СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Въздишам, тъжно ми е :Пропуснах да заснема видеоклипа на живота си.

Това не засенчва радостта ми: Вчера ми се случи
Под асмите в градинката пластмасов съд. Останал под снега. Сега пълен с вода. Стоя на порзореза, оглеждам редките облаци, през които от време на време слънцето ограява с пролетни лъчи двора. Тъкмо се отдръпвам навътре, когато погледът ми привличат два спискащи се точно пред водата два врабеца. Мисля си "Там няма нищо за ядене". Виждам, как едното врабче се гмурва във водата на пластмасовото лигенче. Излиза. Другото прави същото и така се гмуркат, гонят, прецапвайки водата и цвърчат. Бързо включвам телефона, за да заснема клипче. Излиза надпис ": Паметта е пълна..." Докато се суетя какво да изтрия котакът, видял плячката се спуска, изплашва ги, защото те успяват да изхвърчат... Шоуто спира! Не мога да забравя видяното. Всякакви врабчета виждах в живота си, но тези единствено ме изумиха с радостта, която излъчиха...тя се записа в душата ми и сега , като видя врабче, картината оживявя в мислите ми. Кара ме да въздишам и ахкам, че не можах да я запиша. "Боже, каква огромна радост могат да ни донесат две къпещи се в запролетения зимен ден врабчета!?" В края на декември!
Вярвам, че това са пратеници ... Предадоха ми посланието на небето: "Усмивката е радост и здраве:
Предай радостта нататък!" С картина не можах! Не е възможно да ми се случи... пропуснах шанса си... както се случва в живота. Птичето веднъж кацало... на рамото или... в градинската баня за птички... Остава спомена... както винаги... за красивото около нас...Природата, която ни говори без думи...

Нагоре