Питат ли ме де зората

мей огряла първий път

питат ли ме дей зямята

що най любя на светът

 

Тамо аз ще отговоря,

де се бели Дунав лей

де от изток черно море

се бунтува и светлей

 

тамо де се възвишава

горда Стара планина.

де Марица тихо шава

из Тракийска равнина

 

Там роден съм!Там деди ми

днес почиват под земя,

там гърмяло тяхно име

в мир и бранните поля.

 

Българио, драга, мила,

Земя, пълна с добрини,

земя,що си ме кърмила

моят поклон приеми!

 

 

 Иван Вазов

Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965