Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2009 03:04 - Смешен ли е Бог или невярващият е грешен?!
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1227 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08.2009 03:07


  Нито едното, нито другото
  Време е да отделим зърното от плявата, която пречи да го видим
Интересен постинг. Ще добавя факти:
Феномена на “завърналит се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколкократно преживял връщане от смъртта. По време на хобито си- изкачване височини в Алпите Няколко десетилети събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка мъки и тревоги. Всичко около мен красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета в коити потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот. В следващия миг усещам снега ,удар и падането завърши.”
В книгата “След смъртта” издание 1994 Форд Артур пише
“ Не си струва струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари пренасянето в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...”
През 1969г. във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваааща мина. ” Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видях: левият крак и лявата ми ръка липсват.Паднах по гръб, мислейки, че умирам. Не усещах болка. Само тъмнина...”
Изведнъж се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му
събрали в носилка тялото му го помислили за умрял. Той слязал при окарвавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедо със загиналите преди това негови 13 войници. Те си общучали без думи и го убеждавали, да остане с тях. Пак се озовал в операзионата зала, където видял да режат тялото му.
Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля.
В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична смърт . Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.С три операционни рани, предизвикали смъртта и, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка. А удоволствие от обстановката: Небе ярко синьо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала. Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в слестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си баща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с кйто я покрили, като “мъртва”.
Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с с чувството на възторг : Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че лет из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякъш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....”
Клиничната смърт е състояние на умиращия мозък. Нагледно, имаме шалтер, Започваме изключване,Докато движим шалтера от “включен мозък” до крайно положение-“изключен” е все още несвършено времето на мозъка. Биологичната смърт започва с пълното “изключване” на мозъка ( от момента на поставяне шалтера в положение “изключен мозък” Тялото е все още топло, но спира работата на системите.Започват в тялото действия наречени разрушителни процеси. Биологичната смърт е процес необратим. Реанимация е невъзможна.
За случаите разказани от Раймънд Моуди лекарите са посочили клинична смърт. Описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от тяхната етническа принадлежност, възраст,
преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него ; навлизане в тъме тунел; изправяне пред силна светлина; като на бързодвижеща киолента виждат целия си земен живот. През цялото време не усещат болка, а напротив! Глас им напомня, че трябва да се върнат, защото, е рано, имат още задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя си виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса.
Доктор Сабом, преподавател в медицинския факулет в университета “Еймъри” в САЩ, Специалист, кардиолог,член на Американското дружество на кардиолозите, с огромен практически опит в реанимациииията, решава да опровергае “налудничавите идеи” на Р.Моуди” за живот след смъртта. И всичко завършва с това, че става първият му поддръжник..
Книгата му “Спомени за смъртта” излиза 1981 г и потвърждава казаното по горе. Нещо по вече : той съпоставя разказите на своите пазиенти със събития, ставали по същото време в ралната действителност. Със събитията, в операционната зала, показанията на апаратурата за да установи, наистена ли в операционната е ставало това, за което те разказвали.
. zaw12929 - Добавям за  смъртта, ... 
Добавям за обясненията за смъртта, дори за Бог, те са , като обясненията които дава баща на невръстното си дете, за... секса, поради въпросът Ви: "...Тук има някакъв скрит замисъл, но аз не смятам, че той може да бъде намерен в същите тези древни дебели книжки. Нали вярвате в Бога? ".... Да, нещо сте разбрали, другото- когато му дойде времето. Защото:
Човечеството не е дорасло, да разбере истината
Религията е онова всеобщо разбиране за Бог, което под страх кара хората векове наред да правят добрини... и необясними злини
Бог е знание, което експериментира и развива човечеството
Човекът, чудото на природата е направен по начин да се самоизгражда и развива, докато е жив, като ползва знанията на епохата си. Умът- това е нещото, по което сме подобни Богу и докато се развива човечеството, непрекъснато се добавя нещо в мозъка. Когато човечеството поставя продукта на ума ( интелектуалното техническо творчество) на пазара, чрез патента, започва 9преди 300-400 години)настоящата модерна епоха. Не трябва да се вайкаме, че има смърт, защото има и безсмъртие...
Питате за Бог, да той съществува и учените на света вече го признаха. Бог е един, а религията е нещо друго. Науката е едно, Бог- друго. Науката се е развила в модерната епоха толкова, че вече не може да се побере в главата на един учен, на един екип, а се владее от учените на човечеството.
Бог единствен владее цялата наука. Бог е природата, Бог е създателят, а създаването продължава в една огромна щафета между човешките поколения. Човеци откриват закони на природата , за да ги прилагат за да става животът по добър и по удобен. Откритото е много малко, но... човечеството е безсмъртно, а човек е смъртен...Всеки трябва да живее така, че да не вреди на другите, а човешките закони да се изравнят с божествените. Ще се случи
Днес законите на държавите обслужват управляващите най вече. Животът продължава и ще стане така, че Човекът ще стане Бог на вселената...Бъдете добри Вярвайте в Бог! В крайна сметка шансът ни е да уважаваме както родителите си, така и религията в която те са ни покръстили. Колкото по добри стават хората, човечеството ще се превръша в един здрав организъм, способен ба управлява вселената, за което е създаден и всички , прекарали земния си живот в добрина ще го видим! Блажени са вярващите, защото ще правят каквото трябва за да става животът по добър. Има и Дявол, който се противопоставя на Доброто и засега намира по вече поддръжници. Добротата ще надделее.
 




Гласувай:
3
0



1. zaw12929 - Животът е като "Бяла прика...
05.08.2009 03:16
Животът е като "Бяла приказка" в която има радост, тъга, много връзки, компромиси за доброта и сиви дни понякога. Животът е в това, да положиш усилия и за другите, грижа за живо същество, за земята, да изтръгнеш плевел край цвете, да нахраниш коте, птиче, таралеж дори и от душата си добротата за всички...Не ми личи, но Ви обичам, хора!
цитирай
2. zaw12929 - Пътят към Бог е у всеки от нас, по р...
05.08.2009 03:29
Пътят към Бог е у всеки от нас, по рождение, прекаран в главите ни. За едни, тази "врата" е ръждясала, затворена, а пътят на живота му- самотна пътека между храст, от които всеки миг изкачат любими и... хищни животни
Ако божиите врати са неиде в открито, щяха да са обсадени с невъобразими опашки от молители . Не, пътят е през главите, ума, душата, за да държи всеки живота в ръцете си. Да има съдружието и обичта на Бог- едно съдружие, което засява в душите вяра и сили за преодоляване всякакви препятствия. Защото животът е борба с твоите недостатъци, а Бог най вернияи ни съюзник. Пробвай!
Не се хващай за писания от религиозни книги. Религии много. Бог е един за всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11955163
Постинги: 5398
Коментари: 12316
Гласове: 62092
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930