СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: “Теория на очакванията” на Виктор Врум

от Симеон Христов, Сита Мениджмънт Консулт ООД Голяма част от ежедневието на мениджърите е посветено на мотивацията на служителите, които те ръководят. Тези от вас, които са изучавали мениджмънт, навярно си спомнят, че има различни теории за мотивацията, но основно те се разглеждат в две групи – “съдържателни теории за мотивацията” и “процесни теории за мотивацията”. Първата група теории обясняват мотивацията чрез човешките потребности и свързаните с тях фактори, влияещи върху поведението на хората. Втората група теории разглеждат мотивацията в друг аспект, а именно – как протича процеса на мотивация, как човек разпределя усилията за постигане на различните цели и как избира конкретния вид поведение.

Снимка: topshampatti, CC. Независимо, че мотивацията е поведение, което е осветлено ясно, точно и достоверно, все се намират “мениджъри”, които считат, че теориите за мотивацията са “теории”, а практиката е “практика”. За съжаление те не осъзнават, че теориите за човешката мотивация показват как да се направи така, че в организацията им да има мотивирани служители. Именно това превръща теориите за мотивацията в безценен помощник на мениджърите в усилията им да имат повече мотивирани служители. Искам да ви представя “теорията на очакванията” на Виктор Врум, която за мен е една от най-достъпните и лесно приложими в непосредствената ежедневна работа на всеки мениджър, теория. Каква е основната теза на “теорията на очакванията”? Основната теза в тази теория е, че намерението (склонността) на един човек да изпълни определено действие зависи от последствията (резултатите), до които ще доведе то, както и от полезността и привлекателността на тези последствия (резултати) за индивида. Или мотивацията се основава на решението на този човек “Колко усилия да употребя, за да постигна това, което искат от мен?” Авторът на тази теория – Виктор Врум, казва, че изборът на решение зависи от очакванията на човека, а те се образуват в два последователни етапа: (1) усилия-изпълнение на задачата; (2) изпълнение на задачата – резултати (възнаграждения). Как протича мотивацията според теорията на Врум? Според Виктор Врум очакванията (а те са в основа на мотивацията) преминават през два етапа. През първия етап мотивацията се влияе от очакванията за това какви усилия ще са необходими, за да се постигне определено равнище на изпълнение на задачата. През втория етап мотивацията се влияе от увереността на индивида, че изпълнението на задачата, като резултат от положените усилия ще способства за получаването на очаквания резултат (възнаграждение). Същевременно значение има и това колко привлекателно е възнаграждението, както и каква ще е оценката, която ще му дадат другите, включително и дали ще има кой да оцени резултатите от работата. Например, мотивацията на Иван Димитров (това е случайно подбрано име) ще зависи от това:

Дали той има ясни, конкретни, точни очаквания какво трябва да направи, кога да го направи и приключи, как да изглежда, какви резултати (възнаграждения) ще получи.
Колко време и труд ще изпълнението на задачата на Иван Димитров.
Колко сигурен и уверен е той в това, че ако извърши определените действия (спази определени стандарти, условия и др.) ще стигне до това, което се иска от него.
Колко привлекателно (интересно, значимо) е възнаграждението, което е обещано, в случай, че Иван си свърши работата както точно се иска да я свърши.
Кой е този, който ще оцени работата му, дали ще е достатъчно обективен, как точно ще става оценката, по какви показатели и др.

Очевидно е, че Иван Димитров няма как да е мотивиран от “само себе си”. Неговият мениджър, а така също и организацията като цяло, имат основна двигателна роля в създаването на очаквания, т.е. в процеса на мотивация. Доказателство за това са ключовите понятия в “Теорията за мотивацията” ва Виктор Врум. Кои са ключовите понятия в “Теорията на очакванията”? Виктор Врум използва 3 ключови понятия: очаквания, инструментариум, валентност. 1. Очакванията представляват увереността на индивида, че ако вложи точно определени усилия, това ще го доведе до точно определено равнище на изпълнение на задачата. Това са очакванията му за съотношението “Усилия-изпълнение на задачата”, а те са в параметрите от 0 до 1. Очакванията се определят като вероятност, т.е. като оценка на индивида на степента, в която изпълнението на задачата зависи от прилаганите усилия. Ако Иван Димитров например прецени, че неговите усилия в труда няма да доведат до изпълнение на съответното равнище на поставенета му задача, очакването му ще е равно на 0. И обратно, когато Иван Димитров е уверен, че усилията му в труда ще доведат до решение на поставената задача, значението на очакването е равно на 1. Ако питате чия работа е Иван да стигне до тези преценки, нека веднага да уточня, че това е работа на мениджъра (и на цялостната политика на организацията), а не работа на самия Иван. 2. Инструментариумът е осъзната връзка между изпълнението и резултата (получаването на възнаграждение). Зависи от увереността на индивида, че даден резултат е следствие на точно определено равнище на изпълнение на поставената задача. Изпълнението се явява в ролята на инструментариум, когато води до нещо друго. Например, успешното изпълнение на задачите от Иван, който е служител в “Информацонно обслужване” на фирмата, е инструментариум за добрата крайна месечна оценка. Това със сигурност ще му помогне по-нататък в професионалното израстване. В “Теорията на очакванията” се казва, че численото значение на инструментариума се изменя от 0 до +1. Инструментариумът от +1 показва увереността на индивида, че определен резултат зависи изцяло от изпълнението на задачата. Ако Георги Петров е работник мазач от строителството, на когото му се заплаща за изработени от него квадратни метра мазилка със съответно качество, той ще бъде уверен, че паричното му възнаграждение е в пряка зависимост от изпълнението на задачата. Нулевият инструментариум означава, че на практика не съществува връзка между изпълнението и получените резултати (възнаграждения). Това може да се получи, когато мазачът Георги не работи на норма, а му се заплаща на надница за всеки отработен ден. Видно е, че възнаграждението, което той ще получи, няма да е обвързано с резултатите, които той получава. И при по-малки, и при по-големи усиллия паричното му възнаграждение, ще бъде едно и също. 3. Валентност. Валентността отразява личните предпочитания – личното възприятие за ценността на резултата. Например, за повечето служители резултатът от типа на допълнителни възнаграждения и признания имат положителна валентност. Обратно, санкциите и стресът имат отрицателна валетност. Според Врум възнагражденията зависят от различни фактори, които са свързани с представянето и могат да бъдат заплати, повишения, признания и други. Оценката на резултатите се определя от индивидуалните потребности и може да бъде измерена със специални скали. Както се вижда от изложеното за теорията на очакванията: Първо. Мотивацията по тази теория е краен резултат от взаимодействието на 3 фактора

От това доколко силно индивидът желае да получи възнаграждение (валентност);
От оценката на индивида за вероятността, че положените усилия ще доведат до резултата (очакване);
Постигането на поставената цел ще бъде достатъчно възнаградено (инструментариум).

Второ. Мотивацията по тази теория е “произведение” от Валентността х Очакванията х Инструментариума (Мотивация = Валентност х Очаквания х Инструментариум) Трето. Теорията на очакванията може да се използва при анализа на практическите програми за мотивация. Следва продължение с изводите от “Теорията на очакванията”…

Нагоре

Тагове: теория,

Гласувай:

Подобни постинги

ТРИИЗМЕРНО
Теория за мрънкането

Прочелите постинга прочетоха и:

Премиерската канцелария беше уведомена з...
Спечели пари от блога си с Google AdSens...

Следващ постинг

Предишен постинг

Из Интернет е кадровата справка на Алексей Петров 228211

Покупна стойност на българската минимална заплата

Коментари