Пенсионната система е пред национализация, каза Йордан Христосков на 2 септември в интервю за Труд. Той също така твърди, че досегашното намаление на осигуровките не е имало никакъв ефект, същото казва и за данъците. Съответно, предлага да не се намаляват осигуровките повече и да се върнат старите, високи и нарастващи данъци. Няма как да се съглася с което и да е от тези твърдения и предложения. Да ги разгледаме едно по едно. Според идеала на Йордан Христосков пенсиите на пенсионерите трябва да се финансират само от осигуровки, плащани от работещите (това е разходопокривна пенсионна система). Проблемът е, обаче, че тази уж идеална система работи само когато има много работещи млади хора и малко пенсионери. С други думи, тази система работи само ако има постоянно бързо покачване на населението. Но бързо покачване на населението има най-вече в Африка и Азия – и няма почти никъде в Европа. А България има и в момента най-малко съотношение работещи към пенсионери. Т.е. „идеалната“ пенсионна система не работи добре в Европа, а още по-зле работи в България. Затова и според мен това не е идеална система – а това е фалирала система. При нея пенсионерите получават ниски пенсии, а работещите плащат големи осигурителни вноски. В резултат на големите осигуровки икономиката не се развива добре, страната остава бедна, а си увеличават и стимулите за укриване на доходи. Пенсионна система, която вреди на всички, не е идеална – а буквално фалирала.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
7 СЕПТЕМВРИ 2009
В. ТРУД
Да видим числата. През 2009 година са планирани около 6.6 милиарда лева разходи за пенсии. Приходите от осигуровки са около 3.3 милиарда лева, като държавата плаща значителна част от тях, защото е най-голям работодател в България. Реално, от частния сектор идват около 2.5 милиарда лева осигуровки. С други думи, държавата в момента финансира пенсиите с почти четири милиарда лева, т.е. с над 50%. А заради кризата – вероятно и с повече. Т.е. и в момента държавната пенсионна система е „национализирана“. Нека да допуснем, че искаме да постигнем „идеалната“ пенсионна система на Йордан Христосков, при която осигуровките покриват изцяло пенсиите. Или трябва да се намалят пенсиите наполовина – или трябва да се увеличат осигуровките двойно. Абсурдно е да се намалят двойно пенсиите. Абсурдно е, също така, и да се увеличат осигуровките двойно – това би означавало, че данъчно-осигурителното бреме ще достигне астрономически нива от над 60% от заплатата, съответно ще има голямо обедняване на работещите. Да не говорим, че сивата икономика при над 60% облагане ще стане огромна, т.е. приходите от осигуровки ще намалеят и бюджетът отново ще трябва да субсидира пенсиите. Да не говорим, че при 60% облагане на доходите икономиката ще страда, а безработицата ще се увеличи, т.е. допълнително обедняване. Накратко, национализация не може да има – при положение, че пенсионната система и в момента си е държавна и зависи от бюджета. Постигане на „идеалната“ пенсионна система от 19-ти век също не може да има, защото демографското развитие е различно. Точно обратното, трябва да се върви към реформа в сегашната пенсионна система, така че тя да не зависи толкова много от демографията. Това означава младите да натрупват повече пенсионни спестявания за старини, т.е. да се капитализира пенсионната система. В допълнение, държавата може да използва всички приходи от приватизация за капитализиране и на сегашната пенсионна система. Нека не забравяме, че държавата продължава да е собственик на предприятия, имоти, земи, гори, инфраструктура за десетки милиарди. С тези средства може да се финансира пенсионната реформа, така че в крайна сметка да достигнем до една дългосрочно устойчива система и да сменим сегашния фалирал модел. Няколко думи за ефекта от намалението на данъците и осигуровките. През 2007 година беше значително намален данъкът върху печалбата и той стана 10%. Имаше твърдения, че приходите от този данък рязко ще спаднат, но те не бяха верни. При много по-ниска данъчна ставка приходите от данък печалба се увеличиха значително – което даде възможност да се увеличат пенсиите значително повече от планираното през 2007 и 2008 година. През 2007 и 2008 година България постигна и рекордни нива на инвестиции в икономиката, както местни, така и чужди. Дори бяхме сред първенците в ЕС по най-висок ръст на инвестициите – нещо, което не се случва често, да сме първи в ЕС по нещо позитивно. По-значимо намаление на осигуровките имаше през 2006 година – те бяха намалени от близо 43% на на 37%. Отново бяха високи, но все пак бяха намалени. Ефектът? 200 милиона лева повече приходи от осигуровки в бюджета, отколкото бяха прогнозирани в закона за бюджета. И 195 хиляди нови работни места само за една година. В края на 2007 година осигуровките отново бяха намалени – този път само с 3 процентни пункта. В същото време беше въведен и плосък данък от 10% върху доходите от началото на 2008 година. В резултат, през 2008 година общо от облагането на труда с данък и осигуровки имаше със 700 милиона лева повече приходи отколкото предходната година – и това се случи в кризисна година и при намалени данъчни ставки. Също през 2008 беше отчетена и най-ниската безработица в историята. Накратко, намалението на данъците работи и колкото по-голямо е намалението, толкова по-добър е ефектът за икономиката и бюджета. Вместо да се спира, трябва да се продължи с тази политика – осигуровките остават много висок данък, над 31% от работната заплата. Ако те също бъдат намалени до едни доста по-ниски нива, тогава и ефектът от тяхното намаление ще бъде още по-голям. Например, според международни и български данни намаление на осигуровките с 10 процентни пункта би създало поне 200 хиляди нови работни места (а вероятно и повече). В период на рецесия и безработица, какво по-хубаво от това – и за работещите, и за бюджета, и за пенсионерите? ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
7 СЕПТЕМВРИ 2009
В. ТРУД  

не спря да мери какво има държавата, да лае за приватизация.Аман от него,Преди блееше за плосък данък, набиха ни го, много прокопсахме сякаш.Сега се е впил там където има останали парички, той и аверчето му Маутин Димитуов