В България има повече на брой политически партии (над 280 партии!), отколкото е броят на депутатите (240). Но никоя политическа партия не е извела на преден план интелектуалната собственост като инструмент за икономически растеж. Нещо повече, термините от интелектуалната собственост не присъстват в речника на нашите политици;

Значителна част от фирмите след като реализират печалба, не купуват лицензи за технологии и ноу-хау, а лъскави лимузини.


Факт е, че се препоръчват публикации за уголемяване бюста, вагината политическата потентност и никакво внимание на патентната ни изостаналост ще ни държи на опашката на развитите страни

В окончателния анализ за Република България, бъдещето и тайната за развитието и е интелектуалната собственост. Нашите собствени интелектуални ресурси са част от нашето общество..., възможност да преодолеем не само по леко рецесията, а и да извлечем поза, ако своевременно видим и оценим че :
Налице са следните факти: за интелектуалната собственост (ИС):
- Тя в българските университети и средни училища не се изучава Изключенията УНСС и ТУ са незначителни при тоталната неграмотност в обществото. Интелектуалната собственост е система от нтердисциплинарни знания и днес тя е толкова важна, колкото знанията по математика и работа с компютри;
-Преподавателите в българското образование нямат квалификация по защита и управление на интелектуалната собственост;

В страните от ЕС не се организират и провеждат хамалски студентски бригади, както у нас. Там студентите участват под ръководството на преподаватели в изследвания, разработки в полза на науката, в реализирането на изобретенията на своя инстиут

Отсъствието на грамотност по въпросите на защитата на интелектуалната собственост, ни изправят пред феноменалния факт, да има интелектуални продукти, но те да не са интелектуална собственост, да не са реален капитал, защото не са защитени по съответния ред в патентното ведомство, не са оценени, и не присъстват в счетоводните баланси на университетите. Те не присъстват и в технологичното обновление на българските стопански субекти. Това е удивително! Българските университети не притежават права върху индустриална собственост, не знаят нейната цена, не търгуват с нея, не формират доходи и източници за увеличаване заплатите на университетските преподаватели.

В българските фирми няма патентни специалисти; Никой не се заема да информира обществото какъв е процентът на интелектуалната собственост в капитала на българските фирми; В българските висши учебни заведения (над 30 на брой) ежегодно се издават дипломи за доктори на науките. Докторските им дисертации не завършват със заявки в патентното ведомство;

Всеки от болезнено малкият брой за икономиката на България над 200 патента годишно, представлява световна новост. Обществото не научава за тази световна новост;

Да и не