СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Мислим или мислиме демократично? Жалко за неграмотната върхупка

Демократизмът е луксозна играчка, придобита с лишения Веселка ВЕНКОВА
06 Ноември 2009, брой 253 Тревожат ме метастазите на номенклатурно мислене сред целия български народ, казва съпредседателят на Пловдивската кръгла маса

Снимка Никола ЛАУТЛИЕВ

автор
на изобретение - устройство фотополиметроном, даващ възможност за композиране и изпълнение на музика, протичаща едновременно в различно темпо (политемпия). В публикациите си в областта на философията, логиката и методологията на науката Кожухаров отстоява необходимостта от използването на математика в теоретичното музикознание. В периода преди и след падането на Берлинската стена Кожухаров взе участие във формирането на антикомунистическата опозиция в България.

- Г-н Кожухаров, изминаха 20 години от събитията през 1989 г. Какво си спомняте от първите демократични прояви в Пловдив?
- Радостта, която мнозина не скриваха, и паническият страх, който някои не можеха да скрият. И изумително чевръстото пребоядисване на редица комунистически функционери, които от следящи за посещенията на откритите партийни учебни години се превърнаха в преподаватели по християнска етика и от партийни секретари станаха най-ревностни църковни посетители с най-дебелите свещи в ръка.
- Мислил ли сте тогава, че 20 години ще се върти един сценарий с предизвестени персонажи?
- Знаех, че ни предстоят много години на пречистване... А и изтеклото време го доказа. Ако Библията може да служи за някакво позоваване, нека си припомним кога Моисей прави голямата рекапитулация на изстрадания път след Египет: "На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия ден на месеца". Ерго, за нас има още време. А колкото до "въртенето на сценарии с предизвестени персонажи" - нима цялата човешка история не е един постоянно повтарящ се сценарий: в него едни се оказват копия на сатрапа Цезар, но пък други намират утеха в образа на Цицерон.
- Как и защо само в Пловдив се ситуира кръгла маса, освен Софийската?
- Преди 20 години цялата страна бе една кръгла маса. Квадратните маси във всяко кафене също бяха кръгли. А иначе идеята за Пловдивската кръгла маса се появи спонтанно в средите на тогавашната опозиция в града ни. Вероятно точно тук са се намерили няколко по-луди глави спрямо средната лудост на главите в България.
- Защо точно вие и Жан Виденов оглавявахте дясното и лявото и, както навсякъде, бяхте "жертвани"?
- За "дясното и лявото" и особено за неговото "оглавяване" в единия полюс, трябва да направя някои уточнения. Аз никога не съм оглавявал никакво дясно образувание. Ако някой си е мислел, че оформящата се непосредствено след 10 ноември опозиционна формация е била дясна, то той е заблуждавал себе си и всички други. В създаващия се Съюз на демократичните сили членуваха организации, които претендираха да са десни, но имаше и такива, които дефинитивно бяха леви. Имаше републиканци и монархисти. Единствено по силата на някаква много условна представа за политическа геометрия, доколкото всички те се афишираха като опозиция на Българската комунистическа партия (а тя, на свой ред също с доза условност, се приемаше за лява), би могло да се смята, че всичките 16-17 организации в състава на синия съюз следваше да бъдат десни.
Моята роля на някаква "глава" е доколкото, преди да започнат заседанията на Пловдивската кръгла маса, бях предложен от представителите на опозицията като съпредседател. Тази функция изпълнявах на първите четири заседания. Вечерта преди началото на кръглата маса на едно събиране на опозицията най-изненадващо бях предложен за този пост от историчката Василка Танкова, която до този момент не познавах. Проведе се гласуване и се оказах в положение, което от медицинска гледна точка вероятно е било близко до прединфарктното.
Впрочем и г-н Виденов не бе "глава" на лявото пространство. На първото заседание съпредседател от отсрещната страна бе Пантелей Пачов (тогава секретар на ГС на БКП - б.а.), чието поведение бе изрядно. Но и той, и аз имахме - всеки сред своите съмишленици - хора, които приемаха едно по-цивилизовано отношение като готовност за капитулация пред отсрещната страна. Тези хора непрекъснато искаха да разтурят масата, около която се бяхме събрали.
- Исканията на пловдивската демократична общност бяха ли различни от централните?
- Леко пресилено е да се говори, че по онова време е имало някаква пловдивска демократична общност. Демократизмът като умонастроение, фундаментална нагласа и общ знаменател на мисъл и поведение е нещо трудно постижимо. Демократизмът е твърде луксозна играчка, тя може да се придобие след много лишения и лесно може да се загуби. Пловдивската кръгла маса огласи идея, която в София не бе коментирана - при изработване на нов закон за изборите да се дискутира възможността служителите в армията и милицията да нямат право да гласуват. Знаех от моя баща, към чиято правна и историческа компетентност винаги съм се отнасял с дълбоко уважение, че в България преди 1944 г. хора с такъв статус не са имали избирателни права. Темата би могла да бъде повод за много сериозна дискусия, за която сега вече няма възможност. Тогава обаче се позовах на някои международно-правни документи и Пловдивската кръгла маса прие предложението като едно от хипотетично възможните.
- Чуха ли ви тогава?
- Случи се така, че специалният куриер, който изпратихме в София с целия текст на решенията ни, не бе допуснат от охраната в НДК, където заседаваше Националната кръгла маса. Не искам да гадая, но и не изключвам определени лица да са били предупредени за съдържанието на куриерската му чанта. Когато години по-късно разговарях с д-р Желю Желев по този въпрос, той ме увери, че пловдивският протокол никога не е достигал до него.
- Подозирахте ли, че консенсусният Жан Виденов ще бъде "жертвен агнец" на вечната номенклатура?
- Откровено казано, твърде слабо съм се интересувал от всевъзможните задкулисни игри. Повече ме е занимавал въпросът за метастазните разсейки сред целия български народ на този тип номенклатурно мислене. За да се изчистим от такъв манталитет, може би няма да са ни достатъчни и следващите 20 години.
- Наскоро в БСП си извадиха "куфарчетата", вие какво кътате в архива от онези години?
- Не куфарчета от рода на онези. Пазя чернови на текстове, които съм подготвял за едни или други изяви, пазя броеве на вестник "Демократическо знаме", който издавахме, пазя писма на различни хора. А в мисловния си архив пазя и много спомени, някои от които - твърде горчиви, защото са свързани с най-гнусно разпространявани неистини.
- Разкажете как възстановихте под тепетата Демократическата партия?
- Около година преди 10 ноември с мой близък - Петър Станчев, просто решихме да направим опит за създаването на опозиционна партия. Започнахме да мислим за нейната политическа ориентация. Решихме, че тя непременно трябва да бъде символ на политическия център. А колкото до името, единодушно стигнахме до извода, че то трябва да бъде именно Демократическа партия, защото демократизмът бе и най-дефицитната вещ в дотогавашния наш политически живот. Когато след 10 ноември бяха разсекретени някои фондове в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, с огромно удивление открихме, че в една малка книжка с документи на старата Демократическа партия от началото на миналия век бе записано следното верую: "Нам се пада задачата да изградим онуй демократическо ядро, в което да се разбиват както лукавите домогвания на десницата, така и празните утопии на крайната левица". Бяхме поразени от дълбокото съдържание на тази мисъл. Лично аз бих я предлагал неуморно на всеки, който е седнал в депутатско или министерско кресло - независимо от неговите политически пристрастия. Лукавите домогвания и празните утопии и голямата част от народа - между тях...
- Помните ли как точно "старите" партии след възкръсването бяха обединени в СДС? Чия беше идеята, откъде дойде?
- В началото, в общата треска, обединението в Пловдив някак стихийно възприе за себе си името Независими демократични сили. Донякъде то бе акт на продължение на едно друго обединение, носещо името "Форум 6 септември". Впоследствие, след преговори със София, се превърнахме в част от Съюза на демократичните сили.
- Кои от сетнешните лидери на ДП бяха с вас в началото? Подозирахте ли тогава "инфилтратите"?
- Ако говорим за лидери в Пловдив, мога да спомена покойния Теодор Димитров и Спас Гърневски. Колкото до подозренията за "инфилтрати" - понякога и аз, а и други тогавашни съмишленици, се изненадвахме от осведомеността на определени лица по някои специални въпроси. Принадлежността им към бившата ДС впоследствие се доказа. Като председател на първата регистрирана в България Демократическа партия имах право да поискам справка от МВР за принадлежност към Държавна сигурност на всеки кандидат за депутат, кмет или общински съветник.
- Могло ли е тогава събитията да се случат и по друг начин? Наясно ли сте вече кой дърпаше конците и откога "планът" е бил готов?
- В историята "ако" не съществува. При този народ, който имаме, при тази комунистическа партия, която имахме, на тази географска ширина, в която България лежи от векове, със сигурност това е бил единственият начин "събитията" да се случат. В противен случай "пиесата" просто щеше да бъде друга. В римското право е съществувал принцип: "Qui prodest", който третиран като "Кой има изгода?", се е отнасял до всяко издирване на престъпници. В нашия случай - ако не със сигурност, то с по-голяма вероятност - кръгът от "дърпачите на конци" може да се стесни твърде много.
- Кой или какво е "демонът" на безкрайния преход у нас? Чий е сценарият, г-н Кожухаров?
-"Демонът" може и да има някакво персонално лице - нито го знам, нито особено ме интересува. Защото, според мен, по-важният проблем е друг: кой позволява да съществуват демони? И отговорът ми тук е много прост: масово разпространената интелектуална леност. Тя е великолепен тор за подобни персонажи.
- Останаха ли ви надежди за бъдещето на България?
- Безусловно, след като продължавам да живея в България.