Да строиш е по-трудно от това да рушиш. Това се отнася и за кариерата, затова Кейт Лоренц предупреждава за десет подводни рифа, които могат да съсипят стремежите ви за професионално изкачване: 1. Отсъствие на навици за общуване. И работодателите, и служителите във всички сектори предпочитат да си сътрудничат с тези колеги, които са доброжелателни, приятни за общуване и симпатични, дори и да не са възможно най-квалифицираните. Грубостта, унинието, свадливостта и капризите рано или късно ще ви пратят в изолация. 2. Неумение или нежелание да работите в екип. Единственият вариант, при който можете сам да стигнете до успех, е да сте гениален писател или художник. Във всички други случаи ще ви се наложи да участвате в разпределението на професионалните роли, да си делите задълженията и успехите и това е едно от най-важните условия в съвременния бизнес. 3. Неумение или нежелание да спазите сроковете. Може да работите прекрасно, но ако срокът за дадена работа е сряда, а вие я предадете в четвъртък, едва ли някой ще оцени. Постепенно важните задължения ще се дават не на вас, а на колегите ви, дори техните способности да са по-скромни. 4. Занимавате се с лични работи в работно време. Работният ви телефон и компютър са за служебните ви задачи, а не за вас лично. При това имайте предвид, че началството ви вероятно си е осигурило достъп до тях и невнимателният израз на негативни чувства към шефа може да стане и негово достояние. 5. Затвореност. Хората, които се затварят в черупката си, някак се отказват откъснати от ценни източници на информация, престават да се ориентират в служебната обстановка, лишават се от необходимата им колегиална подкрепа и това лека-полека реже пътя им нагоре. 6. Авантюри в службата. При всички положения ще станете обект на особено внимание и жертва на предразсъдъци или просто желание за клюки (колкото се може повече и по-разнообразни), а това едва ли ще ви е от полза. 7. Страх от провали. Ако сам не си вярвате, как очаквате да ви повярват другите? Поемайте задачата с думите „Ще опитам", вместо с „Не знам. Никога не съм правил това", дори и да сгрешите, вероятно ползите за вас ще са повече от загубите. 8. Липса на цели. Голямата беда не е ако имате твърде високи цели, за да са изпълними, а ако изобщо нямате цели. Това означава, че се движите в работата си без компас и не можете да планирате стъпките си и още, че вашата активност се превръща се обръща в безпорядъчно суетене със случайни резултати. 9. занемарен външен вид. Може да ви се струва несправедливо, но това е положението-външността играе голяма роля и когато тя е занемарена, а навиците ви дразнещи, вероятно повечето хора ще ви избягват, доколкото могат. 10. Необмислени действия и думи Не мислете, че в работата си имате лично пространство, в което може да се държите напълно разчупено. Внимавайте какво, къде и на кого казвате, избягвайте непремерените шеги, клюки, кулоарните критики към шефовете. Свободата на словото е прекрасна, но не и когато може да ви струва поста.

Във времето в което Левски е бил роб, Кольо Фичето не е бил. Та свободата на словото е за свободни личности. За другите са правилата под заглавието, но те реално нямат право на претенции, понежи предпочитат да са зависими.

Но с работодателите нещата са по деликатни

КЪМ ВСИЧКИ ОПЕЧАЛЕНИ БЪЛГАРИ!


"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик