Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 11:04 - Как да посочиш простотия, без да употребиш думата простак?!
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1461 Коментари: 4 Гласове:
1



    Непрекъснато виждаме и чуваме от медиите подигравки към хората, които гледат турски сериали. На такива препоръчвам : изгледайте поне един турски сериал, преди да бълвате невернотии. Едно, че са обидни, за хората, направили сериалите, друго, че се лишавате от удоволствието, което те предоставят. Трето, ставате смешни пред световната общественост, оценяваща филмовото изкуство
   Адмирации заслужават тези, които закупиха и ги пуснаха в обръщение. Турските сериали имат високо чачество в сравнение е тези от САЩ, задръстили ефира. Те засягат теми, за бита, за живота много близък до нашата балканска принадлежност, чужда на американската аругантност, циничност. Ако продукцията на холивуд  има сериозна заслуга  за"обучаването и разпространяването на бандитизма, уличната  и всякаква престъпност,  предизвикването на "сексуалната революция" в най уродливите и форми,  турските сериали ни карат още да погледнем  какво сме загубили, като балканска душевност, като ценности на семейни традиции. Отрязвайки корени, пазили българщината векове. Загърбени от преекспониране на антикомунизма до степен, да твърдим, че в България не е имало фашизъм и фашисти, да омаловажяваме неговите жертви, да героизираме фашизма, като жертва , докато навсякъде по света е заклеймяван, а у нас се възражда.
     Турските сериали не на последно място дават прозорец на всеки българин сам да види и оцени, че Турция е  страна, различна от нашите представи, изградени от години в материали, които пренасят  незаслужена омраза от султанска Турция към хората днес и на Република Турция и към живеещите у нас турци, етнически българи. Да спрем да наричаме тях и техните фирми "турски", щом са от България с българско гражданство и българска регистрация. 
  
   Затова нека всички приемем със задоволство , както Турция приемаше с радост успехите на България  През 19 век, когато 1885 г Сърбия ни напада след Съединението ; когато 1994 г нашите футболисти печелят-  турската преса пише  : "Нашите спечелиха!" и искрено се възхишава на проявената смелост и упоритост! А сега може и ние да отвърнем със  същото : Поводът:   

    Турският филм Bal ("Мед") на режисьора Семих Капланоглу спечели „Златна мечка" на 60-ия международен филмов фестивал в Берлин (berlinale.de).

  Турско-германската продукция бе предпочетена от журито с председател режисьора Вернер Херцог пред силно рекламираното участие на Роман Полански, за когото остана "Сребърната мечка" за режисура.

Още по време на конкурсните прожекции турският филм бе обявен от журналисти и критици за фаворит. Той разказва историята на 6-годишно момче, живеещо в гората с баща си, който го обучава в тайните на производството на мед. Романтичният свят на Юсуф се срутва, когато баща му изчезва безследно.

При получаването на наградата, Капланоглу се пошегува, че "Златната мечка" е надушила меда и затова филм с такова заглавие печели юбилейния фест.

   И още един филм на съседи спечели награда - румънският Eu cand vreau sa fluier, fluier ("Ако искам да свиркам, ще си свиркам") на Флорин Сербан заслужи Голямата награда на журито.

Тази румъно-шведска продуция описва непълнолетен престъпник, който излиза на свобода, след като е прекарал няколко години в изправителен дом и там е успял да се влюби в срещащата се с него социална работничка. Изпълнителят на централната роля и почти всички други млади изпълнители не са професионални актьори.



Тагове:   как,


Гласувай:
1



1. mamas - Подкрепям те!
21.02.2010 11:19
Най-лесно е да отхвърлиш нещо, когато не го познаваш.
цитирай
2. zaw12929 - Благодаря! Защото за всичко трябва ...
21.02.2010 11:21
Благодаря! Защото за всичко трябва да спорим с факти, най добра възможност ни дава Интернет а не с ругатни
цитирай
3. анонимен - " Турските сериали не на по...
21.02.2010 11:40
" Турските сериали не на последно място дават прозорец на всеки българин сам да види и оцени, че Турция е страна, различна от нашите представи"

С турците ние се оправяме, ама с ей такива като тебе, нерязани турци, как да се справим? Ти ходил ли си по-далече от Истанбул, та да ми разправяш какъв бил животът в Турция, бе, нещастник?! Мамицата ви негодна лъжлива!
цитирай
4. zaw12929 - Така е трудно е на някого да не кажеш ...
21.02.2010 12:03
Така е трудно е на някого да не кажеш простак, като е измет!
Тук предлагам следващия постинг От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.
Дали винаги е било така?

Дядо ми беше ветеран от Балканската война. Както много други отишъл на война с ентусиазъм, преправил си кръщелното свидетелство, да се изкара по-голям с една година, за да го вземат. Свидетелството още е вкъщи, фалшификацията ясно личи, но комисията си е попритворила очите и изглежда не веднъж.
В къщи често се събираха ветерани. И никой от тях не е изпитвал омраза към турците. Те са отишли на война да освобождават българските земи и сънародниците ни, а не срещу турците.
Всички говореха отлично турски, използваха много турски поговорки и мъдрости, хвалеха турците, как правят много неща „за хаир“ – например чешми, заслони в планината.
Също баба ми и дядо ми често говореха помежду си на турски, когато не искаха децата които бяха на гости да ги разберат – най-често обсъждаха какво да им подарят или да ги почерпят и за да е изненада ползваха този език.
След 9-и септември, нещата са тръгнали в друга посока. Хората трябваше да се мразят и да изпитват подозрение един към друг.
Ще се опитам да разгледам проблема от двете гледни точки, естествено си давам сметка, че „тяхната“ гледна точка мога да я представя само косвено, опитвайки се да се поставя на мястото на гражданин с турско самосъзнание.
Как се подържаше напрежението? По много начини, като един от тях бяха привилегиите
Например дълго време имаше предимство за малцинствата при кандидатстване във висшите учебни заведения. Много българи се дразнеха, че с деца с много по-висок успех не успяват да се класират, защото са изместени от деца от малцинството с предимство( и от деца на „активни борци“, но това е по друга тема).
Току се даваха се или се отнемаха и други привилегии. Например имаше период, когато турското население имаше предимство при закупуване на земя, имотни привилегии. Това естествено дразни тези, които ги нямат, а когато пък се отнемат привилегиите, тези които са ги имали се чувстват изиграни.
Друг начин на подържане на напрежението бяха поръчковите слухове, които се разпространяваха периодично. (То тази практика продължава и до сега между другото – познати на майка ми комунистки след партийно събрание все и прошепват „Ще ти кажа под секрет…“ Лошото е, че повечето хора приемат тези „секрети“ за чиста монета.)
Начините за подържане на „огъня“ бяха всъщност много и най-изобретателни, често човек въобще не се усеща, че се е подвел по налаганата „от горе“ линия на поведение.
Как изглеждаха обаче нещата от „другата“ страна?
На първо място въпреки всички привилегии и т.н за малцинствта, за гражданите с турско самосъзнание имаше някакъв негласен лимит, до където да стигнат в ерархията.
Говорехме за казармата с колега-математик, по времето когато учех в Шумен. Той беше служил в КЕЧ-а и казваше: „Имаше няколко българи , двама на леки постове с връзки, другите защото бяха с присъди и всички останали бяхме там защото сме или турци, или цигани“
Когато бях в казармата, взводният ни с патос ни обучаваше, как няма сегрегация и как даже в Толбухин (сега Добрич) имало един полковник Мустафов. Не знам, даваше ли си сметка, че споменаването на един единствен офицер, макар и със сравнително висок чин в цялата армия (или поне в цялата 3-та армия, към която беше и нашето поделение) говори точно за обратното? Или просто трябваше да казва „каквото трябва“?
Да, имаше изключения, които само потвърждаваха правилото. Аз по време на началното военно обучение (и такова имаше задължително) опитах да се кандидатирам за едни курсове за радист. Не ме приеха, както по-късно разбрах, в досието ми пишело „от неблагонадежден произход“. Същевременно имах съученик, с фамилия пак Мустафов, но едва ли има връзка с гореспоменатия полковник, който служи в едни много секретни поделения, където не се допускаше кой да е. Виж, родителите му бяха видни партийци. Та такива случаи служеха, да могат да бъдат давани примери, че видите ли – всичко е по мед и масло, няма дискриминация. (Иначе човекът си беше много готин, китарист, душата на компанията, много добър приятел.)
Отношението на турците беше много разнообразно. Много хора, живеещи далече от областите с голямо турско население са слушали, как в магазините не ти обръщат внимание, когато не говориш на турски, много хора, с които съм се срещал не го вярваха, но си беше така.
Имаше случаи, някой турчин да заяви – „вие сте били 500 годин под робство и сте се освободили, не си мислете че ние няма да се освободим“. При което възмутените българи отговаряха горе долу в тоя смисъл: „Абе ти роб ли се чувстваш бе сульо, ти имаш повече права от мене!“ И бяха прави. До някъде. От друга страна, турчинът сигурно, както казах е имал основание да се чувства подтиснат, недооценен, пренебрегнат, но чак пък роб? По-скоро не му е било ясно значението на тази дума.
Определено и от другата страна имаше хора,, които мътеха водата (и съзнанията на сънародниците си).
Но общо взето нещата вървяха в добра посока. Голяма част от турците, най-вече от по-образованите, се стараеха да бъдат преди всичко български граждани.
В много семейства, когато се родеше дете задължително говореха само на български, докато детето го научи добре и чак след това учеше турски. Много турци се при запознаване казваха имената, с които са известни сред приятелите си – галени имена или съкратена форма. Не че са се срамували от турските си имена, а предполагам, защото не са искали името да е предопределящо за първначалното възприятие. По-добре е първо да поопознаеш човека, а не да го слагаш в някакъв зададен шаблон „този е едикакъв си“ според етническата му принадлежност.
Всичко това се сгромоляса, когато започна „възродителният процес“.
Не може да очакваш човек да е толерантен гражданин, когато се гавриш и името му и с етноса му.
А отношението на българите към ставащото какво беше? Иска ми се да кажа, че всички са били (поне) възмутени, но уви, както вече писах авторитетът на институциите често заглушава гласа на разума и авторитетното решение отменя необходимостта да се мисли. Още по-лошо, когато станаха атентатите, далече не всички правеха разлика между атентаторите и обикновеното, страдащо турско население. Всъщност това е масова склонност да се обобщава, вместо да се търси конкретния виновник („те турците/българите са…“) .
От къде дойде това безумие? Има какви ли не „теории“. Според мен, нашите власти не правеха нищо без благословията на Москва. А тогава СССР навлизаше в последния стадий на кризата, преди да рухне. Стандартна тактика, на всеки режим, който вижда, че си отива е да започне война.
Още в училище по военно обучение ни се намекваше, че сигурно ще има война. В казармата ни убеждаваха, че войната е неизбежна.
Правеха някакви безумни сметки, как когато българските турци се изселят, турската икономика ще се срине и съветските МиГ-ове ще нахлуят…
За щастие този зловещ сценарий се размина, но на добрите отношения между двата етноса до колкото ги е имало, се сложи край, поне за много дълго време.
За сегашното положение.
С риск да бъда обвинен в национализъм, черногледство, параноя или каквото си изберете, сегашното положение е по-зле от всякога.
Областите, в които имаше по традиция голямо турско население са почти обезбългарени. За югоизточна България само съм чувал, но за североизточна имам преки наблюдения.
Със Стоян обсъждахме, че селата в Търговишко и Шуменско вече са изцяло турски. Сега е ред на градовете.
Българското население все повече остава без работа и се изселва. Кой в София, кой в … Испания.
При създаването на „Шише джам“ в Търговище масово бяха докарани работници от Турция (предимно кюрди), въпреки че безработицата в града е голяма.
Български специалисти инженери бяха назначени с обещания за високи заплати, но си останаха с обещанията. Някои напуснаха. Между другото „официален“ език в завода не е този, които се води официален за България. Въпросните инженери се бяха принудили да го научат много добре, защото по-слабите им познания по езика бяха достатъчни, за да разберат, че преводачите превеждат тенденциозно.
Мой приятел искаше да постъпи като шофьор във фирма за международен транспорт. След като не получи отговор, пита едно от момчетата, работещи там, какво става. То много гузно отговори, че шефът е казал, че назначава само турци. Това не е единичен случай. В български фирми – или поне регистрирани като такива да не могат да работят българи.
И мога още да продължавам, но стига толкова.
Знам, много хора ще ревнат подигравателно „конспиративни теории“, „юдейско-масонски заговори“…
Не знам за конспирации и заговори, аз излагам факти така, както съм ги видял и преживял.
Както Жоро Пентаграм каза в един коментар: „Аз съм песимистичен оптимист, но като чета пресата и гледам интервютата в последно време, напипвам изречения между редовете. Имам усещането, че някъде извън страната на Запад, решението е взето,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14206088
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68271
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031