Смъртта  край на живота  ли е?!- научни изследвания

Пръв от учените медици Раймънд Моуди през 1975 г публикува своите изследвания в книгата “Живот след живота”. В Русия е могло да стане един век по рано, от Н.Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множество разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели

   Книгата “Живот след живота,” на Р.Моуду не само става бестселър, но и катализира интереса на други медици по пътя на същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати

Клиничната смърт отговаря на състояние на умиращия мозък в несвършено време. Биологичната смърт започва след пълно умиране на мозъка и наличие на разрушителни процеди, Тя е необратим процес. Реанимация е невъзможна. За случаите за които разказва Р.Моуди лекарите са констатирали клинична смърт. Те са описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от етническа принадлежност, образование, възраст те преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него,; навлизане в тъмен тунел; изправяне пред силна светлина, като през цялото време не усещат болка, а напротив, но глас им напомня, че трябва да се върнат, защото,

е още рано, имат задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса.

Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За втората си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове

„Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става” Върнах се в залата

Където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха рентгеновата снимка. После видях и той с подробности описва как хирурзите режат тялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...”

Феномена на “завърналите се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколко кратно преживял връщане от смъртта. Няколко десетилетия той събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка, мъки и тревоги. Всичко

виждам красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета,  в които потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот.. В следващия миг усещам снега ,удар падането завърши.”

В книгата “Смърт и после” издание 1994 Форд Артур пише

“Не си струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: “Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари, да го пренесат в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...”

През 1969 във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваща мина. ”. Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видял, че левият крак и лявата ми ръка липсват.” Паднал по гръб, мислейки, че умира. Не усещал болка. Попаднал в тъмнина. В този момент се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му събрали в носилка тялото му го помислили за умрял. Слизал при окървавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедно с негови 13 войници загиналите преди това. Общували без думи, убеждавали, да остане с тях. Озовал се в операционната зала, където видял да режат тялото му.”

Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля.

В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична ... Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.Въпреки трите и операционни рани, предизвикали смъртта, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка, Небето яркосиньо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала.Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в свестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си баща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с който я покрили, като “мъртва”.

Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с чувството на възторг :” Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че летя из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякаш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....”

Доктор Сабом, преподавател в медицинския факултет в университета “Еймъри” в САЩ, Специалист, кардиолог,член на Американското дружество на кардиолозите, с огромен  практически опит в реанимацията, решава да опровергае “налудничавите” идеи на Р.Моуди” за живот след смъртта. И всичко завършва с това, че става първият му поддръжник..

Книгата му “Спомени за смъртта” излиза 1981 г и потвърждава казаното по горе. Нещо по вече : той съпоставя разказите на своите пациенти със събития, ставали по същото време в реалната действителност. Със събитията, в операционната зала, показанията на апаратурата за да установи, наистина ли в операционната е ставало това, за което те разказвали.

Тежък сърдечен пристъп предизвикал смъртта на 44 годишен мъж. За да го съживят лекарите му направили няколко електрошока. Умрелият наблюдавал отстрана и после направил следното описание: “... Стоях встрани.Гледах равнодушно.През гумена тръбичка ми инжектираха нещо, после ме повдигнаха и сложиха върху дъска..Един от лекарите ме заудря по гърдите . Бяха ми пуснали кислород в носа.. Сложиха на лицето ми маска,която покри устата и носа. Беше светлозелена на цвят. После вкараха една  масичка, върху нея поставиха нещо, като плавници. Имаше един квадратен манометър. С две стрелки. Едната стои, а другата се движи бавно. Първия път стигна до една трета. При втория път мина средата, а третия път стигна до две третият скалата. На гърдите ми слагаха плавниците на гърдите... виждах как подскачам...”

Друг пациент изпаднал в клинична смърт. Под дълбоката упойка сърцето му спира.Главата му била увита с операционните чаршафи и не е могъл нищо да види. После разказва подробно

хода на операцията, точно както е протека. Стр. 163

Когато доктор Сабом четял в лекциите си за случаите на преживяванията на клиничната смърт, в залата винаги се намирали 1-2 които имали подобни преживявания. На въпроса, защо не сте разказали никому затова, му отговаряли “Страхувах се, че няма да ми повярват, ще ме сметнат за луд и ще ми се подиграват. Затова публикуването на сведенията за излизането на душата от тялото се приела с интерес, но не и с недоверие.

Оказва се че мнозина са преживели това, някои осмелили се да го разказват, са били затворени в лудница. А там лесно се влиза, но...почти не се излиза”.

През 1980 г са събрани 25 000 случая на възкресяване на току що умрели хора , само 10 % са имали ясни видения. Други автори споменават за 25% дори за 40%. Доктор Скунмейкър завеждащ сърдечно-съдовото отделение на болницата в Денвър събрал данни за 23 000 пациенти. От тях 4 400 имали гореописаните възприятия.

   

и то на два пъти, много години преди да прочета книгите на д-р Мууди и други подобни. Ще разкажа подробно в някой следващ постинг. Само ще кажа, че не бях в клинична смърт, а в леглото си, напълно здрава.

Да има такива феномени, Разкажете го моля Ви! Аз ще ви препоръчам книга за подобно преживяване в САЩ

за тази версия на "Том Дули", която е и с банджо като на записа от 1957г. Скоро ще събера сили да разкажа, защото е доста разтърсващо.

Ще чакам