СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: 10 университета затварят врати

Колежите може да станат част от вузовете, казва Сергей Игнатов
Пълна промяна в областта на образованието подготвя просветното министерство. В парламента вече е приетият на първо четене закон за академичното развитие, пишат се изцяло нови закони за училищното и висшето образование. Какви промени идват в школата и университетите, "Стандарт" попита просветния министър Сергей Игнатов.

- Г-н Игнатов, идеите ви за реформата в БАН явно се разминават с тези на ръководството на академията. Как ще се развият нещата оттук нататък?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса, като правим реформа, какво целим. Можем механично да отчетем реформа, да се каже, че са пенсионирани еди-колко си души, че са слети няколко института, но какво се постига с това? Смисълът на тази реформа е да се създаде среда, за да може академията да заработи по-ефективно и резултатно и научният потенциал да се чувства по-комфортно и в по-достойни условия. Което означава, че обявените от БАН показатели за реформа някак си висят във въздуха. Пенсионирането е ежедневен административен акт - то не може да се извежда като един от основните показатели и параметри на реформата. Това, че освобождаването на толкова хора на пенсионна възраст е изостанало във времето, е проблем на самото управление на БАН. Сливането на институти или тяхното закриване пък не води до нови качествени показатели. Тъкмо обратното - ще доведе до това, че сега колективи, които криво-ляво в оскъдицата работят и постигат нещо, като ги съберем, ще се скарат. Този процес вече е започнал. Наблюдаваме някои по-активни директори на институти, които ухажват ръководството на академията в желанието си да запазят институтите си от сливане. Трябва да търсим друг подход към БАН, който да създаде нова среда. Иначе академията ще се озове в положението на ТКЗС-та, които през 70-те станаха АПК-та, но животът там не стана по-хубав.
Първото нещо, което прави впечатление при сравнението на нашата академия с изследователските центрове в Европа, са средствата. И БАН, и те получават 80 на сто от необходимата издръжка. В БАН разпределението на тези пари става на щатни бройки, докато например в Макс Планк, след като дойде бюджетът, той се разпределя на конкурсен принцип на базата на научни програми или проекти. Това е съществената разлика. Когато финансираш научен проект, ти знаеш за какво даваш пари и какво искаш да постигнеш. Когато финансираш щатни бройки, единственото, което постигаш, е някакъв социален резултат - плащаш заплати. За да се направи реформата, първо трябва да се смени парадигмата. Другото, което знам, че звучи изключително еретично за ръководството на БАН, е институтите, които могат, чрез много добри гъвкави договори да се свържат с университетите и да заработят съвместно, без да губят своята самостоятелност като част от академията.
- БАН се опасява именно от загубата на самостоятелност.
- БАН се опасява, без да има никакви основания. Ние не сме казали, че в света няма държавни научноизследователски институции, казваме, че тяхното управление става по различен начин. В CNRS във Франция, с което толкова обичаме да се сравняваме, 90 на сто от лабораториите са съвместни с университетите. Макс Планк работи съвместно с близо 300 университета. Така че няма нищо лошо в това колегията от академията, която може и има желание, да се свърже и да направи общи научни съвети и общи планове с университети. Така ще се даде възможност и за по-голямо движение на студентите между университетската среда и тази в академията. Ще се даде и шанс хората от университетите временно да преминават в БАН, а колегите от академията да преподават.
Много се съмнявам, че има институти, които от гледна точка на днешна България би трябвало да са самостоятелни. Когато в световния ден на влажните зони бяхме в един от тези институти на БАН, се запитах защо, след като в университетите ни вече се изучава екология, те не се свържат с тях.
Въпросът е, като осъществяваме реформа, да направим така, че да се запази научният потенциал и колективите да имат позитивното усещане, че ги чака по-добро развитие. Да се смени моделът на финансиране, което задължително ще доведе хората в БАН до усещането, че имат повече пари. Просто защото даването на заплати се различава от заплащането спрямо проект. И за да не бъда голословен - ето сондата, която кацна на Титан. Това е проект на Оупън юнивърсити, не на някакъв институт, изведен извън университетското пространство, където са само учени в лабораторията. При това Оупън юнивърсити е голям британски дистанционен университет, който се свърза с колеги от Германия, САЩ, направиха проекта и човечеството реализира една своя мечта да потърси живот там.
- Как ви изглежда идеята на БАН да си прави собствен университет?
- За тази идея мога да кажа и да, и не. БАН вероятно има потенциал да създаде този университет. Но чисто мениджърски, ако направят бизнес план на това, ще видят, че начинанието в момента е трудно. Сега академията се оплаква от липса на средства, тя се финансира криво-ляво. А университетът е много скъпо бизнес начинание, което трябва да бъде финансирано допълнително. Ако разчитат парите им да идват от такси на студенти, трябва да чакат 2025 г., когато ще има студенти. Не виждам в момента чуждестранни младежи, които да са се запътили към България. Все още не сме тази привлекателна образователна дестинация, макар че се надявам да станем.
- Ще доведе ли новият закон за висше образование до самозатваряне на университети?
- Понеже и законът за академичното развитие, и този за висшето образование фиксират, че при акредитация на висше учебно заведение един преподавател вече ще се брои само в един университет, приемането им ще прекрати пътуването на преподаватели из цялата страна. Напълно естествено следствие от това е, че създадените звена за висше образование, които се крепят на тези преподаватели, временно ще прекратят своята дейност. Тези, които наистина са се развили през годините (защото има и такива, които са претърпели развитие и са създали свои преподаватели), до следващата си акредитация ще могат да подготвят един по-млад състав, чрез който работата им да продължи. Но демографската криза плюс новото законодателство сами ще доведат до намаляване броя на университетите или тяхното сливане.
- Можете ли да се ангажирате с прогноза с колко ще намалеят университетите?
- Мога да прогнозирам, че след приемането на закона за висше образование от сега съществуващите 51 ще останат около 39 университета. Защото ще създадем условия за сливане на по-малки с по-големи структури. Те дори ще бъдат стимулирани за това.
- Какви стимули замисляте?
- Дори и според закона за академично развитие в момента има структури, които не могат сами да произвеждат своя академичен състав, например колежите. Затова те вече ще трябва да се свържат с голям университет и да имат общи съвети. Което означава, че един ден ще имат и общи курсове и така сливането ще дойде по естествен път.
- Поставихте искане в учебниците да бъде застъпена по-европейска ориентация на средното образование. Това означава ли, че изучаването например на българска литература и история ще бъде намалено като обем?
- Не. Трябва да се разбере, че като говоря за европеизация, имам предвид да намерим българските автори, които са европейци. Ние имаме прекрасна литература. Човек, който е минал хуманитарно образование, като мен например, усеща как корените й са се впили в земята и селото. Но в литературата ни от ХХ век има и изключителни автори с европейско звучене, които трябва да потърсим. Има творци, за които, ако човек не знае, че са българи, не би се сетил, че е роден тук. Ето например Чавдар Мутафов, има и много млади автори, които са интересни, и те трябва да влязат в програмата.
- Това означава ли, че за сметка на тях ще отпаднат вече изучавани автори?
- Нашата идея по принцип е да разтоварим учениците, като намалим броя на изучаваните автори и въобще количеството на фактите, които влизат в главите им. За сметка на това ще дадем в ръцете им един метод, един инструмент за интерпретация и позитивно отношение, че те благодарение на него да могат да се справят и с непозната материя, която не са чели до този момент. Защото това е европейският начин на обучение.
Може би ще отпаднат автори, нека да видим как ще тръгне писането на закона. Защото и при него има две тенденции. Едните искат той да бъде, и така е правилно според мен, рамков. А другите - да опишат в един нормативен документ всичко, което ще се случи в следващите 20 години. Не вярвам на втората група, защото животът е толкова непредсказуем, че както и да го опишем, резултатът е, че след две години ще променяме закона. Ние не знаем какво ще се случи дотогава, глобализацията запълва всички пространства. От една страна, това не е лошо - защото проблеми, които в момента не можем да решим заради липса на пари, ще ги решат по-активните фирми. Лошо е обаче, защото можем да загубим контрола - ето вече има проблем например с информацията, която децата черпят от мрежата.

Нагоре