Най ужасното нещо, което преживяхме всички в България, а за Свищов- върхът   на злото.  Липсваше информация, за  пораженията  какво точно се случва  и затова  не ни се притекоха на помощ!    
Бяхме в отпуск готвейки сватба. И в процес на преместване от Свищов, в Русе. За малко вечерта да останем при приятели в блока при бензиностанцията, който се срина.   Ангажимент с булчинска рокля ни накара да заминем за Русе. Минути след пристигането в 14 етажен блок то започна и така се разтресе и наклони, че се  виждаха от 10 етаж уличните лампи.  Всички се стекоха долу извън блока и от всички  блокове излизаха хора. и с коли излязоха извън Русе.  Имаше хора полуоблечени, наметнати с одеала. Нямаше никакви съобщения. Заранта бяхме поканени в близкото до Русе село. Слушахме радиото. Към 1 часа  пистигна сестра ми  от Свищов и от нея узнахме за пораженията там. Вечерта, след труса токът изгаснал. По улиците с мегафон дошли полицейски коли и поканили мъжете да дойдат да помагат.  Градът скочил на крак и скоро се разбрало за съборените напълно 4-5 масивни сгради.
    Тогава семейството ми се уплашили, че блокът, където отидохме  в Русе също се е  съборил. От Свищов не допускали никакви автобуси и въобще да се напуска града, за да не се узнае истината. Все пак  роднините ми успели да се организират и с лека кола да дойдат.  Други свищовлии също имали деца да учат в Русе и мислели, че и Русе е сринат, а няма кой да каже истината. Бяхме потресени от разказа  на сестра ми, а тя се успокои, че ни вижда здрави, само силно уплашени .
    Земетрението беше в петък вечер. В понеделник отидох в Свищов. Това съвпада с посещението на Т Живков.   Заранта  в понеделника  в първия работен ден след земетресението се пуска слух в завод "Свилоза" , че се е спукал тръбопровод, изтича отровен взривоопасен газ и въпрос на час два  е да се натровят всички. И да има масова смърт. Било майтап, шега, взета на сериозно и след преживяното всеки търси спасение.  Тогава започват всички, без някой да ги организира  обезпечава да се евакуират. От "свилоза"  всеки лек автомобил пълен с 14-15 човека  изхвърча с бясна скорост на изток, на по високото. За минути "свилоза" е опразнена, градът обезлюден, Болницата и родилното ежакуирани в съседните градове. Видяхме  хвърчащи коли с претъпкани хора. Служебни лица са се опитвали да ги спрат, без успех. За нула време става евакуяцията.  
    Една група хора от махалата при казармата  отидохме  на височината пред казармата, до училището- недалеч от разрушения жилищен блог.Пак в района на казармата. При падането разрушава къща пред него.
   В него момент вадеха труповете на загиналите на 100 метра пред нас. Имаше  на поляната дървени трупи, Хората насядали на трупите или прави. Седим. Тягостно мълчание. Имаше хора с маски, противогази с кърпи през уста. Почнаха да се питат: "Мрем ли вече, не мрем ли?" Някой се опитват да се доближат до мястото, където вадят трупове от развалините на блока, но  с водна струя ги прогонва стояща там пожарна.
   Кандардисвам майка ми, да вървим към Ръсе. Тя не иска. Включила се в групата за подготовка на погребението на над 200 та загинали. "Не може, Вие си вървете по задачите. Ние трябва да си изпълним дълга и да останем."
   Тогава минахме от казармата до Свилоза и обратно и на всеки дом зееха съборени стени, виждаха се легла гардероби, дрехи. В свилоза по стените дупки, пукнатини.  Когато пътувахме към Русе около Вардим самосвали изнасяха развалини: тухли, хоросан, дрехи, смачкани мебели, кухненска мебел. Никога няма да забравя този ужасен вид на хора и домове и един град зачернен с над 200  нелепо загинали. Светла им памет!        Мнозина ги познавах.  
Още прочетете  тук!
- На 4 март се навършиха 33г. от от убийственото земетресение в Свищов Автор: tanyarisemova Категория: Регионални    
Прочетен: 34 Коментари: 5 Гласове:  5  
Последна промяна: 14:25


България е с висока сеизмична активност - 97 % от територията й е застрашена от сеизмични въздействия.

Аз не си спомням нищо от това земетресение, защото не съм била родена тогава и слава богум, както се казва.
Живея в близост до тази бензиностанция, където се е срутил блокът и всеки ден като малка ходейки на училище минавах покрай тази земя. Земя, защото тогава там няма нищо и като че ли усещах ужасът. Сякаш самата земя говореше. Рано сутрин особено зимата там е много тъмно и всичко това в мен създаваше много страховити асоциации.
Сега там има паметна плоча с имената на загиналите. Паметна плоча има също и на Велешана където е бил другият срутил се блог.

Моите роднини живеят в него ъгъл,Таня (работи в склад на пристанището в зоната, където падна другата масивна сграда, управлението на пристанище Свищов, което и сега и тогава прави най големия оборот на товари- товарното пристанище на българския Дунав) - рускиня с красивите си деца Дида и Давид и двамата завършиха Института. - от Вашето поколение. На онова място горе, където беще блока чувам гласовете на приятелите ни. В блока живееше моя братовчедка. Тогава отишли на кино, а децата,( момче и момиче) въпреки изричната забрана да си стоят в апартамента излезли и си играели с деца от съседските къщи. Когато става трагедията Елена и Иван Ангелови се връщат и започват да си оплакват децата. А те се спотайват в тълпата, защото без позволение излезли да играят.( събрали се много хора- блока съборен, падаики събаря къщата от източната страна , жена в леглото загина .) Като видели какво става, децата се престрашили и се обадили , че са живи, Сега живеят в блокче северно от старата болница...Елена беше зам председател на Общината...
Случките избледняват, но ужасът остава... Природата ни дава урок...

Били на терасата и падат заедно с нея- тя остава невредима най отгоре на развалините. Но всички, които хукват по стълбите, защото токът спира, асансьоре не работи са затрупани в коридора и на стълбището между входа на блока и втория етаж. Само малцина ( предимно деца) успели да излязат невредими и остават живи. Техническият ръководил съборените обекти не изпълнил проекта, отклонил материали за лични нужди почина от инфаркт. Съдиха инвеститорския контрол, допуснал некачественото стройтелство....
Голямото поражение се дължи на факта, че съществува и днес додводна река, над която попада западното, необитаемо крило на новата болница... което геолозите пренебрегват, поради голямата дълбочина.
От всяко бедствие има поука- да се строи качествено, противоземетръсно, както го правят японците...
Едната линия на "Свилоза" е японска и тогава там има голява група японски спезиалисти