СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: СВЕТЪТ НА БАНКЕРИТЕ ДНЕС И УТРЕ

Ако има индустрия, която никога повече няма да бъде същата след кризата, то това определено е банковата. След влакчето на ужасите, на което се качи през последните две години, финансовият сектор стигна до извода, че се нуждае от "основен ремонт" на принципите, по които е работил досега.

Но такива съдбовни крачки не се правят лесно. Дебатът какви точно да са промените, какво да обхващат и колко строги да бъдат новите правила се води активно вече повече от половин година. Освен това много от промените ще дойдат от страна на самите банки. Техните навици и принципи на работа вече никога няма да са същите. А смисълът, който влагат в понятия като риск и печалби, ще бъде далеч от този използван доскоро. Идеята, която досега събира най-много привърженици и предизвиква най-малко разногласия, беше тази за подобряване на "имунитета" на банките срещу нови проблеми чрез по-високи изисквания към финансовото им здраве. От важен елемент в дейността им преди кризата оценката на риска вече се превръща в едва ли не магическа формула за поддържането на стабилността. В обсега на повишеното внимание попадат почти всички аспекти от банкирането, а затягането на изискванията за кредитиране е само един от примерите.

Всъщност това не е толкова странно - все пак кризата започна именно от факта, че банките раздаваха заеми почти безконтролно на всеки, който си поиска. Далеч по-голямо внимание логично се обръща на по-сложните финансови инструменти, а призивите за по-голям контрол и прозрачност при операциите с тях вече се чуват отвсякъде.

Цената на стабилността

Невъзможността да се каже със сигурност колко още загуби ще понесе финансовият свят внася допълнителна неизвестност в цялото уравнение. Според последния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стабилността на Еврозоната, средните нива за възвращаемост на капитала (RoE) на големите банкови групи в региона са се сринали от около 20% през 2005 и 2006 г. до почти 0% в края на 2008 г. Към края на май 2009 г. пък акумулираните загуби надхвърлят 100 млрд. евро. Според оценката на ЕЦБ през тази и следващата година финансовите институции от еврозоната могат да очакват допълнителни загуби от около 283 млрд. долара.
В опита си да намалят, доколкото е възможно, евентуалните бъдещи шокове, банките вече започнаха да заделят по-големи провизии. Значителни усилия се насочват и към намаляването на рисковите активи в балансите. Това от своя страна доведе и до промяна на фокуса по отношение на източниците на финансиране, като в центъра на вниманието отново е традиционното набавяне на депозити. Всички тези мерки ще засилят стабилността на системата, но пък от друга страна ще доведат и до намаляване на печалбите в бъдеще.

За банките на Стария континент допълнителен повод за притеснение са и големите им експозиции в Централна и Източна Европа. Доскоро страните от региона се развиваха бързо и генерираха голяма част от печалбите на западноевропейските банкови групи. Продължаващите сътресения в региона допълнително засилват притесненията за стабилността на финансовите институции в Западна Европа.

Действай локално

Активната роля на държавата и национализацията на част от банките постепенно доведе до увеличаване на значението на местните пазари за финансовите институции. Това е тенденция, която ще продължи да се засилва в близките десет години. С други думи, основните клиенти на банката ще са в страната, където е и нейната централа. Сред аргументите в полза на подобен подход е фактът, че това ще позволи по-добро познаване на пазара и по-близки отношения с регулаторните органи. Не на последно място е и възможността в бъдеще банките да се възползват по-пълноценно от евентуални спасителни програми, когато това се наложи. Към преимуществата на локализирането на дейността е и фактът, че по този начин депозитната база, с която финансовите институции оперират, ще стане по-сигурна - както от страна на бизнеса, така и от страна на правителството като стабилен партньор.

Ориентирането към местния пазар ще е от най-голяма полза за американските банки, които ще имат възможност да станат по-големи след кризата чрез сливания и придобивания. Според доклад на Deutsche bank 92% от всички банки в страната притежават по-малко от 1 млрд. долара активи, докато десетте най-големи играча държат едва 27% пазарен дял. И това е положението след всички големи сделки от миналата година.

Засилването на ролята на местните пазари е свързано и с друг процес – банки се изтеглят от някои пазари, на които са оперирали досега. Сред регионите, които най-вероятно ще станат свидетели на отлив на чужди банкови групи, е и Централна и Източна Европа, която се смята за по-рискова. Такъв процес, но вече в напреднал етап, е в ход в Латинска Америка – там банките са главно от САЩ и Испания, които бяха сред първите ударени от кризата. Примери много - Citibank вече започна, а ING обяви, че в следващите три до пет години ще напусне 10 от над 40-те държави, в които оперира в момента. Този факт също ще засили консолидирането, но и ще измести фокуса му в световен мащаб – вече няма да е толкова върху стратегически сливания, колкото ще се правят спасителни придобивания и "добри сделки" - т.нар. bargain hunting.

Част от лансираните предложения за бъдещето са откровено екстравагантни и трудно приложими, като например идеята за създаването на специална администрация за контрол на качеството на финансовите продукти (нещо като Food & Drug administration, която контролира храните и лекарствата), която да ги тества преди пускането им на пазара. Подобна схема обаче едва ли ще е ефективна, тъй като за да се провери как работи даден финансов продукт, е нужно той да е стигнал до повече клиенти. На практика се получава така, че за да има успешна регулация на продуктите, трябва да се регулират хората, които ги използват.

Сред алтернативните възможности е моделът на т.нар. раздробяване на функциите на международните финансови институции. Идеята е клоновете на чужди банки да имат всички основни за дейността им звена (като например IT, човешки ресурси, трежъри и т.н.) в приемащите държави, за да могат регулаторите да ги спасяват, ако се наложи. Подобен модел има смисъл за стабилността на пазара на местно ниво, но пък оскъпява бизнеса за банките, защото именно при такива дейности те реализират икономии от мащаба. Следователно може да се очаква, че при въвеждане на такива мерки част от чуждите банки ще излязат от съответния пазар, особено ако той е по-малък. Всъщност преди няколко месеца Австралия предприе точно такава крачка. Сигурно това ще се направи и в още няколко държави, но това ще стане в началото на 2010 г.

Големият брат те гледа

Една от най-стряскащите за съвременния свят промени вследствие на кризата е увеличаващата се роля на държавата във финансовата индустрия - на места дори като собственик. Именно подобни са и предложените от президента на САЩ Барак Обама реформи, които, ако бъдат приети, ще върнат либерализма поне с четвърт век назад. Значимостта на подкрепата, която отделните държави оказаха на финансовите си системи в най-тежките моменти, е извън съмнение. Сега обаче и анализатори, и банкери постепенно прегръщат идеята, че е време държавите да се изтеглят от сектора и да оставят нормалната конкуренция отново да управлява пазара.

Междувременно политиците са заети и с изковаването на нови регулации за дейността на финансовия сектор. Основните моменти в проекта за реформи на Обама са именно засилване на правомощията на Федералния резерв и държавата като цяло в регулирането на сектора. Идеите включват увеличен надзор над дейността на най-големите финансови институции и компании, тъй като евентуален техен колапс би могъл да завлече след себе си цялата икономика. Мерките предвиждат и разширяване на обхвата на надзора върху нови сфери като например слаборегулираните досега сложни инструменти. В допълнение, за да се гарантира ефективният контрол, се предлага увеличаване на координацията на американската администрация с други държави, като целта е да се предотврати евентуалното "бягство" на някои компании към територии с по-ниско ниво на регулации.

Според някои експерти предложените мерки са по-скоро повърхностни и няма да премахнат основните опасности пред системата. Други пък смятат, че ефектът от тях ще е краткотраен и след няколко години пазарът ще открие начини да заобиколи голяма част от новите ограничения чрез използване на нерегулирани ниши или чрез лобиране на политическо ниво.

От източната страна на Атлантическия океан пък вече се работи върху изграждането на единен регулатор на банковия сектор в рамките на Европейския съюз. Експертите твърдят, че подобно нещо може да е от полза, защото банковите групи в Европа често са много по-големи от държавите, в които оперират, и ако няма един общ регулатор, който да контролира дейността им, националните правителства трудно биха се справили с това.

Каквото и да е бъдещето обаче, със сигурност то ще е интересно. А това обещава много. От Емил ГЬОРЕВ, Мария ИВАНОВА източник: capital.bg

Нагоре