Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2009 18:47 - Модерната епоха прелива в глобална
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 456 Коментари: 0 Гласове:
1



Дали социалното инженерство по принцип е по-скоро нещо добро или по-скоро нещо лошо?             Когато то се извършва от авторитарни или тоталитарни режими, които експериментират със собствените си народи, почти без уговорки се приема, че това е нещо много лошо, дори престъпление към народа, подложен на такива опити за социално инженерство.             Когато негов обект са страни, в които САЩ и техните съюзници са сменили политическия режим със сила, то се смята за нещо не само напълно приемливо, но даже задължително! Тогава социалното инженерство се представя като възможно най-щастливата съдба, сполетяла въпросните народи, и им се внушава, че те трябва да се радват, че техните външни благодетели им помагат да възприемат техния социално-икономически, политически и културен модел.             Налагането на модела на западноевропейската и американската цивилизация върху по-изостаналите колониални народи е също такъв пример за социално инженерство, оценявано като положително. На колониалните народи от Азия и Африка, да не говорим пък за индианците, аборигените в Австралия или народите на Океания никога не им беше дадена възможност от европейските пришълци да се развиват по свой собствен път или да се опитат да изградят или доразвиват свой цивилизационен модел, различен от западния.   Подобно е отношението и на арабите и мюсюлманите към немюсюлманските страни, които те успяват да подчинят със сила или по друг начин. Някъде ислямската култура прониква по пътя на мирното мисионерство и търговските връзки като в индонезийския архипелаг или на юг от Сахара. Но и при този процес виждаме убеждението в собственото културно превъзходство на ислямските мисионери и търговци над неправоверното, туземно население, което трябва да бъде насочено по единствено правилния път – този на “истинската вяра” и свързаната с нея ислямска цивилизация. Китайската цивилизация също се налага предимно силово на народите, попаднали в обсега на Поднебесната (Срединната) империя. Силата на една цивилизация се изразява в способността да асимилира цели народи, като ги откъсва от другите цивилизации. За това много й помага отвореността и абсорбирането на елементи от тези цивилизации, което улеснява асимилирането на големи групи от различно по културен произход население. Това е видно от примера още на елинистическата и по-късната римска цивилизация. В наши дни такъв тип отворена еклектична цивилизация достига своя връх в лицето на американската, и на все по-изоставащата и по-бавно развиваща се западноевропейска.               През последните 3 десетилетия на 20. век светът, или поне достатъчно значима част от него, излезе от "постмодерната" и навлезе в "глобалната" епоха.             Всички основни социални процеси и дейности добиват планетарни измерения като се започне от най-важните: информационния, търговския и финансовия поток. Най-важна социална характеристика става подвижността - и като най-висша ценност, и същевременно -като принуда. Свободата да се придвижваш, която ти осигурява съвременния свят, всъщност е превърната в необходимост, в принудата да си постоянно в крак с времето си, за да не изостанеш и да запазиш мястото си в обществото, а още повече, за да си извоюваш по-добро. При това ние често се придвижваме неусетно - не физически, а интелектуално, възприемайки нововъведенията - продукти, идеи, организационни форми на съвремието си, без дори да се замисляме.             Правилата на играта - в живота и в света се задават от хората, групите и организациите, които са най-глобални или най-глобализирани т. е. най-добре приспособени или задаващи тона на глобализационните процеси. Останалите са обречени да се превръщат все повече в пионки, в обект на манипулация в техните ръце. Локално мислещите и действащи хора, групи и организации са лишени от възможността да задават смисли и ценности вече дори само на своите общности, да не говорим за останалия свят.             Контролът върху процесите в света, ако приемем, че е възможен, се осъществява от глобално мислещите и действащи групи и организации. Оттук, териториално ограничената, а не планетарна по обхват политическа, икономическа, културна и медийно-пропагандна власт постепенно бива обезвластявана - на практика тя следва да се съобразява с планетарните модели, предписания, стандарти и практики, идващи от центровете на глобална власт и влияние. Ако тя се опитва да не го прави, то го правят нейните подопечни - поданици или граждани.             Глобалната епоха накратко може да бъде описана чрез своите основни характеристики, разглеждани като процеси, надхвърлящи степента на развитие, достигната в предходната епоха на модерността, но без да достигат някакви определени крайни точки, продиктувани например от обективните (научни) природни и социални закони. Тези най-обобщени характеристики и закономерности на развитието на глобализационните процеси са: 1)      възникване на глобална т. е. световна икономика 2)      глобалност на системите за информация и комуникация 3)      глобални екологични последици от съвкупните човешки действия 4)      наличие на оръжия с глобална разрушителна сила и обсег, което води до глобална несигурност (и непредвидимост?) 5)      глобалност на културните образци (тези, които са привилегировани по определени причини), идеи, ценности и норми, при която групите разглеждат целия свят като поле за тяхното налагане и за промяна на убежденията на други(те) групи 6)      ерозия и постоянно отслабване на значението и ролята на "националните държави", а транснационалните институции биват измествани от глобалните   Мрежа от материални, информационни и социални технологии изгражда унифицирана конфигурация на единен, глобализиращ се свят, който изглежда не може да бъде спрян от нищо в своята експанзия и безалтернативност. А те значат отмиране на традиционните домодерни и дори модерни, но предглобални общества и съответстващите им национални държави и други организационни форми.   На годишните и други редовни срещи на Г-7 (Г-8), на Световния икономически форум в Давос, на срещите на МВФ, СБ и СТО, както и на някои други големи международни икономически, финансови и политически институции беше практически напълно ликвидирана ролята на националната държава при решаването на истински важните и съществени проблеми. В развитите национални държави реалната власт отдавна е овладяна от транснационалните корпорации, като в много случаи това вече е облечено в съответната законова форма, например приоритет на международните договори и нормативни актове пред вътрешното законодателство, записан и в българската конституция. САЩ засега успешно се държат на другия полюс, заедно с диктаторските режими по света, обявявайки приоритета на собствените си национални интереси пред поетите международни ангажименти, или използвайки го като мотив за отказа да се поемат такива ангажименти 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11955134
Постинги: 5398
Коментари: 12316
Гласове: 62092
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930