Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2010 06:20 - Мисия: Куфарче с пачки отидоха за мачки
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 3893 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 22.02.2010 08:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Може да не вярвате, но… аз раздавах едни куфарчета с пачки. Може да не вярвате, но куфарчетата бяха сини. СВтава въпрос за тъмно синя кожа или ппресован картон. Промяната ме завари в затвора, като офицер под прикритие. По времето, когато управляваше преходното правителство. Затворника, когото малтретираха, пращаха в карцера, а в същност, бях човекът на властта, който научава нещата, които следователите не могат. И стана така : дни преди първото демократично гласуване ни пуснаха от затвора, а мен помислиха за най засегнат ( според разказите на затворниците, видели как ме изтезават, защото съм набеден за шпионин.)  Така се стигна до моята „мисия куфарчета”. Донесени от чужбина много интересно направени, и напълнени с пачките у нас      Имах списък. Случи се така, че…един от списъка не дойде. Отидох да върна куфарчето, че да си нямам неприятности. Просто изпълнявах поръчение. Но и този който ми даде куфарчетата не го намерих. Беше функционер от новосъздадената опозиционна демокрация. Оказа се- станал депутат, Като ми ги даде поръча : „Никога не ме търси! Нито си ме виждал, нито съм ти давал куфарчета..  нито ти на някого нещо си давал. Вътре има каквото трябва и указание. Всеки си знае какво трябва да прави. Изгаряш списъка и… ти никому никога не си давал куфарчета. Никога никому няма да казваш, че си давал..” Тогава на шега казах -        Ами който не се яви, какво ще му правя куфарчето?!-а той със смях ми каза -         Ами отиваш и го хвърляш в Дунава -         Няма да потъне, ще изплува… -         Сложи си камък на шията , дръж го здраво и бум в реката и така никога няма да изплувате ти и истината ... -         Нищо не знам от къде са тия куфарчета… -          Така те искам.      Той си замина, аз поживях една седмица в хотела, като артист с брада и мустаци, каквито тогава носеха само демократите, погребали комунизма. Нали знаете, след погребение- няма бръснене.     Така ми смутолевиха, това знам, а за истината не гарантирам  Сините в управлението заставили министър председателя да спре плащанията по дълга, за да може да се раздадат пари на хора, които да направят обръч от подкрепа на новите демократи, да купят тук там гласове Като моята мисия трябва да е имало още 20-30 човека.      Любопитни сте как го направих. Куфарчетата- 99 на брой бяха в хотела на окръжният ни град ( та предполагам и в другите окръзи да е станало същото) , където ме заведоха, дадоха ми, срок една седмица.  списъка на хората, които щяха да дойдат при мен в апартамента в определен ден и час. И така стана, че един не дойде не се намери на кого да го върна.    Срокът изтече. Още два дни останах, но от хотела настояха да си платя. В чувалчето с дрехите от затвора сложих куфарчето и къде къде?!- Преспах на гарата 2-3 дни, като ходих да проверявам в хотела някой да ме е търсил. Така прилежно исках да си изпълня мисията.   Първо помислих, не мога да задържа такова куфарче. Погледнах пак в списъка и видях, че там беше написано името с което стоях под прикритие в затвора.      Заминах за столицата. Оказа се, че в МВР не мога да се върна. Бяха ме пенсионирали, като инвалид.  Жена ми с дъщерята заминала за чужбина, Като преспах още веднъж на централната софийска гара измислих план. Питате, а защо не си спах у дома? Опасявах се, че ще ме ликвидират, за да се запази тайната за парите.    За начало сложих един некролог на името на затворника  пред управлението, където получих задачата.Като  взех документите на истинската си самоличност оставих бележка: „При дядо съм на село”  напуснах града. Заживях временно в дядовата си къща, която стоеше от години затворена след неговата смърт. Много пъти съм идвал при него, даже тук израснах. Сега заживях сам.   Мислех да изхвърля куфарчето с проклетите пачки. В един момент ги внесох в банката при моите спестявания. Тогава всички бяха полудели и внасяха депозити. Н е направи никому впечатление и моят депозит. Ще се интересувате все пак какво стана с парите, Обърнах ги в долари, един ден, като нарасна долара над 3500 лева ги обърнах в левове. И така забогатях.       Уплаших се, че ще ме питат от къде имам тези пари. Като започна на село ликвидацията се оказа, че дядо ми има значителни дялове в тамошното текезе. . Разпродаваха машини, сгради, животни. Купих една сграда- била телчарник с голям двор. Купих и стотина крави- струваха  двадесет пъти по евтино. Беше хубава пролет, мина лятото. Няколко от гледачите останали без работа наех и така до август. По два, по три разпродадох ги, като за всяка крава, бях платил по 100- 150 , а турци ми наброяваха по 3-4 хиляди лева. Излезе вярна приказката „Пари при пари отиват!”       Отвън дядовата къща, строена през петдесетте години на 20 век изглежда все така. Дворчето с асмите и дърветата се попромени. Изсъхнаха кайсиевите дървета, крушите и късно се сетих да засадя нови. Парата промени вътрешността. Модерна домакинска техника зае място в ремонтираните помещения. Само една стая до гаража си остана все така опушена с печка чудо и там продължих да каня новите си приятели най вече пенсионери.  На ракиика със салатка. Така научавам къде мога нещо на безценица да прекупя стока. Наех си едно такси един път седмично да ме зарежда с продукти.         Услади ми се  да се занимавам с джамбазлък. Така се вика прекупуването на животни с цел препродажба. Умрял старец оставя няколко овце, крава, коза, младите са в града, аз ги купувам , после на животинския пазар ги продавам на двойна и тройна цена. Като се заредиха смърт, подир смърт. Едва успявам да им взема животните. Като не успея да ги продам до снега какво става не ме питайте! Умирали са ми по 50 – 60 животни накуп.  Но винаги съм бил с голяма печалба. Над 100 хиляди на година. Лесно се лъжат селяни, а децата им още по лесно бтрзат да се отърват от наследството след смъртта. И къщи купувах да ги препродавам. Вече трябва да спра с този джамбазлък. Няколко години се заредиха без сняг, тази година очаквах да се случи същото, а то студове, температури до минус тридесет градуса. Животните както винаги- много по вече от скапаната събаряща се постройка, И ужас, Добичета останаха вързани на открито. Намирам купувачи, Като отиваме какво да видим: Замръзнали им опашките. Със секира съм ги сякъл, че да ги продам. А те неблагодарниците- „Ставали само за кланницата” и ми го вземат на безценица, За 30 крави и телета, дето струват 35-40 хиляди ни дават само ,,,срамота 3000 лева и ме карат да им благодаря, че са ме отървали мен! По скоро животните се отърваха от студ и гладна смърт. Вярвам, че са стигнали живи до кланицата. И така слагам край на мъките. Защото тази загуба ми докара този инсулт .Да прекупувам животни, за да не разберат, че съм имал едни специално куфарче с пачки, купувах десет години мачки- така викам на добитъка… Такова тегло преживях с последната си мисия…така,че, не завиждайте…това преобрази живота ми, както стана на всички в държавата. Моят се превърна в наниз от мъки за оцеляване сред торища. Пари, пари и защо ми са?! Да ги нямам зле, да ги имам още по зле.  Те ме докараха до болницата и ще ме довършат.        В болница бях. Месец мина след инсулт. На съседното легло беше човекът, който ми разказа тази история. Разменихме си адреси, телефони. Поканих го, да ми гостува. Даже го посетих , занесох му плодове, шоколад. За първи път видях усмивката му. Той повтори няколко пъти „Много ме зарадва!”  накрая ме ужаси като сподели, че е оставил животните  в имота си  без вода, храна,…не ми се мисли..Но. дявола си няма работа…   Получавам съобщение да се явя незабавно при нотариуса. Там научавам, че лицето…, тук научих за първи път трите му имен…починал в болницата ме посочил за наследник на цялото му имущество Вече цяла седмица той е в моргата и няма кой да го погребе. Ако приема завещанието, трябва да започна с погребението. Да отида и спася животните, ако още са живи.   Дават ми 24 часа срок да помисля и кажа да или не. Уплаших се, защото мислех, че това, което ми казва са склеротични измишльотини. Какво да правя. Трупът ме чака. Страх ме тресе и съм на кантара, да откажа такива пари и ме блазни желание да разбера колко са парите.     Часовникът отмерва последните часове на срока мисля за прехода „за България и политиците и че „Зорлан гезелюк олмаз !” / „Насила хубост не става!”     Даже и с много пари!                 


Тагове:   мисия,   мачки,


Гласувай:
8



1. vmir - Ей, как можа да пропуснеш, че за да събереш митинг, трябваше да се
22.02.2010 07:19
плащат поне по 100 лева на присъстващ.

Е, виждал съм и по-извратени представи - още като започна спонтанното събиране на хора по улиците и площадите и събирането на дарения за учредяване на опозиционните организации, червените другари ехидно ме убеждаваха, че ще дойде време да разбера за какво всъщност са използвани левчетата, които по площадите събирахме в буркани и пликчета. Тогава на никого от дарителите не ни минаваше и през ум, че може да се злоупотреби с такава спонтанна воля и желание за промяна, а и събраните пари биваха описвани до стотинка. По-късно дойдоха новите касиери с идеите, че парите са лично техни, и дойдоха от ядрото на червените, убедени, че парите винаги се събират за едно, а се ползват за друго.
цитирай
2. zaw12929 - Не мога да преживея ужаса, как човек ...
22.02.2010 08:42
Не мога да преживея ужаса, как човек сече с брадва замръзнала опашка на оставено да гладува и жадува животно и после- нали целият народ остана жаден гладен умиращ и до днес... оцеляваме
цитирай
3. vmir - 2. zaw12929,
22.02.2010 11:06
zaw12929 написа:
Не мога да преживея ужаса, как човек сече с брадва замръзнала опашка на оставено да гладува и жадува животно и после- нали целият народ остана жаден гладен умиращ и до днес... оцеляваме


Дали, защото дядо ми е разказвал, как при минус 40 градуса по Целзий са се чупели и окапвали пръсти, носове и уши на другарите му, но ми се струва дори по-ужасно да се клеветят хора, че ходят на митинги и протести за пари. Докато в твоя случай се секат опашки, във втория случай се посича духа, стремежа и вярата...
цитирай
4. анонимен - samo na glupak moze da mu vry4at kufar s kwa4ki
23.02.2010 03:20
na prikritia mu dali pravoto da se podigrava na umnite banditi.
sa kato te izpisat ot ludnicta i kato nameri Diankof taka ste se ogyzis, ta belkem vidi ce ne si nito magre deto kenza jltici, nito kokoska deto snsia zlatni iaca i nito zadnikyt ti ce e zlaten-ina4e Diankov ste te slozi v kletka s pampersi i ste ti pravi 4uk 4uk po repi4kata
цитирай
5. анонимен - mama vi deba taravestiti dolni 6ava eba v pomqrite gadni
18.09.2010 13:30
ei sa 6a vi eba mamavi da eba v kurovete znaete li koi sam az ve nai gadniq vi san obadete sa na toq nomer i 6a vi cepa dopetata 088946812 i seks do skasvane 6a ima hui v gas i hui v putka az se kazvam a4argoooooo

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14208575
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031