СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Здравословни ли са вашите познанства?

Към статията ми “4 правила за баланс между уединението и общуването” от преди 2 седмици имаше коментари и въпроси от типа “Защо да поддържаме поне пет стабилни запознанства?”, “Отбягвам познанствата, но не ставам ли по този начин асоциална?”, “Какви са възможностите да балансирам между уединението и общуването?” и др. Вашите коментари и въпроси ме подтикнаха да продължа темата за баланса между общуването и уединението, но в друга светлина, а именно: Здравословни ли са всички наши познанства (общувания) или не? Мисля, че две научни доказателства ще бъдат достатъчни, за да си отговорите сами на този въпрос. Но първо, нека разкажа една история с мен.

Снимка: diP, CC. Истинска история Това е история за нездравословно познанство, което за щастие прекратих навреме, преди за започне да работи против собственото ми здраве. Преди много време, когато децата ми бяха малки, имах една позната (аз правя разлика между “познат” и “приятел”). Тя обичаше да се среща и разговаря с мен. Излизахме на кафе. Разхождахме се. Идваше ми на гости у дома, аз връщах визитите. Общувахме дори и в пълен състав на семействата и докато децата ни си играеха, а мъжете ни – разговаряха на техни си “мъжки” теми, ние двете отново разговаряхме. Веднъж си дадох сметка, че срещите с тази жена не ми харесват. И че ми влияят негативно. Анализирах защо и с какво са свързани моите чувства. И открих, че причината са вечните и безкрайни негативни оценки, които изобилстваха в нейните разкази. Моята позната постоянно ми разказваше колко е загубила, какво не е могла да реализира, колко е нещастна, как другите й пречат да бъде щастлива! И искаше съвети от типа на “Кажи ми как ще постъпиш, ако си на мое място?” А вместо да се възползва от съветите, предпочиташе отново и отново да разказва за загубите и нещастията си. Във вечен плен на тази позната, аз се чувствах обезпокоена от нейните непрекъснати безпокойства, както и объркана от вечната й обърканост и нежелание да се справи веднъж завинаги с проблемите си. И тъй като съм индивид, който защитава своето его, за го използва за по-значими неща в живота си, прецених, че трябва да прекъсна общуването с тази жена. След което ми олекна. А вие, имали ли сте такива познати? Независимо какъв е отговорът ви, ето две научни доказателства, за които споменах по-горе. Силно вярвам, че поне с нещичко малко те ви бъдат от полза, за да получите отговора на този въпрос. Какво е здравословното познанство Научно доказан факт е, че човешката близост е важна и че общуването с хора е наша човешка потребност. Това съвсем не означава, че повечето връзки, контакти и взаимоотношения с повече и повече хора, ни прави по-щастливи. “Здравословното познанство – пише Пол Сорджи – има следните характеристики: съпричастност, взаимно разбиране, благосклонност, сърдечност, морална подкрепа, доверие и усещане, че можете да споделяте един с друг… Ако станете обект на гняв, насилие, прекалена критичност или заплаха, това ще ви направи по-уязвими за депресия и чувство на мъчително безпокойство.” (Сорджи, П. Балансът, изд. “Кръгозор”, София, 2009, с. 56) Точно така усетих и аз ефектите от познанството, за което ви разказах. Тази моя позната искаше от общуването си с мен да бъда неин пасивен слушател, за да може да се освобождава от натрупан гняв, тревоги, негативизъм, неразрешени проблеми. “Добре – ще кажете вие. А къде е помощта, другарството, моралната подкрепа, която сте можели, госпожо Христова, да дадете на тази нещастна жена?” Стигаме до мнението на експертите по човешките взаимоотношения. А то е, че е добре всеки сам да се погрижи за равновесие (баланс) в отношенията си с друг човек. Равновесието (балансът) в отношенията Познанствата, а и по-задълбочените отношения между хората зависят от това доколко двете страни са готови да “дават” от себе си, а във замяна да“получават”. Независимо за какво става дума – емоции, чувства, конкретни действия. Това е доказано още през 70 години на ХХ век от изследванията в областта на социалната психология. Десетина години по-късно експертите по комуникация уточняват и специфичния речник на вербални и невербални символи, които са подходящи за поддържане на този баланс в отношенията – какви думи да използваме, как да изслушваме, какъв да е езикът на тялото, тонът, с който говорим, стилът на писане и т.н. Аз някак си не можех прекалено дълго време само да “давам”, т.е. да бъда буферна зона на моята позната, на която пък й ставаше по-леко след разговорите с мен. Не можех, но и не биваше да съм постоянно съпричастна към нея, а тя – без желание да ме чува и да направи поне едно от нещата, за които сама търсеше съвети. Както и не можех, но и не биваше да съм постоянно атакувана с негативизъм, нещастия, обвинения. Това всичко получавах, а насреща отдавах търпение, вежливост, възпитание, съчувствие, трябваше да се справям само с емоции, с които не исках да получавам, но изтърпявах. В заключение Прекалено многото хора в живота ни не означават непременно начин да избягаме от уединението като обущуваме с кого ли не. Нужни са ни истински, здравословни връзки, които да ни удовлетворяват и да ни правят щастливи. Оледайте се и помислете имате ли такива познанства? Ако да, заложете на тях, вместо на безличните многобройни познанства, които в повечето случаи е възможно дори да ни ощетяват – здравословно, че и материално. Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook или я запазете в Delicious.

Татяна Христова от "Сита Мениджмънт Консулт" ООД провежда индивидуални обучения по човешки ресурси и обучения по работа в екип.

Харесва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направетебезплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички наши най-нови материали. 4600 души вече сториха това.

Нагоре