. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?

Дядо ми беше ветеран от Балканската война. Както много други отишъл на война с ентусиазъм, преправил си кръщелното свидетелство, да се изкара по-голям с една година, за да го вземат. Свидетелството още е вкъщи, фалшификацията ясно личи, но комисията си е попритворила очите и изглежда не веднъж.

В къщи често се събираха ветерани. И никой от тях не е изпитвал омраза към турците. Те са отишли на война да освобождават българските земи и сънародниците ни, а не срещу турците.

Всички говореха отлично турски, използваха много турски поговорки и мъдрости, хвалеха турците, как правят много неща „за хаир“ – например чешми, заслони в планината.

Също баба ми и дядо ми често говореха помежду си на турски, когато не искаха децата които бяха на гости да ги разберат – най-често обсъждаха какво да им подарят или да ги почерпят и за да е изненада ползваха този език.

След 9-и септември, нещата са тръгнали в друга посока. Хората трябваше да се мразят и да изпитват подозрение един към друг.

Ще се опитам да разгледам проблема от двете гледни точки, естествено си давам сметка, че „тяхната“ гледна точка мога да я представя само косвено, опитвайки се да се поставя на мястото на гражданин с турско самосъзнание.

Как се подържаше напрежението? По много начини, като един от тях бяха привилегиите

Например дълго време имаше предимство за малцинствата при кандидатстване във висшите учебни заведения. Много българи се дразнеха, че с деца с много по-висок успех не успяват да се класират, защото са изместени от деца от малцинството с предимство( и от деца на „активни борци“, но това е по друга тема).

Току се даваха се или се отнемаха и други привилегии. Например имаше период, когато турското население имаше предимство при закупуване на земя, имотни привилегии. Това естествено дразни тези, които ги нямат, а когато пък се отнемат привилегиите, тези които са ги имали се чувстват изиграни.

Друг начин на подържане на напрежението бяха поръчковите слухове, които се разпространяваха периодично. (То тази практика продължава и до сега между другото – познати на майка ми комунистки след партийно събрание все и прошепват „Ще ти кажа под секрет…“ Лошото е, че повечето хора приемат тези „секрети“ за чиста монета.)

Начините за подържане на „огъня“ бяха всъщност много и най-изобретателни, често човек въобще не се усеща, че се е подвел по налаганата „от горе“ линия на поведение.

Как изглеждаха обаче нещата от „другата“ страна?

На първо място въпреки всички привилегии и т.н за малцинствта, за гражданите с турско самосъзнание имаше някакъв негласен лимит, до където да стигнат в ерархията.

Говорехме за казармата с колега-математик, по времето когато учех в Шумен. Той беше служил в КЕЧ-а и казваше: „Имаше няколко българи , двама на леки постове с връзки, другите защото бяха с присъди и всички останали бяхме там защото сме или турци, или цигани“

Когато бях в казармата, взводният ни с патос ни обучаваше, как няма сегрегация и как даже в Толбухин (сега Добрич) имало един полковник Мустафов. Не знам, даваше ли си сметка, че споменаването на един единствен офицер, макар и със сравнително висок чин в цялата армия (или поне в цялата 3-та армия, към която беше и нашето поделение) говори точно за обратното? Или просто трябваше да казва „каквото трябва“?

Да, имаше изключения, които само потвърждаваха правилото. Аз по време на началното военно обучение (и такова имаше задължително) опитах да се кандидатирам за едни курсове за радист. Не ме приеха, както по-късно разбрах, в досието ми пишело „от неблагонадежден произход“. Същевременно имах съученик, с фамилия пак Мустафов, но едва ли има връзка с гореспоменатия полковник, който служи в едни много секретни поделения, където не се допускаше кой да е. Виж, родителите му бяха видни партийци. Та такива случаи служеха, да могат да бъдат давани примери, че видите ли – всичко е по мед и масло, няма дискриминация. (Иначе човекът си беше много готин, китарист, душата на компанията, много добър приятел.)

Отношението на турците беше много разнообразно. Много хора, живеещи далече от областите с голямо турско население са слушали, как в магазините не ти обръщат внимание, когато не говориш на турски, много хора, с които съм се срещал не го вярваха, но си беше така.

Имаше случаи, някой турчин да заяви – „вие сте били 500 годин под робство и сте се освободили, не си мислете че ние няма да се освободим“. При което възмутените българи отговаряха горе долу в тоя смисъл: „Абе ти роб ли се чувстваш бе сульо, ти имаш повече права от мене!“ И бяха прави. До някъде. От друга страна, турчинът сигурно, както казах е имал основание да се чувства подтиснат, недооценен, пренебрегнат, но чак пък роб? По-скоро не му е било ясно значението на тази дума.

Определено и от другата страна имаше хора,, които мътеха водата (и съзнанията на сънародниците си).

Но общо взето нещата вървяха в добра посока. Голяма част от турците, най-вече от по-образованите, се стараеха да бъдат преди всичко български граждани.

В много семейства, когато се родеше дете задължително говореха само на български, докато детето го научи добре и чак след това учеше турски. Много турци се при запознаване казваха имената, с които са известни сред приятелите си – галени имена или съкратена форма. Не че са се срамували от турските си имена, а предполагам, защото не са искали името да е предопределящо за първначалното възприятие. По-добре е първо да поопознаеш човека, а не да го слагаш в някакъв зададен шаблон „този е едикакъв си“ според етническата му принадлежност.

Всичко това се сгромоляса, когато започна „възродителният процес“.

Не може да очакваш човек да е толерантен гражданин, когато се гавриш и името му и с етноса му.

А отношението на българите към ставащото какво беше? Иска ми се да кажа, че всички са били (поне) възмутени, но уви, както вече писах авторитетът на институциите често заглушава гласа на разума и авторитетното решение отменя необходимостта да се мисли. Още по-лошо, когато станаха атентатите, далече не всички правеха разлика между атентаторите и обикновеното, страдащо турско население. Всъщност това е масова склонност да се обобщава, вместо да се търси конкретния виновник („те турците/българите са…“) .

От къде дойде това безумие? Има какви ли не „теории“. Според мен, нашите власти не правеха нищо без благословията на Москва. А тогава СССР навлизаше в последния стадий на кризата, преди да рухне. Стандартна тактика, на всеки режим, който вижда, че си отива е да започне война.

Още в училище по военно обучение ни се намекваше, че сигурно ще има война. В казармата ни убеждаваха, че войната е неизбежна.

Правеха някакви безумни сметки, как когато българските турци се изселят, турската икономика ще се срине и съветските МиГ-ове ще нахлуят…

За щастие този зловещ сценарий се размина, но на добрите отношения между двата етноса до колкото ги е имало, се сложи край, поне за много дълго време.

За сегашното положение.

С риск да бъда обвинен в национализъм, черногледство, параноя или каквото си изберете, сегашното положение е по-зле от всякога.

Областите, в които имаше по традиция голямо турско население са почти обезбългарени. За югоизточна България само съм чувал, но за североизточна имам преки наблюдения.

Със Стоян обсъждахме, че селата в Търговишко и Шуменско вече са изцяло турски. Сега е ред на градовете.

Българското население все повече остава без работа и се изселва. Кой в София, кой в … Испания.
При създаването на „Шише джам“ в Търговище масово бяха докарани работници от Турция (предимно кюрди), въпреки че безработицата в града е голяма.

Български специалисти инженери бяха назначени с обещания за високи заплати, но си останаха с обещанията. Някои напуснаха. Между другото „официален“ език в завода не е този, които се води официален за България. Въпросните инженери се бяха принудили да го научат много добре, защото по-слабите им познания по езика бяха достатъчни, за да разберат, че преводачите превеждат тенденциозно.

Мой приятел искаше да постъпи като шофьор във фирма за международен транспорт. След като не получи отговор, пита едно от момчетата, работещи там, какво става. То много гузно отговори, че шефът е казал, че назначава само турци. Това не е единичен случай. В български фирми – или поне регистрирани като такива да не могат да работят българи.

И мога още да продължавам, но стига толкова.

Знам, много хора ще ревнат подигравателно „конспиративни теории“, „юдейско-масонски заговори“…
Не знам за конспирации и заговори, аз излагам факти така, както съм ги видял и преживял.

Както Жоро Пентаграм каза в един коментар: „Аз съм песимистичен оптимист, но като чета пресата и гледам интервютата в последно време, напипвам изречения между редовете. Имам усещането, че някъде извън страната на Запад, решението е взето,   
  Всичко казано до тук от неандерталеца е така, но не Партията кърмилница му слага началото, тя само продължава една "традиция" установена след освобождението. Да се отмъщава на останалия у нас турски етнос. Цялата ни образователна система продължава да манипулира настройва българите към омраза. Заветът на Левски да живеем заедно етносите в една държава е загърбен,  опорочен.   
  В резултат на онова манипулуращо възпитание, да се правим на роби в свободна България, да се извиняваме с робството за изостаналостта си са и аругантните заканичелни коментари, когато за нещо турско се каже добра дума. Тези хора благодарение на тази пагубна политика са вече с прокажени мозъци за съжаление, за което вина имат и медиите днес, както и факторите длъжни да излязат и да кажат  на висок глас "българите не са били роби на султанската империя, да си сложат ръката на сърцето и да обявят, че от освобождението и до днес турския етнос е имал по малко права от българския, както са посочени по горе. Българските турци се третират, като хора втора ръка, което породи ДПС. Който има обвинения срещу Доган да гхи внесе в съда, а не да го нарича недосегаем, което чух и днес от Иван Костов. А той, продал Кремиковци за 1 долар досегаем ли е има ли морал да обвинява за заменки на стойност милиони, погубил милиарди за България. Това е друга тема. Да се замислим, били ли сме роби на  султана?!    
   Ще изтрия аругантните коментари, да се научим да мислим върху фактите, а не да ругаем, ако някой мисли, когато пише и чете, а ние сме папагали!

Наистина ли не си чувал, че когато дълговете на предприятието са по-големи от активите му, продажбата му за 1 долар може да бъде една отлична цена, ако ще дори активите да струват колкото цялата държава? Ако не можеш да разбереш това просто нещо, какво доверие може да ти се гласува на преценките и призивите да не сме папагали?