СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Живот след смъртта

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2010 15:04 - Живот след смъртта - има го, а за кого...

Автор: zaw12929 Категория: Политика

Прочетен: 19881 Коментари: 33 Гласове:

Последна промяна: 16.02.2010 19:04

Феномена на “завърнали се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколкократно преживял връщане от смъртта. По време на хобито си- изкачване височини в Алпите Няколко десетилети събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка мъки и тревоги. Всичко около мен красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета в коити потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот. В следващия миг усещам снега ,удар и падането завърши.” В книгата “След смъртта” издание 1994 Форд Артур пише “ Не си струва струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари пренасянето в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...” През 1969г. във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваааща мина. ” Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видях: левият крак и лявата ми ръка липсват.Паднах по гръб, мислейки, че умирам. Не усещах болка. Само тъмнина...” Изведнъж се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му събрали в носилка тялото му гопомислили за умрял. Той слязал при окарвавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедо със загиналите преди това негови 13 войници. Те си общучали без думи и го убеждавали, да остане с тях. Пак се озовал в операзионата зала, където видял да пежат тялото му. Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля. В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична смърт . Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.С три операционни рани, предизвикали смъртта и, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка. А удоволствие от обстановката: Небе ярко синьо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала. Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в слестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си бааща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с кйто я покрили, като “мъртва”. Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с с чувството на възторг : Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че лет из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякъш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....” Клиничната смърт е състояние на умиращия мозък. Нагледно, имаме шалтер, Започваме изключване,Докато движим шалтера от “включен мозък” до крайно положение-“изключен” е все още несвършено времето на мозъка. Биологичната смърт започва с пълното “изключване” на мозъка ( от момента на поставяне шалтера в положение “изключен мозък” Тялото е все още топло, но спира работата на системите.Започват в тялото действия наречени разрушителни процеси. Биологичната смърт е процес необратим. Реамимация е невъзможна. За случаите разказани от Раймънд Моуди лекарите са посочили клинична смърт. Описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от тяхната етническа принадлежност, възраст, преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него ; навлизане в тъме тунел; изправяне пред силна светлина; като на бързодвижеща киолента виждат целия си земен живот. През цялото време не усещат болка, а напротив! Глас им напомня, че трябва да се върнат, защото, е рано, имат още задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя си виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса. Доктор Сабом, преподавател в медицинския факулет в университета “Еймъри” в САЩ, Специалист, кардиолог,член на Американското дружество на кардиолозите, с огромен практически опит в реанимациииията, решава да опровергае “налудничавите идеи” на Р.Моуди” за живот след смъртта. И всичко завършва с това, че става първият му поддръжник.. Книгата му “Спомени за смъртта” излиза 1981 г и потвърждава казаното по горе. Нещо по вече : той съпоставя разказите на своите пазиенти със събития, ставали по същото време в ралната действителност. Със събитията, в операционната зала, показанията на апаратурата за да установи, наистена ли в операционната е ставало това, за което те разказвали.

Пръв от учените медици Раймънд Моуди през 1975 г публикува своите изследвания, установяващи живот след живота. Това в Русия е могло да стане един век по рано от Н. Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множвство разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели Книгата “Живот след живота,” на Раймънд Моуди не само става бетселър. Катализира интереса на други медици по пътя към същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За вторрата си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става!” Върнах се в залата, където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха ренгеновата снимка. После видях...” и той с подробности описва как хирурзите режат ттялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...” Това е деиствителността

Нагоре

Тагове: смъртта,

Гласувай:

Подобни постинги

Смъртта на гости дойдЕ
Смъртта е невидима за нас
Смъртта е таз която не умира

Прочелите постинга прочетоха и:

Любовни стихове
ЛИМОН И СОДА БИКАРБОНАТ - 10 000 ПЪТИ ПО...
Лопенът-бие шут на астмата и язвата

Следващ постинг

Предишен постинг

Гневно за "тъпите селяни"

Как набира "сили" модерната епоха

Коментари

1. razkazvachka - Това е така, защото съзнанието на човека
16.02.2010 18:37

е като светлината от лампата, където тялото е само една тънка волфрамова жичка, а подсъзнанието е цялото място, където светлината е видима...
И аз бях там - но не през тунела - има преки пътища и подсъзнанието ги знае...