклук. А че от боклука на полето мрат животни, а след тях и хора загубили прехраната си- няма вълнение.  ( Следва)