Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 09:48 - Между нас броди месия, киойто учи да не живеем на просия:
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2053 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 12.03.2009 18:53


 Възможностите са две: 1.   да отминете материала без прочитане 2.   след прочитае да влезете в сайта на автора, който пише постинги, които не само, че не са еднодневки, но и не губят актуалността си.
Романтичните кравари

Публикувано в Икономика for n00bs —  от Longanlon в 07:18 на 3 September 2008

image

До вчера мой текст не се бе радвал на толкова яростно хейтърство - статийката ми за краварите предизвика запенени дискусии между противници и привърженици на субсидирането на земеделието. Както и няколко човека, които цветисто си ме напсуваха в коментари и по имейл.

Оказа се, че много хора имат твърде романтични, дори съкровени, но пък откровено наивни представи за фермерството и икономиката…

В България (не знам по света как е) съм забелязал, че съществува една такава много особена възрожденска романтика, която води началото си от възрожденската литература, усилено изучавана в училище. Още от малки ни пълнят главите с разказите на Йовков и сума други автори дето не си ги спомням, в които се разправя главно за селото, ниви, крави, овчици, за тежката съдба на българския селянин. Съпреживяваме трепетно нещастната участ на Белчо и Сивушка, издъхващи от непосилен труд на браздата и мразим дебелия чорбаджия, който ходи на гурбет и има пари.

Селото и селското начало имат голяма роля в днешното българско патриотарство и хайдушки национализъм тип Слави Трифонов и Божидар Димитров, базиран на легенди за историческото величие на България и спомени за непобедимата ни армия. Земеделието е дълбоко вплетено в тоя национализъм, защото според идеологията, земята е свещена, тя е майка, за нея са умирали нашите деди, а селото именно е мястото, от където сите сме тръгнали, дето хората спазват тъй тачените от националистите патриархални традиции, възпитават децата си в трудолюбие и здрав морал.

Отгоре на всичкото, върху тоя възрожденски и патриотарски романтизъм се наслагва и дългогодишното комунистическо промиване на мозъци, резултатите от които още са много силни в обществото, даже и при младите. Твърде разпространена е идеята, че търговците, бизнесмените и изобщо “капиталистите” са изедници и хрантутници, а работниците и селяните са “добрите”, производителите, основата на обществото. Споменът за пушещите комини на заводите, за големите ТКЗС-та и износът на щайги домати и компоти за Япония също още е жив и единствен символ на икономически просперитет.

Тъжните резултати

Резултатите от това са очевидни и твърде тъжни - повечето хора романтизират живота на село и селския труд. Широко битува наивната идеята, че начинът “да се оправи България” е всички “гражданя” да хванат по една мотика и да почнат да копат. Че ръчният, тежък труд на нивата или в обора е единственият “истински” труд, за разлика от тоя в офиса, който не е продуктивен и не произвежда нищо. Че именно работата на нивата и в обора е единственият начин да се произвежда храна. И че фермерството не е някакъв си презрян “бизнес”, а благородно и общополезно дело, защото осигурява насъщния за всички ни.

Именно затова е и стаеното недоволство и неудовлетвореност - селският труд уж е най-благородният, най-добрият и производителен труд, без него ще измрем от глад… а селското стопанство е зле, производителите изпитват трудности да съществуват и трудно пласират продукцията си. Това противоречие и несправедливост, както и липсата на елементарна икономическа култура води голяма част от народонаселението ни до неистовото и пламенно желание да “съхранят” на всяка цена земеделието, при това във възрожденския му, нискотехнологичен вариант.

Неслучайно един от коментиращите статията онзи ден сподели, че “да затрием земеделието е все едно да спрем да дишаме!“. За него земеделието не е работа само на земеделците, а е дело на целия ни народ. Много хора приемат оцеляването на земеделието като неразривно свързано с оцеляването на българщината, на народа и културата ни, като единственото нещо стабилно свързано със земята (майката, кърмилницата, на която дължим почит). Единствената им котва в динамичния, развиващ се и неразбираем за тях свят, в който традиционните ценности, в които са възпитани да вярват, губят валидността и до голяма степен смисъла си.

Та на въпроса:

Голямата част от хората имат наивната вяра, насадена от светлият комунизъм, че държавната намеса в икономиката е начинът даден отрасъл да просперира. Те смятат, че всички ние сме длъжни да плащаме от джоба си, за да субсидираме недооценените земеделски производители, да подкрепим неблагодарния им труд. Защото земеделието не е бизнес, а нещо много повече и затова без субсидии то ще изчезне, а с него и националната ни идентичност.

А националната идентичност пък е най-скъпото за някой, който … не притежава нищо друго, освен връзката си с митологизираното минало на държавата си, с героичните легенди за кръвта на “предците” му. Понеже тая връзка не е логична и практическа, а емоционална, романтична и често фанатична, всеки опит за вмешателство в нея предизвиква неистово отричане.

 


Тагове:   между,   НАС,   Месия,


Гласувай:
1



1. tili - Ами какво да правиш
12.03.2009 14:39
с един селски народ, който насила беше откъснат от естествената си среда и започна да отглежда домати и кокошки по балконите на панелните гета, в които беше зорлем набутан. Ракийка, салатка и "Памет българска". През турско е дошло Възраждането,а сега ще трябва да чакаме още 500 години за да се заличат 50 - жесток комунистически експеримент.
цитирай
2. zaw12929 - Така е! Може и нас да изличат от зе...
12.03.2009 18:52
Така е! Може и нас да изличат от земята.
цитирай
3. tili - Красно место пусто не бивает!
12.03.2009 21:28
Няма да остане ненаселена този прекрасна страна, но кой ли ще дойде?
цитирай
4. zaw12929 - Ще остане място и за нас
19.07.2009 14:30
Ще остане място и за нас
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14212811
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031